Хармонична София - мечта или реалност

На път е да се изпълни една дългогодишна мечта на главния архитект на София Здравко Здравков - приемането на нормативен документ, който да направи София по-хармоничен и красив град. Вече близо пет години Здравков полага усилия да създаде и да прати за гласуване в Столичния общински съвет Наредба за градската среда. Тя трябва да регламентира как да изглеждат фасадите на сградите, как да се подбират цветовете им, какво не бива да ги загрозява, как да се уеднаквят табелите в града, какви да бъдат спирките на градския транспорт и прочие правила, които да ограничат претрупването и безвкусицата. Целта на документа е безредието, шаренията и произволният кич да изчезнат най-вече от центъра и той да запази автентичния си облик, да заприлича повече на старите европейски столици. 

Идеята за нова визия на София бе промотирана от Столичната община през 2016 г., когато още се чакаха промените в Закона за устройството на територията и Закона за устройството и застрояването на столицата. През следващите години периодично в публичното пространство се носеше мълва за проекта, тиражираха се бъдещите цветови решения за сградите, ролята на собствениците им или шрифта на информационните табели по улиците. До представянето на готов документ се стигна едва това лято и той бе публикуван за обществено обсъждане. Оказа се, че в общината са пратени едва пет позиции, от които само една е на професионална организация, а останалите - на частни лица. Според кметството това означава едно - че документът е достатъчно добре прецизиран и не буди критики. Общински съветници обаче вече заявиха, че е желателно все пак да се проучи по-широко мнението на професионалистите в областта, а и на хората, които ще бъдат засегнати - собствениците на сгради. От тях се очаква да ги приведат във вид, който да отговаря на изискванията на новата наредба. Дали обаче те имат средства и ще искат ли да ги инвестират е друг въпрос. Какво ще изиска наредбата от тях и от бъдещите строители на нови сгради?

Фасадите може би са най-важният елемент, към който има изисквания новата наредба. В момента всеки собственик решава с какъв цвят да ги боядиса, къде да наслага климатици и решетки, как да прекара безброй кабели. В резултат дори в центъра на София бодат очите ярко зелени или цикламени фасади. Още по-болна тема са безразборно поставените външни тела на охладителни уреди, които се разминават с висящи кабели, много от тях отдавна неизползваеми и дори опасни. Липсата на поддръжка на сградите, падащи мазилки, лющещи се бои също са мъчителна гледка. Не са едно и две доказателствата за отсъствието на единно художествено оформление, което основно засяга централната част. Именно на нея най-вече се набляга в правилата с изисквания за визията на градските пространства.

В документа историческият център е обособен в две зони и за тях има задължителни стандарти за цвят, форма, материал, осветеност, стил, размер, разположение и композиция. За всички останали части - широк център, стари периферни квартали, индустриални зони, изискванията са по-сводобни. Допустимите цветове за фасадите на сградите са ограничени до нюанси на бежово, жълто, оранжево, червено, сиво и зелено, но в центъра те могат да са само три. Общо шестте цветови палитри имат за цел да доведат до общо стилово единство. За да се стигне до него, стандарти се въвеждат и за изгледа на информационните, туристическите, узакателните и всякакъв вид табели. Те ще бъдат с унифицирани шрифтове от фамилията "София Санс",  подчинена на техническия стил от началото на XX век. 

Разнообразието от спирки на градския транспорт, с които сме свикнали, също ще бъде ограничено. Те ще си приличат по визия, разликите ще бъдат в наличието или липсата на елементи, като реклами, кошчета, навеси. Най-общо спирките ще са два вида - в централната част и представителните обществени места, и в останалите зони. Дизайнът на първите включва амбициозни цели като осветление, рекламни пана, ламинирано стъкло, отоплителна и климатична техника. Вторите ще са по-семпли - без електричество, а материалите ще са вандалоустойчиви.

И докато спирките и табелите са работа на Столичната община и отговорността за изпълнението на наредбата е изцяло нейна, не така стоят нещата със сградите. Те са частни и собствениците им сами трябва да поемат инициативата и да отделят средства за изчистването на сградите и привеждането им във вид, съответстващ на изискванията. Докато прилагането на правилата за бъдещите сгради е в рамките на възможното, то за съществуващите това ще бъде предизвикателство. От общината си дават сметка за това и са предвидили санкции за неизпълнение - от 200 до 500 лева за физически лица и от 500 до 2000 лева за юридически. Практиката обаче показва, че глобите рядко плашат българина, а често не се и прилагат от отгворните фактори с ясното съзнание, че полза няма да има. Експертите добре знаят, че от години има проекти за външния облик на улиците "Позитано" и "Витоша", но те така и не са изпълнени. "Когато не са задължителни, правилата остават пожелателни за собствениците им", заяви и арх. Здравков при едно от обсъжданията на наредбата. 

Не за първи път Столичната община се хвали с утвърждаването на важен документ, който ще въведе ред. Помним Наредбата за рекламата и преместваемите обекти, приета измъчено и след много критики преди две години. Тя залагаше на рестрикции и коренна промяна в политиката по отношение на външната реклама, фирмените информационно-указателни табели, безразборното ползване на тротоари и места за рекламиране. За тези две години обаче видимо нищо не се промени. Дали така няма да се получи и този път, а отколешният блян на арх. Здравко Здравков да остане утопия?