Хем си ти, хем не си! Що е то? (атакуреп)

Перуката винаги е актуална - от древността до наши дни тя все е на мода. Много жени, а и мъже, използват перуки - във всекидневието си или при по-специални поводи, като средство за маскировка или част от служебното облекло (при съдии, адвокати...) Тя е символ на социален ранг. Перуката съпътства религиозни ритуали, тържества, купони... Подходяща е за малки и големи.    
Изработената от истинска или изкуствена коса прическа намира широко приложение в изкуството. Актьорите носят перуки, за да представят своя герой реалистично и по забавен начин. Певци и шоумени се преобразяват до неузнаваемост само и само да бъдат по-бляскави и неповторими на сцената. Редица известни личности, сред които Доли Партън, Ракел Уелч, Шер, Елтън Джон, Парис Хилтън, Лейди Гага, използват характерни перуки в ярки цветове.
За съжаление популярността на перуките не увеличава популярността на професията перукер в наши дни. Тя бавно изчезва, просто защото няма желаещи за тази работа. Причините са различни, сред тях е и ограниченият бюджет на театрите и малкият брой опитни перукери, които да обучават по-младите на занаята.
- Днес те искат да стават гримьори. Перукерството е сложна и тънка работа, докато гримьорството е по-съвременна и може би по-приятна професия, към която има и по-голям интерес - обяснява Пенка Атанасова или, както всички я познават - Пепа Перукерката.
Тя вече 50 години преобразява физиономиите на най-обичаните ни артисти. Пепа работи в Сатиричния театър "Алеко Константинов" като перукерка и гримьорка от дълго време. Тя с удоволствие издаде как е попаднала в артистичните среди и сподели пред ДУМА тънкости на занаята.
Пепа е пловдивчанка, завършва гимназия и идва в София през 1962 г. Съдбовен момент за решението й се оказва съобщение във вестник "Глас", в което пише, че търсят масовка за "Парижката Света Богородица" в Пловдивския театър. Младото момиче със свои съученички веднага се отзовава на обявата.
- Влязохме в голяма стая и виждаме как един мъж и една жена... боцкат. Попитахме ги какво правят, а те отговориха, че шият бради и мустаци - разказва Пепа. - Аз останах да ги гледам с интерес, а моите дружки тръгнаха да се преобличат за масовката, за да изкарат някой лев. Аз не отидох. Застанах до вратата и заковах поглед в масата. Всеки ден ходех в театъра да наблюдавам как се боцка... така останах да уча професията - спомня си словоохотливата перукерка.

И Татяна Лолова с перука на Пепа Атанасова

Един зимен ден пристигат от София да снимат българския филм "Малката". Тогава майстор Кольо, чичо Кольо, при когото Пепа се учи на занаята, я праща за гримьор в помощ на артистите.
- Хареса ми тази професия. Научих се сама да боцкам и да гримирам. После имаше конкурс в Киноцентъра в София и се явих, но кандидатите за перукери бяха много и само който издържеше изпитите, оставаше - връща годините Пепа, която гордо допълва, че е изработила стотици бради, мустаци, коси, плитки, вежди, тупета за нуждите на Киноцентъра.
Работила е за емблематични български филми като "Аспарух", "Време разделно". Тогава има много перукери и броят на мераклиите да учат занаята с всеки изминал ден нараства. 
- Бяхме около десетина перукери, които по желание ставаха и гримьори. Имаше доста работа. Всъщност тънкостите усвоих най-вече в киното. Нямаше специализирано училище за перукери. Косъм по косъм - сама съм се учила да боцкам. Всичко с тази игличка, разяснява известната перукерка и показва инструментите, с които работи. - Ето дарак, балавана, на която се прави брада, баки (бакенбарди), мустаци - най-различни модели, тюл, на който боцкам - без тези неща не мога - категорична е майсторката, която видимо личи, че обича работата си. В нея влага старание и сърце. А това е най-важното. Не пести усилие и време. Дава всичко от себе си, за да стане това, което прави, по най-добрия начин. И всички да са доволни. 
 - Актьорът щом е доволен, и аз съм доволна - признава с усмивка Пепа. Тя изпълнява поръчки по указание на художниците.
Художниците й обясняват какво точно и как трябва да направи. А материалите са на Пепа, случва се и колеги да помагат, като й дават коса, тюл... Иначе материалът е скъп и тя не може да си позволи да го купува от магазина. Понякога дори взима коси от фризьори и приятелки. За щастие перуките се съхраняват лесно. Перат се, мият се, поддържат се като истинска коса с шампоан и специализирана козметика.  
В работилницата на Пепа, освен че е много любопитно и колоритно, може да се видят артистичните атрибути на куп любими наши актьори. Сред тях са тупетата на Славчо Пеев, Пламен Сираков, Албена Колева, Стоянка Мутафова - за новия й спектакъл "Столетие мое" от Мишел Лоранс с режисьор Владимир Петков.
- Едно тупе правя за два дни, ако е малко - уточнява способната перукерка. - Тупето се нарича шиньон. Когато се приготвя за жена, то пристяга косата във формата на опашка или друга прическа.
Перуките - бели, черни, зелени, розови, червени, жълти - най-различни и по форма, и по големина, са подредени в друг кът на стаята. Открояват се изкуствените прически на Дана Стефанова, Ани Вълчанова, Жана Йовчева, Нона Йотова, Татяна Лолова, Йорданка Стефанова, Йонко Цонев, който използва перуката за "Римска баня", постановка на Светослав Пеев... Пепа споделя, че средно голяма перука изработва без проблем за десет дни. За сметка на това пък мустак или вежди стават готови за няма и два часа, както тя пояснява. Веселин Цанев има интересен мустак в пиесата "Карнавал" от Камен Донев.
- Това е брадата на Ивайло Калоянчев... Ето ги и селските разделени мустаци - посочва баш майсторката. - Правя ги с косми, креп и голямо желание - признава Пепа, при която с удоволствие се отбиват артисти и художници от Сатирата - не само по работа, но и просто да си поприказват. Защото тя не е само перукер и гримьор, а и приятел, и помощник, готов да помогне на всеки в беда.              
Тъжно е, че няма желаещи, че няма така наречените приемници на занаята, който си е цяло изкуство. Професията, уви, днес не е на мода. А има много работа, но липсват хора, които да се посветят на перукерството. Пепа споделя, че нейни колеги още навремето са се насочили към киното и са избрали с гримьорството да изкарват прехраната си. Може би и затова не е чудно защо в момента перукерската работа не е тачена от младите, които, ако все пак проявят интерес, бързо се отказват и търсят други сфери за реализация.   


С нея древните египтяни се предпазвали от слънцето

ПЕРУКА (на френски: perruque) е коса, направена от конски и бизонски косми, вълна, пера или синтетични материали. Тя се носи на главата подобно на шапка. Причините за нейното носене са различни - модни, религиозни, културни, здравословни и пр. Перуките може да са направени и от истинска човешка коса. За първи път думата се среща в английския език през 1675 г., но има сведения, че перуката е позната още на древните египтяни. Известно е, че те бръснели главите си и слагали върху тях перуки, за да се предпазват от слънцето. Асирийците, финикийците, гърците и римляните също използвали перуки.
До XVI век в Европа употребата на изкуствена коса не е толкова разпространена, въпреки че по това време във Франция вече съществува напълно развита перукерска индустрия. Носенето на перуки е
 
символ на социално положение

застъпено до голяма степен в Съединените щати и Франция и продължава в Обединеното кралство. До 1823 г. епископи на църквата на Англия и църквата на Ирландия използват церемониални перуки.
Перуката остава отличителен съсловен белег близо век. Американците я издигат в култ към здравето и младостта. Във втората половина на XVII-XVIII век аристократите се появяват на обществени места предимно с перуки. Във Великобритания се запазва традицията в определени съдебни зали съдиите, както и членове на Камарата на лордовете, да се появяват в мантии и специални перуки.
Юридическата перука осигурява анонимност и безопасност. В Хонконг съдии продължават да носят перуки. През юли 2007 г. съдии в Нови Южен Уелс, Австралия, прекратяват тази практика в апелативния съд. В Нова Зеландия адвокати и съдии също преустановяват носенето на перуки с изключение на някои особени случаи. В Далечния изток те рядко се използват, освен в традиционния театър на Китай и Япония. Хора от Югоизточна Азия слагат перуки като част от традиционните си облекла.

Елизабет I

Кралица Елизабет I

Кралицата на Англия носи червена перука, плътно и къдраволистна в "римски" стил. Крал Луи XIII на Франция и крал Луи XIV са пионери в перуката. Perukes или periwigs за мъже са въведени и в англоезичните страни, когато Чарлз II е възстановен на трона през 1660 г. след продължително изгнание във Франция. Тези перуки са с дължина до раменете и се спускат чак до кръста. Много харесвани от мъжете. Използването им става популярно в английския двор.
Перуката е знак за авторитет. Нейният апогей е през XVII век, когато жените използват перуки толкова, колкото и мъжете.
През XVIII век перуките са с преобладаващ бял цвят. Те се правят от фино смляно нишесте и може да са във виолетов, син, розов или жълт нюанс. След 1790 г. такива перуки се употребяват от по-възрастните консервативни мъже. През 1795 г. английското правителство събира данък за косата от една гвинея годишно.
Противно на популярните убеждения, жените през XVIII век почти не носят перуки. Ако това се случи, е тайно и често към тях посягат стари дами, загубили косите си. Тогава мъжките перуки се използват по-малко и предимно за определени случаи или професии като част от служебното облекло (тази практика остава на някои места като парламента на Великобритания). Мъжката перука продължава да се носи на Запад, докато Френската революция не премахва този и други символи на социален статут. През XX век стилизираните перуки стават популярни, особено след изобретяването на евтините синтетични материали.

Видове

Перуките биват най-разнообразни - всекидневни, класически, карнавални, съдийски, благороднически, бални. Сред най-хитовите са традиционните, известни като цели, защото покриват цялата глава. Има също и частични в зависимост закъде са приспособени или т.нар. удължители, които със специални капси и лепила се прикрепват към косата. Най-често срещани са синтетичните и естествените. Вторите са по-скъпи, защото са направени от човешки коси, което дава възможност перуката да бъде оформена различно и лесно да се поддържа. Синтетичните перуки не могат да се обработват с електрически уреди, нито да се боядисват.