Хикмет Мехмедов - на балета с любов

Аделина Калудова

Новата книга за Хикмет Мехмедов "Четири имена за една личност" от Недко Георгиев представлява интерес не само за специалистите в областта на танцовото изкуство, но и за всички ревностни читатели на биографична литература, които търсят вдъхновяващи примери за себе си в живота на талантливите, успелите и известните. Тя притежава всички качества на монография - написана е на основата на автентичен документален материал. Включва голямо количество сведения от личния архив на хореографа - сценарии, либрета, постановъчни екипи, изпълнителски състави, стихове, залегнали в основата на едни или други сценични решения, писма, рецензии и статии. Съдържа пълен творчески хронограф на Хикмет Мехмедов, следващ стриктно жанровата йерархия - от многоактните балети до хореографските миниатюри. Отбелязва - с прецизна пунктуалност, композиторите, редакторите на класическите образци, либретистите, сценографите, художниците, диригентите, солистите... 

Подготовката й е, по същество, изкуствоведска. Изкуствоведски е и подходът към етапните постижения в кариерата на Хикмет Мехмедов - "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и "Спящата красавица от П. И. Чайковски, "Пепеляшка" и "Ромео и Жулиета" от С. Прокофиев, "Копелия" от Л. Делиб, "Валсът" и "Болеро" от М. Равел, "Метаморфози" по Й. С. Бах, "Кръстоносци" от Ал. Йосифов, "Нека да бъде", "Нон стоп", "Ангели през Ада" по музикалните колажи на Ст. Стайков и "Едит Пиаф" - иконичното представление с Красимира Колдамова в главната роля.

Ненатрапчиво, с непретоварен от терминология език в "Четири имена за една личност" е откроено най-важното в творчеството на Хикмет Мехмедов - разнообразието на "видовете балет", стиловата им завършеност, цялостността и детайлната разработка на концепциите, смелата и оригинална режисура, изначалната музикалност на решенията и вярата в таланта и отдадеността на сътрудниците. Това прави книгата значима от гледна точка на балетознанието. Обяснимо защо... Защото авторът й Недко Георгиев е хореограф по образование, артист по призвание и солист-балетист в преобладаващото число постановки. Той познава процеса "създаване - пресъздаване" отвътре, както и атмосферата на изграждане на всеки нов спектакъл - от раждането на замисъла до щастливата умора след осъществяването му... Съмишленик, съюзник, съ-творец, отражение и алтер его на Хикмет Мехмедов, той прави монографията безценна по достоверност, пронизителна по дълбочина и необикновена като конструкция.

"Четири имена за една личност" "окръгля" времето. Съсредоточавайки се върху фигурата на човека-творец, книгата визира социокултурната среда, възможностите, зависимостите, драматичните обрати, надеждите и не-свободите на десетилетията до началото на 90-те години на ХХ век в България. Изповядва и обективизира едновременно... В движението си напред, повествованието отстоява важна за истинността на изложението вътрешна цикличност. Пътувайки през времето, то спира на "любимите места", на местата на триумф, печал или покой.

"Всички ние сме родом от детството" и по тази причина разказът започва от Кърджали - от дома, мъдрите думи на майката, от първия балетен клас, от Мери Божилова, Асен Манолов и от името, дадено при раждането - Хикмет. 

Следва София - хореографското училище, работата с Петър Парисов, Емилия Кирова, Феодор Бакалов, Крум Янков, трупата на балет "Арабеск"... и появата на второто име - Хари... За приятелите - Хари, винаги Хари и до днес.

Третото - Харитоша, е името, с което го назовава балетният Петербург. Открил нещо родствено-близко в дарованието, което Хикмет притежава, консервативният (по дефиниция) танцов елит прави чувството на възхищение взаимно - Николай Боярчиков, професорът, при когото Мехмедов учи, го представя пред пресата като "образец за дръзновен новатор". От културната столица на Русия и Консерваторията "Н. А. Римски-Корсаков" Мехмедов отнася със себе си в родината спомена "за изключителните личности, превърнали своите студенти във факелно шестващи по света посланици на изкуството".

Цикличността в хода на времето отвежда дипломирания хореограф в театъра, където е хореографирал Асен Манолов. От Русе тръгва кариерният ръст на Хикмет Мехмедов като балетмайстор и хореограф. В Русе той намира личния си тон на себеизразяване. В Русе получава и най-болезнената си рана. Тече "възродителният процес" и на афишите името му се изписва като Христомир Михайлов... Творчеството е сила, в него е спасението. Редят се спектакли, гастроли, фестивали, отговорности на директор на балета на Софийската опера, нови постановки, турнета, концерти, работа в Държавната опера в Бургас, професура в АМТИИ - Пловдив, преподавателска дейност в Академията за танц в Сеул и др. "Времето изчиства всички нечистотии", казва Мехмедов. Животът е прав, както винаги, и всичко си идва на мястото.

Книгата завършва с почти музикална реприза. Последните й редове връщат към звучащия като притча спомен от детството: безсилни от ревност и завист деца хвърлят камъни по приятеля си по игри, защото ги е надминал с мечтите си.

"Четири имена за една личност" се чете така, както се чете увлекателен художествен текст. Езикът на Недко Георгиев е богат, пластичен, изразителен, адекватен на събитията. Той рисува срещи с хора на духа - Пьотр Гусев, Владимир Ванслов, Йоахим Палински, Димитър Тъпков, Красимира Колдамова, Вера Кирова, Любов Фоминих, Ирина Колпакова, Мариана Поткина, Ринат Имаев, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов и... Рудолф Нуреев, не на последно място, разбира се.

Книгата е "юбилейна" - отбелязва 70-годишнината на професор Хикмет Мехмедов. Тя поставя постигнатото на равнището на заслугите. И това е хубаво... Имаше го написано някъде у Елиас Канети: "Хубаво е, когато годишнината на един човек стане повод да се заговори за него пред цялата общественост, когато бъде измъкнат той от изпълнения си с условности начин на живот, за да бъде издигнат на пиедестал - отвсякъде и от всички. И в приветствието по този случай да му се каже: Може би именно твоето дело ще ни представи пред идните поколения. Ти си служил вярно и честно. Времето няма да те заличи."