Химн на надеждата

Някак си не върви, не е честно. Песента е легендарна, любима на поколения българи. А авторът й - почти незнаен. Или пък авторството пристрастно се приписва на Дядото. Докато той е само един от почитателите, горещите любители на този прекрасен символ и химн на надеждата за бъдещето. Написан от родения във Враца на 7.ХІ.1887 г., и започнал от чин артилерийски подпоручик, Иван Сокачев. който подписва своите творби с псевдонима "Ален мак". До 1912 г. той служи във 2-ри артилерийски полк във Враца. По бойните поля на Балканските войни тръгват първите им дни. А стихотворението си, както е датирано от автора, е написал при Чаталджа - 1913 г. Още едно потвърждение, че най-хубавото е най-трудното!
Когато се връща от фронта българският поет, писател, военен и фронтовак, автор на пътеписи, фейлетони, ловни разкази, журналист и общественик Иван Сокачев, дава своето стихотворение "Ален мак" на

музикантите от софийското ресторантче "Дълбок зимник"

близо до Орлов мост. Които го претворяват в познатата ни популярна песен. В ресторантчето пък често се отбивал Димитър Благоев-Дядото. И там веднъж той чул песента за аления мак. Много му харесала и развълнуван помолил музикантите на няколко пъти да я изпеят пак и пак. Сетне започнал да идва всяка вечер в "Дълбок зимник", за да я слуша. Докато песента не излиза извън стените на ресторантчето. И не е запята от хората. Като символ и химн на надеждата за бъдещето!
Никой друг и не подозира, че текстът на песента е създаден на фронта. След един от боевете при Чаталджа, в заснежената, мокра, кална, студена и с много жертви зима на 1913 г. Всичко го има в този текст, вероятно след тежък бой, на офицера Иван Сокачев. И дълбоката носталгия по родината и близките, и надеждата за бъдещето, и силната обич към земята и житата... За пръв път стихотворението е поместено в сборника "Войнишки другар", издаван в полка от самия Иван Сокачев. А когато той се връща от фронта, допуска, че от този текст би могло да стане песен, да се приспособи с мелодия. И така с повече или по-малко случайност и късмет, музикантите от "Дълбок зимник" я запяват,

чува я Дядото

харесват я и останалите посетители в ресторантчето и извън него и се запява от всички.
Малко странна изглежда датировката, поставена най-вероятно от самия автор. Чаталджа в българската военна история и като епизод от Първата балканска война е едно твърде скръбно име. Военните капацитети говорят за Чаталджанска "настъпателна операция" на Първа и Трета българска армия, проведена на 17 и 18 ноември 1912 г. Не би могла да бъде настъпателна, след като войските не са мръднали и метър напред. И търпят впечатляващо поражение с повече от 1480 убити, повече от 1400 безследно изчезнали и над 9000 ранени. Може само да бъде планирана като настъпателна. Но е пълен провал. Лично на главнокомандващия цар Фердинанд и приближените му. След блестящите победи при Лозенград и Бунархисар Турция е сломена и изплашена. И предлага незабавно примирие при всякакви условия. А за щенията на нашия цар знаем, иска Цариград. И независимо, че началникът на щаба на действащата армия генерал Михаил Савов е против, без дори началникът на артилерията генерал Пантелей Ценов да е информиран...

нашите тръгват в настъпление

Двете армии са обединени само формално, няма общо командване, няма дори план за настъплението. Численото превъзходство на българите - 120 000 души и 462 оръдия срещу 110 000 и около 350 оръдия на турците, не е никакво основание за надежда. Турците предварително и надеждно са укрепили района. На тяхна страна е и прилежащата местност. Впечатляващи са оправданията и обясненията на Фердинанд след напразните жертви. "Да не каже някой след това, че не сме опитали!" И в края на ноември е сключено отдавна предлаганото примирие.
Навярно при такова потискащо, почти отчайващо настроение е писал стихотворението си "Ален мак" артилерийският подпоручик Иван Сокачев. Но точно неуспехът на замислената като настъпателна операция осуетил възможността за по-изгодно примирие, като че ли въздига младшия командирски състав на армията ни. Наложителна тук е аналогията между подпоручик Сокачев със стиховете му в "Ален мак" и подпоручик Стамен Панчев и всеизвестното му "Сине мой". В

ненужните кръвопролитни боеве при Чаталджа

той загива. А стихотворението си явно написва непосредствено преди смъртта си.
Завършилият заедно с Владимир Стойчев и Крум Лекарски Военното училище в София през 1908 г., Иван Сокачев участва във всички войни, които България води до 1945 г. Взема активно участие и в двете фази на Отечествената война 1944-1945 г. в състава на Първа българска армия. Лично командващият Трети украински фронт маршал Толбухин го награждава с орден "Ал. Невски" - ІІ степен, за проявена лична храброст. Това е отличие, което притежават не много българи. А военната кариера на автора на "Ален мак" върви твърде устремно нагоре. Кавалер е на още много награди. Той е представителят на България в Комисията по репарациите след войната, член е на ръководството на Българския олимпийски комитет.
Ето как се трупат на камара имена, дати, събития... Точно в тези дни преди точно 105 г. на 17 и 18 ноември 1912 г. се води Чаталджанската настъпателна операция под общото командване на генерал Радко Димитриев. И се е получило твърде пародийно, че следващият ден - 19 ноември, е празникът на Сухопътните ни войски. Заради големия успех в боевете при Сливница през 1885 г. А може да се погледне и по` иначе. Пак на този 19 ноември, но през 1942 г., преди 75 години, започва артилерийската подготовка на Сталинградската наистина настъпателна операция. Времена, както често повтаря най-добрият познавач на прозата полк. Георгиев.

Ален мак

Ален мак, самотен скръбен,
сред буйна нива е цъфнал
и огнен поглед неутешно
към тежък клас е приковал.
 
Нерадост... мисли го измъчват:
"Защо никнах, защо цъфтя?
Безвестно тука ще окапя,
ненужен никому в света...
 
А утре - жетва приближила,
жетвар плодът ми ще пилей
и нейде вятърът далече
безследно семе ще отвей."
 
Но тих ветрец повея нежно
и чу сам аления цвят,
на скръб и болки накипели
прошепнат тихичко ответ:
 
"От твойто семе ще поникнат,
ще цъфнат огнени цветя.
И ален мак ще гизди вечно
букета мил на пролетта!"


          Чаталджа, 1913 г.




Артилерийска колона на път за Чаталджа