20 Септември 2019петък18:02 ч.

Забавления

Хора, джуджета, елфи, чудовища в битка

Бордовите игри са толкова увлекателни, че човек губи представа за времето

/ брой: 151

автор:Ирен Танева

visibility 1736

Бордовите игри водят началото си от античността. Към тях принадлежат шахът, дамата, "Не се сърди, човече!" - хора се събират, за да играят - със семейството, с приятелите. Наричат се "бордови", защото се играят на маса, от английската дума board (дъска, маса). Дори игрите с карти принадлежат към тях.
Противно на очакванията, хората все повече се връщат към настолните игри, въпреки нашествието на високите технологии. Пазарът е огромен. Има десетки, стотици фирми, стотици нови и нови игри. Някои са предназначени за по-широк кръг хора - 20, дори 30 души.
Съществуват и по-профилирани. В тях участват от четири до шест човека. Такава е например "Dixit" - наподобява игра на асоциации или на филми. Всеки има тесте карти със сюрреалистични картинки. Един от играчите казва дума или израз (сентенция). Всеки дава карта, според него близка по смисъл до това, което е казал първият.
Междинното звено са игрите като "Монополи" - за хора с по-специални интереси или за хора с повече свободно време. За най-запалените бордовите игри са и хоби, и колекционерство, и забавление, и дори творчество. Отделните фигурки са истинска колекция и заемат рафтове, витрини.
На турнири между коефициента на играча и визията на армията има тясна зависимост. Най-запалените сами изработват повечето елементи, оцветяват ги по свой вкус. Това им доставя удоволствие. А за добра изработка се печелят и награди.
Към последната от споменатите категории бордови игри спада и "Warhammer". Появила се е най-напред в Германия. В играта участват отделни армии, всяка със свои правила, но има и общи. Видовете армии са много: хора, джуджета, елфи... А правилата са описани в книга със снимки на самите войници, на маса с подредени войници, кораби и други - рисунки от самото издателство. Правят ги художници - някои са играчи, други просто харесват игрите. Има шаблони, от които се изрязват елементите - войници, машини. Изпилват се, оцветяват се.
В книгата има съвети за това. Също - обяснения: как се играе, какво може да се случи по време на играта. След това всеки си избира армия и си купува книга с правилата на съответната армия - създадена само за нея. Описани са и функциите на войниците, на чудовищата, идеи как биха могли да изглеждат. В края има таблица - кой елемент на колко точки е равен. Пехотинецът например е десет, а голямо чудовище - доста повече.
Много важен аспект е балансът - равни условия между противниците. Никой няма предимства спрямо останалите. Всъщност има, но те са балансирани от слабите и силни страни на армията.
Играта е битка между армиите. Размерът на масата, на която се играе, е като този на билярдната. Има обаче макети на къщи, гори, хълмове. Стратегията се състои в това да се прецени в конкретната ситуация, с конкретната армия - какво да се направи, за да се стигне до победа. Заровете определят колко далеч можеш да се движиш, дали противникът ти ще бяга, дали ще му направиш магия...
Решаващо е кой е унищожил по-скъпа част от армията на другия - изразено в точки. Основната цел е победата, за разлика от други видове игри, които са насочени изцяло към забавлението.
Една от целите е и да се покажат фигурките. Бордовите игри са и изкуство, свързано с оцветяване, сглобяване, всеки има свобода да прави каквото пожелае, да се състезава и да покаже на какво е способен. Те и в частност "Warhammer" развиват много умения, логическото мислене, паметта, усещането за детайли, цветове. Развиват състезателния дух. Помагат за срещи между хората, запознанства, нови приятелства.
И още нещо - бордовите игри не вредят по никакъв начин на обществото за разлика от хазарта например. Те обаче са скъпо хоби. Подготовката за турнир струва от няколкостотин до хиляда лева. Участниците си ги осигуряват сами. У нас (както може да се очаква) спонсори няма. Извън България има, но те се рекламират на турнирите, държавата също дава рамо.
И като стана въпрос за турнирите - да разкажем за тях. България има национален отбор. Участията му носят престиж. Повод за национална гордост е, че нашите представители обикновено се класират в първата десятка.
У нас такива турнири се провеждат често. Понякога ги организират членове на някой клуб. Извън България мащабите са по-големи, което е съвсем естествено, защото държавите са по-големи и по-богати. Турнирите продължават от няколко дни до седмица, правят се и отборни игри. Нашите са вътрешни, състезателите играят помежду си, а победителят представя страната ни на международните.
Има много емоции - сам със собствените си ръце изработваш армията си. Премерваш сили с друг човек и така разбираш дали си направил правилния избор и на армия, и на начин на игра, на представяне. Всичко това носи удовлетворение. Ти измисляш комбинацията. Ако работи - си доволен от постигнатото.
Но да се върнем към отделните детайли. Фигурките имат мащаби. Колкото са по-големи, толкова по-голямо е значението и ефектът им, по-голямо е влиянието им в играта. Размерите задава самата тя. Това влиза в правилата. Пехотинецът например е два на два сантиметра, драконът - десет на пет. Основна сила е обикновената войска. Тя е многобройна, разделена на отряди, легиони. После са специалните войници. Те са по-елитни - тежка кавалерия, чудовища и др. Следват бойните машини, драконите, оръдията, катапултите - най-тежкото въоръжение.
Фигурките се изработват за време от няколко часа до няколко дни от стандартните материали за макети. Профилираните се произвеждат във Великобритания (и изобщо цялата система и търговия са съсредоточени там). А иначе - нещо може да се купи и от детски магазин, отвсякъде. Подобни игри се произвеждат и в САЩ, и в Русия.
У нас преди време е имало няколко клуба, понастоящем е само един - "Level up". На настолните игри са се посветили максимум сто човека. Извън България има много повече играчи, по-големи клубове, отбори, дори телевизионен канал със своя зрителска аудитория.
Двама от родните запалени играчи, специализирали се в "Warhammer", са Станислав Владимиров и Георги Станков. И двамата са родени в София през 1985 г. Завършили са Строителния техникум. Станислав се е занимавал с различни видове дизайн, сега - с предприемачество, изработка на интернет страници, визуализации. Георги пък се е захванал с графичен дизайн, интериори, екстериори, архитектура. Увличат се от бордовите игри от около две-три години. Понякога предават опита си, занимават се с обучение на начинаещи.
Георги се запалил случайно - в Германия, преди десетина години. Станислав - покрай приятели. Не липсват и любопитни случки. Веднъж двамата се събрали да поиграят с цяла компания. Било към седем вечерта. Така се увлекли, че загубили представа за времето. На обяд на другия ден дошла майката на Георги. Дръпнала пердето и тогава всички разбрали, че са минали близо 20 часа! Когато се играят такива игри, често се губи представа за времето...

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 398

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 362

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 269

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 196

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ