Хора, които не знаят накъде

DW



Един безкраен фалит изцеди силите на хората в Гърция. Заплатите намаляват, приходите на фирмите - също. Единственото, което расте, е данъчното бреме. Хората в тази затънала държава са принудени да се спасяват поединично.
Георгос Ванзелис е човек, който не губи лесно надежда. А на Гърция й трябва точно това - надежда. Страната се нуждае от хора като този предприемчив шофьор на такси, който приема несгодите да работи само през нощта, знаейки, че това му носи повече пари. Нощен превоз на пътник от летището до центъра на Атина означава за Ванзелис допълнителен приход от 50 евро. "Стискай зъби и работи повече, отколкото преди кризата", си казва 54-годишният грък. Той е инвестирал последните си спестявания в соларни колектори, които е инсталирал на покрива на къщата си.
"Всяка година добивам 15 000 киловата, а това ми носи 9000 евро допълнително. Тези пари ми падат, така да се каже, направо от небето. Добре съм, не мога да се оплача", казва Ванзелис. Проблемът е в това, че на повечето гърци не са им останали никакви пари за подобни инвестиции. А иначе не липсват рационални идеи за бизнес. Атанасиос Келемис консултира желаещите да започнат собствен бизнес. Той е управителен директор на Германо-гръцката търговско-индустриална камара в Атина и се старае да помага с каквото може.

Бизнесът няма реален шанс да потръгне

"По въпроса за финансирането обаче ръцете на гръцките предприемачи са вързани и в момента те почти няма как да се конкурират с останалите европейци", казва Келемис и пояснява: "За да си осигури капитал, средният гръцки предприемач взима кредит, върху който трябва да плаща огромна лихва от около девет процента, докато в Европа лихвеният процент върху кредитите е значително по-нисък. Това е огромен недостатък за нашия бизнес", казва той.
Очевидно е, че в подобни трудни условия бизнесът може да разчита само на самия себе си - на собствените си оригинални идеи и инициативи за излизане от кризата. Положителни примери има: две-три успешни фирми за строителни материали и няколко за хранителни продукти междувременно разкриха стотици нови работни места. Само че при безработица от 60 на сто сред младите и общо милион и 300 хиляди безработни в цялата страна повечето гърци се чувстват онеправдани и съответно демотивирани за нови усилия.

Бремето за частните домакинства расте от ден на ден

"Едно време получавах 1800 евро, а сега едва 900", оплаква се Йоанис Ламдрос, който от 20 години работи в телевизията. "Когато казах на началника си, че с тези пари не мога да се издържам, той ми се сопна с думите: Да не искаш да се наредиш на опашката от безработни?", разказва Ламдрос. Мнозина са на същия хал. Равнището на заплатите в Гърция падна средно с около 40 на сто. Във всички браншове съкращават надниците - с катастрофални последствия за хората.
Икономиката на Гърция продължава да върви по нанадолнището - заплатите намаляват, цените растат. Хората се лишават от много насъщни неща, които преди без проблем са могли да си позволят. При такива ниски заплати парите даже и за прехрана не стигат. Според Улрике Дриснер от Гьоте институт в Атина, кризата се усеща на всяка крачка. През последните месеци финансовото бреме за частните домакинства даже се е увеличило - поради въвеждането на нови извънредни данъци и такси, например върху недвижимите имоти.