Хора на Марс: мисия невъзможна (засега)

Eнтусиазмът, обзел напоследък много специалисти във връзка с пилотираните полети до Марс, е прекомерен, продължителните мисии до Червената планета все още са мираж, категорични са американски, руски и канадски учени. Те твърдят, че засега пътешествията до съседката са опасни и привеждат аргументи в полза на тезата си в 120-доклад, състоящ се от 128 страници.

Радиация



Според тях главният проблем е радиоактивното лъчение -  то би превърнало воаяжа до Марс и обратно в твърде рисковано приключение. Защото слънчевата радиация и космическите лъчи разрушават тъканите и ДНК на човешкия организъм.
Преди две години към Червената планета бе изстреляна сондата "ЕкзоМарс" - съвместна разработка на Руската и Европейската космическа агенция. На борда й е инсталиран уредът "Люлин-МО", създаден от учени, работещи в БАН. Задачата му е да измерва космическата радиация по трасето Земя-Марс и на повърхността на съседката, където сондата кацна успешно.  Специалистите се хванаха за главата: нашият прибор отчете количества радиация в пъти по-големи от допустимите дози за Космоса и атмосферата на Марс. До този момент няма надеждна защита от радиацията нито на космическите апарати, нито на скафандрите. С други думи, астронавтите са обречени на смърт от лъчева болест.
Повечето увреждания вследствие на лъчевата болест са необратими и предизвикват клетъчни мутации, а от тези мутации до злокачествените образувания има само една крачка.



Безтегловност

Следващият препъникамък е безтегловността. Веднага щом силата на земното привличане изчезне, човешкият организъм започва да се пренастройва. Кръвта отива в горната му част и сърцето трябва да се напряга повече, за да я изпомпва. Организмът ни има чувството, че е запълнен с течности и започва да синтезира хормони, контролиращи обмяната на водата и солите. В резултат от това губи голямо количество флуиди.
Продължителната безтегловност по време на пътуването до Червената планета и обратно е голяма беля.
Липсата на гравитация причинява какви ли не поразии: атрофия на мускулите, остеопороза, сърдечносъдови проблеми и др. Едногодишно пребиваване в Космоса например изисква почти четиригодишно възстановяване в наземен център. Важна подробност: марсианската сила на привличане е 38% от земната и към нея е нужна специална адаптация.

Магнитно поле



Магнитното поле на Марс е 1000 пъти по-слабо от земното. То би повлияло отрицателно на човешката вегетативна нервна система. Наложително е космическият кораб, който ще транспортира екипажите до Червената планета, да разполага с изкуствено магнитно поле. Същото важи и за марсианската база.

Скандали

Колкото и устойчиви да са астронавтите спрямо клаустрофобията, колкото и да е "спят" техният "хор", колкото и да са адекватни тренировките им, скандали и ежби ще има. "Ако екипажът е смесен, дори непривлекателни дами биха провокирали мъжките мераци и съперничеството между силните създания може да избуи не само в словесни атаки, но и в юмручни състезания", категоричен е проф.Кларк Нелсън, главен инженер на мисията до Марс, подготвяна от НАСА.

Космически асансьори вместо ракетни площадки



В края на септември 2018 НАСА отпусна 12,7 млрд. долара за изграждане на космически асансьор. Той ще представлява лента, единият край на която ще е застопорен на Земята, а другият - на платформа, намираща се на геостационарна космическа орбита, чиято височина засега не е уточнена. Важна подробност: гравитационното привличане на долния край ще се компенсира от центростремителната сила на горния и поради това лентата винаги ще е опъната. По нея ще се движи капсула, съдържаща полезния товар. Ако е необходимо, специално съоръжение, инсталирано на космическата платформа, ще отделя капсулата от лифта и ще я изстрелва към Луната, Марс и други планети, сателити, астероиди, комети и др. Тази процедура ще е значително по-евтина от традиционните изстрелвания с ракети.
Руски учени също работят по проект за създаване на космически асансьор. Лифтът, който конструират, представлява пилон от вещество, чиито химичен състав и височина са засекретени. Единият край на пилона ще е на Земята, а в края на другия ще има стартова площадка, наподобяваща пумпал, от която ще се изстрелват космически апарати към всякакви обекти, включително към Марс.