Храм от Късната античност разкрива следи от древни култове край Ивайловград

През октомври приключиха редовните археологически разкопки в местността "Балък дере", община Ивайловград, ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, финансирани изцяло по проект към Министерството на културата и подкрепени активното от Община Ивайловград, научи ДУМА от Националния исторически музей, "Информационно обслужване и връзки с обществеността".
Резултатите са повече от впечатляващи. Археологическите проучвания в местността "Балък дере" край Ивайловград доразкриха езически храм, за който се смяташе че е започнал да функционира през III в. Откритите находки през годините даваха основание на проучвателите да смятат, че комплексът, изграден на р. Арда, е много важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия. Откритията през сезон 2026 г. потвърдиха предположенията и доказаха, че животът в местността "Балък дере" през Античността е организиран около дейността на целия храмов комплекс.

Религиозни промени в Римската империя от средата на IV до първата половина на V в. засягат пряко религиозния център в м. "Балък дере". Промените се свързват с постепенното утвърждаване на християнството и окончателното му налагане като единствена официална религия на империята чрез едикта на император Теодосий Велики от 392 г. В тази връзка проучването на отделните културни пластове на крепостта ясно илюстрира, че в храма езическите практики са продължили, въпреки официалните власти и тяхното разкриване е довело жестоки санкции, свързани с пълното опожаряване на комплекса в средата на V в. и опит да се заличи споменът за великите тракийски богове.
Откритият храм е с обща дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток-северозапад. Той се състои от три помещения, свързани чрез входове. В най-голямото е разположен олтарът, в средното - жертвеникът, а третото е предназначено за съхранение на даровете. Изключително впечатляващо е разположението на тези структурни елементи в една линия. Според археолозите именно тази особеност придава на откритието съществена научна стойност. За първи път в археологическата практика са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в едно пространство в градска среда през Античността до V в. По този начин откритието се нарежда сред значимите постижения в археологическите изследвания на античната религиозна архитектура и допринася за по-задълбоченото разбиране на нейното развитие през Късната античност.

Мраморен релеф насочва към божествата, почитани в храма

Важна следа към предназначението на храма дава откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според изследователите подобна комбинация от изображения - на трите нимфи и Кибела в една композиция, се среща за първи път. Находката поставя акцент върху възможната връзка между храма и култовете към тези божества и открива нови възможности за изследване на религиозните представи в региона.
Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дава наличието на воден канал около целия храм и близостта на река Арда. Тези особености са основание за изграждане на работна хипотеза, че на мястото е функционирал нимфеум - светилище, посветено на нимфите.

Последен езически храм на траките в Западна Тракия?

Въз основа на архитектурните особености, хронологията, мраморния релеф и връзката с водата изследователите допускат, че в местността "Балък дере" може да е разкрит един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Това научно предположение придава особено значение на откритието, тъй като насочва към продължаването на традиционните култови практики и тяхната устойчивост в период на репресии срещу всеки, дръзнал да се противопостави на утвърждаващото се   християнство като единствена религия в Римската империя.
Находките от "Балък дере" обогатяват познанията за култовата архитектура и религиозните вярвания в Западна Тракия през Късната античност и очертават нови перспективи пред бъдещите археологически проучвания, посочват от НИМ.