Художникът на ДУМА събра приятели в "България"
Анатолий Станкулов показва колекцията си "Окото на рибата" в столична галерия
/ брой: 62
Карикатуристът на ДУМА Анатолий Станкулов откри самостоятелна изложба "Окото на рибата" в галерия "България", мраморно фоайе, при Софийската филхармония, ул. "Г. Бенковски" 1. Творбите може да се разгледат до 2 април.
В тези картини показвам свободата си, без да мисля на кого ще се харесат. Държа именно на този начин на себеизразяване, сподели художникът на откриването на изложбата. Работата по тази колекция е започнала още през 2007 г., опитал съм се да погледна света през очите на рибата, добави Анатолий Станкулов, обръщайки се към гостите и приятелите, препълнили залата. Един от тях бе и журналистът Минчо Тунев. Той направи ентусиазирано поетично въведение към изложбата, която се осъществява с подкрепата на вестник ДУМА и "Шуменско пиво".
Първите посетители се насладиха на "прелестните късове море"...
Анатолий ми каза преди време, че ще нарече изложбата "През окото на рибата", аз попитах "Защо през?", а той отговори, че рисува живота, виждайки го през въпросното рибешко око. Винаги съм смятал, че не е художникът този, който ще ми обясни творбата си. Тя сама себе си обяснява, а когато я гледам, тя си е само моя и хич не ми пука какво е мислил художникът. В случая, като махна по собствено убeждeниe думичката "през", нашият приятел удари точно в центъра. Като карикатурист Анатолий има дълбока връзка със словото, то винаги съпровожда образа и с това заглавие постига неподозирана мащабност, смята М. Тунев. - Погледнете, всички картини тук имат имена. Тоест - безмълвно съжителстват слово и образ. Авторът им е един. Който ги е нарисувал и който ги е написал. Много добре зная как започва Йоановото евангелие "В началото бе словото". Да, но напоследък си мисля: "А не е ли образът?" Спомнете си оня пещерен бизон, датиран още преди първото писмено слово. И от бизона, до Барбизона, та през черния квадрат и до ден днешен образът властва редом със словото. Нищо, че още в първия семестър на университетското образование ни караха да четем "Лаокоон, или за границата между живописта и поезията". Вижте квадратите, които е подредил Анатолий - това е живопис и поезия. Границата се размива от морето. Тук се сещам за забравения вече Иван Пейчев: "Защото всичко край морето е море./ То идва, за да си отиде,/ отива си, за да се върне пак."
Заглавието "Окото на рибата" е почти гениално попадение на художника. Тайната, до която Анатолий се е добрал, и иска да внуши и на нас, е, че рибата никога нищо не казва, тя мълчи и възприема всяка дума. Както и картината. А да сте видели затворено рибешко око? То винаги е отворено. Дори след смъртта. Както и картината, каза в заключение Минчо Тунев.
Анатолий Станкулов е илюстратор на над 100 книги и автор на повече от 5000 карикатури, публикувани в България и зад граница. Има 11 самостоятелни изложби и над 400 общи художествени изяви. През 2006-а е обявен за карикатурист на годината, получава и годишното отличие на френската галерия "Каре-дез-артист".