И децата - като кучетата

Още в първия ден от гласуването на новия закон за училището се видя, че депутатите от мнозинството изобщо не знаят какво искат и защо го гласуват. Само така може да се обясни отказът им в основните разпоредби на закона да се запише, че учителят е основен участник в образователния процес, а не просто педагогическите кадри; че основен принцип е той да се квалифицира постоянно и че образованието се финансира като държавен приоритет. Срамно е да не впишеш в закона тези основни стълбове от чист магарешки инат - ако инатът изобщо може да е мотив, когато става дума за закон, който е базов за обществото и за нацията.
Притиснати до стената от опозицията, от ГЕРБ панически се измъкваха, както могат, от излагащите ги ситуации. Бранейки тезата, че детската градина става задължителна от 4 години, те родиха нов куп екзотични бисери. Снежана Дукова заяви, че ще допише в текст по-нататък, че детската градина може да е почасова или с индивидуално обучение(!) и така родителите щели да си гледат децата вкъщи. После в ГЕРБ се усетиха, че правилата не позволяват дописване на второ четене и се събраха "ет хок" да мислят какво да правят. Министър Игнатов надмина старите си рекорди и заприказва, каквото му падне. Родителите щели да регистрират децата си в общината и да заявят, че ще ги гледат вкъщи. Също като домашното куче - регистрираш го и заявяваш, че ще го гледаш вкъщи. Само че и циганетата ще се регистрират и ще се спасят от задължителна забавачка. На това Игнатов отсече: "Рибата още в морето... ще се мисли."     
Каква риба е в морето, г-н министре, като сте турили тигана ви да ври вече на второ четене? Тепърва ще мислите какво искате да правите в образованието? Ами, да си го бяхте изяснили, преди да внасяте закон, който сега гласувате на инат и утре ще посечете с него училището.