...И смирението на притихналата вода, и треската на изгряващото слънце

Изложбата живопис "Отлети хоризонти" на Димитър Рашков се открива на 12 май в 18 ч. в галерия "Възраждане" в Пловдив. Творбите ще може да се разгледат на живо, в салона на галерията, както и на сайта и на фейсбук страницата на "Възраждане" през следващите три седмици - до 1 юни.
"Димитър Рашков е роден с голяма дарба в изобразителното изкуство. Той е не само скулптор и прекрасен рисувач, но в последното десетилетие се наложи и като изумителен живописец. Затова новата му изложба е посветена изключително на това негово амплоа.
Удивително е как един творец, подчинен на бронза, се отдава със същата страст и на багрите. Природата му дава идеите и вдъхновението, но в картините си Рашков невинаги се интересува от конкретните форми - той е изцяло погълнат от цветовете и тяхната способност да изграждат пространството. В пейзажите си твори приказка или поетична субстанция, която омагьосва окото. Ярките тонове го владеят, но той успява да ги превърне в свои съмишленици. Авантюрата върху платното е завладяваща със своя драматизъм и алегориите между художник и палитра.
Най-фрапиращото е, че живописта на Рашков е коренно различна от скулптурите и рисунките му. Сякаш в него живеят двама автори с различен натюрел, което го прави уникален творец, обединяващ в себе си "светата троица" на изкуството", разказва галеристката Краси Алексиева.
А Надежда Цветкова представя автора така: "Димитър Рашков е творец, който отказва и не може да бъде затворен в едно измерение. Принадлежи към онази рядка порода автори, за които границите между различните изразни средства в изкуството не съществуват като ограничения, а като възможности.
Въпреки че произведенията му са прекосили престижни европейски изложбени зали, той избира тишината на Карлово пред суетата на големия град. В това дисциплинирано уединение съхранява артистичния си суверенитет и от своя пристан в подножието на Балкана режисира необикновен театър от бронз. Населява го с витални образи, родени от легендарното му "наблюдателство до нахалство" - онази дързост да уловиш интимния детайл, който разкрива самата същност на хора и животни.
В последните години ателието му е завладяно от нова отдаденост, а скулптурният му напор естествено прелива в мащабни живописни цикли. Макар да е признат за виртуоз на малката пластика, неговият художествен свят намира своето пълнокръвно продължение върху платното. Той изгражда багрите така, сякаш гради релеф - цветът е плътен и наслоен, придавайки на изображенията физическо присъствие. Авторът не описва природата, а я моделира чрез експресивни пластове, в които светлината изригва директно от гъстотата на пигмента. Пейзажите му са "отлети" със същата сила, с която металът изпълва калъпа. Скулпторът е уловил хоризонта точно когато е бил течен и го е излял в рамката, преди да изстине. Под четката му земята е сътворена от глина, а небето е толкова гъсто, че може да бъде загребано с шепи. 
В картините си Рашков пренася не просто умение, а начин на мислене - пластичен, сетивен и дълбоко свързан с преживяването на реалността. Живописта му започва много преди допира с палитрата - по изгрев, по пътеките на Балкана. Ражда се там, където стъпката среща земята, а дъхът се слива с мъглата. В хладната планинска утрин авторът не търси сюжети - той присъства. Наблюдението му не е дистанция, а участие - начин да обхване битието в неговата завършеност, без да го подрежда по човешката мяра. Светът преминава през него в цялата си пълнота, утаява се и се връща обратно - превърнат в изкуство.
В картините му живеят едновременно и смирението на притихналата вода, и треската на изгряващото слънце. За Рашков съществуването е неделимо цяло и той го следва навсякъде, където го води погледът. Пренася върху платното и соления въздух на италианската уличка, отворена към морския безкрай, и цветната свобода на циганската колиба. Неговата четка улавя еднакво честно и синевата на родопското небе, и алената стихия на пожара. През боите му се промъква уханието на лавандуловите полета, за да се разтвори в покоя на дом без хора, в чийто избуял двор две магаренца още пазят живота.
Пейзажът му остава като молитва, изречена в сърцето на Балкана - плътна, осезаема, отлята от преживяното, но вече принадлежаща на простора. Един хоризонт, който художникът е успял да удържи за миг, преди да го пусне да отлети."