Играчите в българската политика

"Катастрофите стават, когато някоя доминираща институция, издута като сапунен мехур и все още съществуваща без здрава основа, изведнъж започне да се разпада при допира си с нещо, което може да изглежда само някаква си дума или идея, но в действителност е някаква по-силна материална сила."
Джордж Сантаяна (1863-1952), американски философ от испански произход


Прелиствам течението на в. "Заря" от 1941 г. Съдбоносната за света. На 22 юни Германия напада Съветския съюз. Но и преди тази дата събитията са драматични. На първа страница на броя на в. "Заря" от 13 април 1941 г., в средата, е отпечатана голяма карта на югоизточната част на Европа под заглавието на материала "Германските войски пред вратите на Белград". И тъй като през всичките 365 дни на 1941 г. потокът от новини е зашеметяващ, то коментарите са кратки, но затова пък многобройни. В тях фигурират имената на държавни глави, на първи министри, на външни министри, на кондукатора на Румъния ген. Антонеску, на водача на хърватската държава д-р Анте Павелич, на банкера Ротшилд и т.н.
Анализирани са вътрешно- и външноикономически събития. В броя на в. "Заря" от 31 май 1941 г., на централно място върху първа страница, е отпечатан материалът с напълно актуално като тематика и за днешния ден заглавие "Столична община пълен господар на електрическата енергия в столицата". В него първоначално е изложено съобщението, направено пред общинския съвет от тогавашния столичен кмет инж. Иван Иванов: "Една специална делегация, определена от Министерския съвет, има ред срещи с представители на Белгийското електрическо дружество и след продължителни преговори в Берлин и Брюксел, по един доброволен начин между двете страни се постигна пълно съгласие, по силата на което: срещу заплащане на една сума от 83 млн. белгийски франка, равни кръгло на 219 млн. лева, Белгийското дружество отстъпва на столичната община концесията за електрическото осветление на град София. Тъй че от 1 август т.г. (1941 г. - б.а.), Столичната голяма община ще встъпи във владение и собственост на белгийските електрически централи с всички здания, машини, проводници, материали, недвижимости и др., съставляващи общото имущество на известното белгийско предприятие", което трябваше да продължи своето съществуване в България още 20 години, защото, както ви е известно, концесията изтича в края на 1960 г.
Забележителното в тази информация е, че Столичният общински съвет не е пропуснал да потърси от концесионера пълния размер на различните претенции спрямо него, като завежда дела пред българските съдилища, а и в Хага. Резултатът е, че като се приспадне прехващане в размер на 50,5 млн. лв., крайната сума за прекратяването на концесията на Белгийското електрическо дружество е 168,5 млн. лв.
Пример, напълно възможен за повторение от страна на настоящия Столичен общински съвет по отношение на

концесията за водоснабдяването на софиянци

с питейна вода и преработването на отпадните води за битови нужди. Е, при наличие на желание и политическа (обединена) воля!
Когато преглеждах течението на в. "Заря" за 1941 г., а и на други вестници, дори още по-раншни издания, неусетно започнах да правя сравнение с днешните вестници и списания. Установявах наличието на разлики, които лесно се набиваха в очи. Например изваждането като подзаглавия на важни елементи от съдържанието на самия материал. Или полиграфичното различие заради поставянето на имената и съответните телефони на издателя и на главния редактор непосредствено под главата на вестника - най-горе на предната страница.
Но не това беше голямата другост. Не веднага се ориентирах в същината на промяната, претърпяна от днешния български печат спрямо пресата отпреди около 80 години. Прегледах стотици броеве на вестници, издадени около 1940 г. И постепенно отбулих фасадата на начина, по който те бяха списвани. Голямата разлика всъщност беше в духа на епохата, разлика, по един или друг начин уловена и отразена от журналистите, публицистите и изобщо от авторите - тогавашните и сегашните.
Прозрението ме споходи, понеже бавно, но категорично установих в библиофилските броеве на българската преса отпреди около 80 години липсата на две понятия "актьор" (що се отнася до политик или изобщо до публична фигура), а също и "играч", когато обектите на авторово внимание не са личности, свързани със спорта.
Тогава се запитах: как ли са се извършвали обществено-политическите процеси, кой ли ги е задвижвал, каква е била мотивацията на тези исторически "неиграчи" и "неактьори"?
Как изобщо е могъл да съществува светът без "играчи" и в отсъствието на "актьори"?
Успявал е, понеже тогава събитията не са се случвали, а са ставали. Уви, днешните български политици "случват" събитията. Тези събития, които са генно планирани от социални инженери, за да бъдат проведени успешни пиар кампании, като същинската цел е не успехът в резултатите от събитията за "органичното тяло на българската народност" (термин от пожълтелите страници и неприсъстващ в днешната преса), а благоприятната перцепция, т.е. възприятие от индивидите в околната действителност. Оказва се, че сегашните политици в България добре са усвоили афористичната мисъл на Алберт Айнщайн за успеха: "Ако А е успехът в живота, значи А е равно на "х" плюс "y" плюс "z". Работата е "х", "y" е играта, а "z" е да си държиш езика зад зъбите."
Но този процес по заместване на истински събития със симулации, обект на непрекъснато медийно внимание, не е измислен върху българска територия. Тази "мода" произлиза и се захранва от първоизточника на политическата реклама - Съединените американски щати.
Настоящата надпревара в тази страна за президентските избори, насрочени за първия вторник след първия понеделник на м. ноември т.г., т.е. на 8 ноември, е изразителен пример за

манипулации спрямо масовото съзнание

на американските избиратели. През продължилото вече повече от година съревнование за спечелване на номинацията за същинския двубой между Републиканската и Демократическата партия за властване в Овалния кабинет на Белия дом, потенциалните избиратели бяха подложени на истинска каскада от политическа реклама. Експерти в рекламната индустрия на САЩ оценяват досега изразходваните средства на 5 млрд. щ.д., като 4,4 млрд. са дадени само за телевизионни излъчвания. Според "The Des Moines Register" само за периода от 1 януари до 1 февруари т.г. избирателите са били облъчени от 17 000 телевизионни реклами с политическо съдържание, а конкретно до жителите на щата Айова през цялата кампания за предварителни избори са достигнали 60 000 послания на кандидатите за номиниране от двете партии.
В рекламната сфера експертите обаче са наясно, че такава яростна атака ще предизвика идиосинкразия към политическите послания, т.е. непоносимост. Тази рекламна идиосинкразия е реален феномен както количествено, така и качествено. Рекламните специалисти са единодушни, че когато рекламата се повтаря отново и отново, резултатът от нея след второто от две излъчвания е по-лош, отколкото от еднократно. Още по-слаб е резултатът след трето послание, регресът в резултата е още по-осезаем след четвърто излъчване, особено ако всичките са достигнали до потенциалния реципиент за кратък период от време. Според рекламния експерт Мичъл Уайсман политическата реклама, както каквато и да е друг вид реклама, може да доведе дори до отрицателен резултат спрямо ситуацията, ако изобщо не е била излъчвана, ако нейното разпространение е натрапчиво през мултиплициране.
Това са заключения, с които българските политици не са запознати, както и изобщо не са наясно с реалния живот - онзи, за който пишат вестниците преди 80 години. Живот, който извън сферата на политиканстването е еднакъв с настоящия живот в България - той е истински.
В него няма място за играчи и актьори. Затова на българския народ се налага активно - чрез натиск, да свали българските политици от кулата от слонова кост, в която те доходоносно за самите тях са се позиционирали, и да ги постави под своя контрол. Иначе неминуемо ще дойде момент, в който гражданите ще трябва да избират: или политиците от досегашната номенклатура, или те самите. И от който избор населението няма да може да убегне, понеже ще се решава въпросът за самото му съществуване.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България