II. Последиците за периферията и България

Проф. Кръстьо Петков

Как реагираха българите на предсказанията за крах на еврозоната и за отварящо се второ дъно на икономическата криза (доскоро смятани за умишлено апокалиптични)? Стресна ли ги реалната опасност да бъдат изритани от Евроцентъра, с малката утеха, че няма да сме сами, тъй като същата съдба заплашва още девет аутсайдери или несговорчиви държави?
За широката публиката нямам достоверни сведения, не ми е попадало подобно изследване на иначе всеядната парасоциологическа колегия. Но от празните площади личи, че всеки се е свил в своето гнездо и чака избавлението да пристигне отнякъде... Познавам обаче десетки колеги от академичните среди, блогъри и редактори в социални мрежи, студенти, за които следенето на алтернативните икономически сценарии се е превърнало в професионално всекидневие.
Медиите избягват да публикуват послания, които плашат аудиторията и хвърлят сянка върху способността на днешните властимащи да водят проактивна политика. Повечето журналисти, обучени да вървят "след победителите", днес надминават себе си, като подтичват пред тях. Има и някои индивидуални изключения, като това със Светослав Терзиев, публикувал в "Сега" поредица от анализи за криволиците на българското лидерско присъствие в Брюксел.

Българско присъствие имаше, за участието съдете сами

Премиерът Борисов се открояваше с фигурата си на общите срещи, но в стенограмите и в кулоарните разговори не се среща дори и намек за аргументирана позиция на държавник, така необходима в критични и съдбоносни моменти. Неговият комуникационен потенциал се изрази в няколко външно ефектни, но взаимно противоречащи изявления:
- Твърдо "да" за Пакт Евро плюс; месеци по-късно - твърдо "не" за същия пакт;
- "Няма да плащаме за недисциплинираните", наблягайки на "отличната" фискално-бюджетна кондиция на България и пренебрегвайки невижданата от 70 години мизерия, до която е доведено мнозинството от населението в страната.
Екзотичният премиер (за западните стандарти) дори си позволи да инструктира богата Европа да редуцира заплатите и пенсиите си, следвайки българския модел, за да постигне трайна стабилност. С което предизвика пълен потрес сред политико-икономическия елит на континента. За коментарите в чуждестранните медии по тази тема ми е неудобно да говоря. В България инвазията на Борисов на полето на политикономията беше представена от казионните журналисти като показен урок по лидерска твърдост...
Първият вице (на практика - премиер в сянка) Симеон Дянков продължи да не се явява на срещите на ЕкоФин. Защо ли? Или не желае да си губи времето с по-несведущи от него (той е в топ-100 на икономистите в света, а те не са!); или е с гузна съвест (след като, връщайки се от мадридската среща, излъга, че била обсъждана българската конвергентна програма и дори получила одобрение); или има някакъв специфичен интраколегиален комплекс, за който предстои да научим.
За сметка на това от дистанция

Мисионерът Дянков изпраща послание след послание

- Пакт Евро плюс е остарял (затова, а не заради прибързани очаквания и разчети сме се отказали от него);
- загърбваме и ангажимента да кандидатстваме в еврозоната - тя изпаднала в тежка криза и никой повече не искал да се присъединява към единната валута;
- гръцкият фалит и неговото верижно действие не ни заплашват поради уникалната стабилност на БГ бюджета.
Разграничил се от европейската зараза, финансовият стратег се захвана да довърши наведнъж два проектобюджета за 2012 г.: единия -предизборен, за гласуващата публика; втория -реален, за нетърпеливите бенефициенти. Как тази бюджетна алхимия влияе на финансовата ситуация в България през 2012-2013 г., ще видим в следващата, трета част на моето изложение. Тук ще засегна два въпроса, които имат пряко отношение към темата за разпада на еврозоната и съдбата на периферията.
Какво правим като нация и държава, ако разпадът на еврозоната стане необратим? Ако разсъждаваме по инерция и се придържаме към българските традиции, отговорът би трябвало да е: като се случи случката, тогава ще му мислим! Но точно тази народопсихологическа нагласа, генетично заложена и в т.нар. български политически елит, винаги ни е изигравала лоши шеги в миналото. Затова нека погледнем отвъд границите на Ориента, където ни е запратила историята.

Примерът на Чехия и Китай

В двете страни вече се дебатират алтернативни икономически и търговски стратегии, в случай че еврозоната бъде прекроена или изпратена в резерва.
Влиятелният Експертен съвет към премиера на Чехия го алармира, че страната трябва да вземе предпазни мерки още сега, преди най-лошият сценарий (разпад на еврозоната и нова дълбока рецесия) да се реализира. Трябва да сме сигурни, че държавните ръководители на тази страна ще се вслушат в препоръките.
Китай вече обяви ревизия на досегашната си политика спрямо ЕС (особено след провала на срещата на Г-20 в Кан). Знае се, че Китай държи в евро около една четвърт от своите резерви в чуждестранна валута (общо 3,2 трилиона долара) и няма да допусне едно европейско финансово цунами да подкопае градената с години национална стабилност. Примерът на Турция също подсказва много - вече и с невъоръжено око се вижда, че южната ни съседка навлезе в нова фаза от своето геополитическо и геоикономическо развитие. С изградения икономически потенциал, който съперничи на водещите страни в ЕС, с устойчив и висок икономически растеж и с политическата консолидация около стратега Ердоган,

Турция вече не се моли, а налага политики

- както се полага на една влиятелна регионална сила. Един разпад, или прекрояване/стесняване на еврозоната би подпомогнал нейната икономическа експанзия на Северо-Запад. Тук, в България, турското настъпление вече е в ход от цяло десетилетие - чрез крупни инвестиции в ключови индустриални сектори, суперактивност в инфраструктурни проекти, а напоследък и чрез агресивно навлизане в банковия сектор. Няма да е изненадващо, ако съвсем скоро не Гърция, а Турция бъде лидер в банковия сектор у нас.
В състояние ли е България да последва примера на Чехия и Китай? Като икономически потенциал (налични ресурси за алтернативни действия) - очевидно не! Но като образец на стратегическо поведение при всички случаи примерите са поучителни. И без това не ни искат повече на първата европейска писта, където

движението е на високите скорости

Не ни уважават много и в групата на аутсайдерите, която прави не много убедителни опити да се консолидира. Ние обаче имаме потенциални предимства, които можем да включим в собствената си стратегия на поведение след евентуалния разпад на еврозоната. И това са  възможностите да реанимираме поне част от партньорските си връзки с Русия, Китай, Близкия изток. И, разбира се, с Турция...
Споменах "следразпадна стратегия", но ми е ясно, че за такова интелектуално усилие на българска почва може да говорим единствено в бъдеще време. Управляващите днес предпочитат друга стилистика. България няма и не говори за т.нар. План Б - как да действа, ако наистина еврозоната се разпадне до месеци. Ами план В, който би ни потрябвал, ако ЕС се катурне! За него дори не се споменава...
Иван Кръстев преди време нарече Борисов "Джазмен", а напоследък добави, че политиката била в кръвта му. Съгласен съм с тези оценки, но те означават, че той (Б.Б) е импровизатор, а не политик стратег, какъвто е нужен на Майка България в този тежък момент.
С лидери импровизатори като нация ще продължим да сме "lost in the space" - друга дефиниция на известния политолог и интелектуален баща на проекта "ББ-ГЕРБ".
--------------

Следва: "Българската скорост в навечерието на разпада"