Икономиката ни в дъното на поредната класация

България има дългосрочен проблем с конкурентоспособността. Това показва ежегодната класация за конкурентоспособността на икономиките в света, в която страната ни е включена за 6-и пореден път. Резултатите за България от Годишника на световната конкурентоспособност 2011 на IMD (IMD World Competitiveness Yearbook 2011) бяха представени от Центъра за изследване на демокрацията.
През 2011 г. България е паднала в класацията с 2 места в сравнение с 2010 г. - от 53-о на 55-о място, от общо 59 изследвани икономики. След нас в Европа се нареждат Гърция, Украйна, Хърватия. В челото са Хонконг и САЩ, които изпреварват лидера от миналата година Сингапур.
Липсата на реформи и адекватни действия по отношение на инфраструктурата, образованието и здравеопазването са довели до влошаване на конкурентоспособността на страната, което трудно ще се компенсира, смятат изследователите.
От друга страна, силните политически противопоставяния и неяснотата в дългосрочната ориентация на политиките за конкурентоспособност са довели до несигурност в бизнес перспективите на предприятията.
Последните статистически данни посочват раздвижване в икономиката - увеличение на оборота в търговията на дребно, покачване на износа. България обаче се развива по-бавно от останалите икономики и са нужни по-сериозни реформи, за да бъде спряна работата на конкурентни позиции.
Освен ниските доходи на населението и намаляващото вътрешно потребление, класацията извежда редица други предизвикателства пред България. Основните проблеми са влошаването на равнището на заетост, намаляването на чуждите инвестиции, продължава да спада и качеството на образованието. Като сериозен проблем се посочва "изтичането на мозъци."
Силните страни на българската икономика в  сравнение с предходната година са в увеличения  износ на стоки, гъвкавостта на пазара на труда, балансът по текущата сметка.
Според бизнесмени, помолени да посочат 5-те основни фактора, които определят атрактивността на българската икономика, най-големите предимства са ниският корпоративен данък и ниската степен на режийните и разходите за заплата.