Има ли шанс за реанимация на българското животновъдство

проф. Михо Семков


Повод за тази поредна статия - тревожен призив към новото правителство и държавни ръководители, е наред с решаване на големите фундаментални проблеми на страната да включат в своите приоритетни дейности и ускореното развитие на българското животновъдство. Банална истина е, че погромът, извършен над него, е в резултат на патологични политически страсти след 1989 г. и унищожаване на многобройни стада от елитни племенни животни. Вече 25 години на преход този отрасъл е в много тежка криза. Ярък пример за това е силно пониженото родно производство на основните хранителни продукти - мляко и млечни продукти, месо и месни продукти. Докато в европейските страни, независимо че е създадено високопродуктивно, ефективно и конкурентоспособно животновъдство, неговото развитие е реален (а не на думи) приоритет на правителствата. А у нас поради безхаберие се наблюдава обратната тенденция:

Средногодишно производство в кг на човек от населението на мляко, месо и продукти от тях
Продукти                    период (1)                     период (2)                         %
1986-1989                     2008-2011                    (2)/(1)
Мляко                              275                                  165                          60
Месо                                  89                                    30                          34

Вместо да се увеличава консумацията на чисто, вкусно и здравословно натурално мляко, расте производството на негови заместители. Сега ние консумираме два пъти повече сирене от вносно сухо мляко и палмова мазнина. Увеличава се консумацията на наша и вносна извара, а бързо намалява производството и използването от хората на овче сирене, кашкавал и кисело мляко.

Още по-тежко е състоянието

на производство на месо от говеда, овце, свине и птици. В аграрния доклад на МХЗ, 2013 г., е посочено, че през 2011 г. родното производство на месо възлиза общо на 220 хил. тона. За да се задоволят потребностите на страната, са внесени от чужбина 244 хиляди тона. Вносът на субпродукти - 103 хил. тона (черва, стомаси, черен и бял дроб, далаци, изрезки от негодно месо), които в западните страни използват главно за приготвяне на кучешки храни, у нас широко се влагат в малотрайните колбаси. Така, освен недостатъчни по количество, ние консумираме и недостатъчно здравословни храни. От страна, която през 1984 г. (по статистически данни) е изнесла 518,3 хил. тона месо, 112,9 хил. тона месни произведения и над 1 млн. живи животни, сега внасяме 56% от необходимото месо и субпродукти. Тези ужасяващи факти за сегашното състояние на нашето животновъдство налагат бързи и решителни действия за неговото извеждане от блатото, в което тъне вече 25 години. Действията, които трябва да се предприемат, са посочени в десетки статии, доклади, предложения на учени и специалисти и те биха могли да се сведат до решаване на някои кардинални проблеми. Основният от тях е да се приеме, че ускореното развитие на животновъдството има приоритетно значение и за целта да се осигурят необходимите финансови средства в съответствие с "Националната стратегия" за развитие на този отрасъл.
Основно направление за ускоряване на развитието е увеличаване броя на животните от основната продуктивна категория - крави, биволици, овце, кози и свине майки, които освен продукти за пряка консумация, осигуряват приплоди за възпроизводство и угояване за месо. Техният брой сега е тревожно малък. През 2013 г. в сравнение с началото на прехода, 1990 г., състоянието е следното: крави - 1990 г. - 617 000 бр., 2013 г. - 346 000; овце-майки - съответно 5 007 000 бр. и 1 152 000 бр., свине майки - 381 000 бр. и 43 000 бр. По брой животни, приравнени към една животинска единица на 1000 дка обработваема земя, у нас са 5-6, а средно за Европа 50 - 60 бр. По този показател

се нареждаме на опашката

Увеличаване броя на високопродуктивни млечни крави, биволици и овце най-бързо може да се постигне, ако се създаде механизъм за включване в този процес на едрите арендатори и земеделските кооперации, които имат необходимите финансови и фуражни ресурси за създаване на ефективни и конкурентоспособни на най-съвременно ниво животновъдни ферми.
Другият труден проблем е създаване на икономически предпоставки, организация и помощ за ускорено развитие на месодайното говедовъдство и овцевъдство. Почти всички европейски страни са решили този проблем, като дори в града-държава Люксембург се отглеждат над 60 000 говеда от това направление. В нашата страна създаването на такова направление в говедовъдството започна през 80-те години на миналия век, но главно поради икономическа неизгода броят на кравите от това направление през 2013 год. е едва над 39 000. Крайно време е да се реши този проблем и още през следващото десетилетие страната да бъде осеяна с говедовъдни и овцевъдни ферми от месодайното направление, особено в районите с обширни ливади и пасища.
За увеличаване производството на мляко и месо е необходимо нарастване на продуктивността на животните. Неудобно и обидно, но неизбежно е да се посочи, че и в това отношение ние сме на последно място и в годините на прехода кретаме и тъпчем на едно място. Примерно, за две десетилетия - 1991 г. - 2010 г., увеличението на средната годишна млечност на кравите в ЕС, Дания и България (по Н. Тодоров) е следната:

Година                                      ЕС                    Дания            България
1991                                         4420                  5990                 3387
2010                                        6781                  8730                 3342
2010/1991 (+((-)                    +2361                +2740                -45

Само за сведение на читателите - през 2013 г. в САЩ от 9 млн. крави средната млечност е 9007 кг, а в Швеция - над 9000 кг. Крещящата необходимост от бързо увеличаване на млечната продуктивност, освен за задоволяване на вътрешната потребност от мляко, има и важно икономическо значение. Без повишаване продуктивността не може да се реши проблемът за икономическата изгода от животновъдството за неговата конкурентна способност. Проф. Н. Тодоров е изчислил, че при днешните цени на млякото влиянието на нивото на продуктивността върху печалбата е следното:

Годишна млечност                 3000     4000   5000    6000   7000        8000
кг/ крава
Печалба от крава                   144       180      445      690      920        1140

Бързото повишаване на млечната продуктивност от кравите може да се постигне чрез

съчетаване на два основни фактора:

повишаване на генетичния потенциал за висока млечност и създаване на условия за хранене и начин на отглеждане за ефективна реализация на този потенциал.
За повишаване генетичния потенциал са налице някои благоприятни възможности. Нашите вносители на биологичен материал - дълбоко замразена семенна течност, използват обстоятелството, че в САЩ и челните говедовъдни страни от ЕС не използват семенна течност от разплодници с произход от майки с млечност 9-10 хиляди и използват бици с млечност на майките много по-висока от посочената.
За нас това е "добре дошло". Стига семенната течност, складирана в техните контейнери, да е запазила оплодителната си способност, може да донесе бърз подобрителен ефект. Големият проблем е, че в годините на прехода настъпи пълна дезорганизация в стройната система и организация на изкуственото осеменяване. Сега е много трудно да се даде точна информация колко от наличните в страната годни за разплод крави и юници се осеменяват изкуствено и колко естествено. Няма информация за броя на биковете, които се използват за естествено покриване, за техния произход и развъдна стойност. Ако продължаваме да осеменяваме изкуствено едва около 30-35%, а не над 70% от кравите и юниците, то през следващите 25 години млечната продуктивност ще се задържи на ниво 3500-3600 кг.
Друг проблем е

да се сложи ред и внедри контрол

на репродуктивния процес с цел плодовитостта в говедовъдството да бъде над 90%. Така ще се подобри ефектът на селекцията при възпроизводството на стадата и същевременно ще се залагат за угояване много по-голям брой приплоди, с което ще се увеличи производството на месо.
Следващ проблем с първостепенно значение за реализация на генетичните заложби за висока млечност е осигуряване на правилно и пълноценно хранене. В страната се произвеждат много големи количества зърно - пшеница, царевица, както и семена от маслодайните слънчоглед и рапица. Те обаче, вместо да се преработват и задоволяват нуждите на нашето животновъдство от концентриран фураж, се изнасят в чужбина. Освен това площите за люцерна, фий и грахово-овесени смески са силно ограничени и производството на сено и силаж от тези култури е крайно незадоволително. Ясно е, че дажбите са недостатъчни по количество и небалансирани по хранителност, което ограничава продуктивността на животните. Този проблем не търпи отлагане. При наличието на огромен научно-кадрови потенциал в тази област съвместно с ръководните държавни институции е възможно да се създадат съответните икономически механизми за пълно задоволяване със зърнените фуражи и преработените маслодайни семена на нашето животновъдство. Съчетаването на всички тези фактори неминуемо ще доведе до увеличаване на производството на животински продукти за задоволяване на вътрешните потребности и за износ.
Накрая вместо мъдри слова ще предам краткия си разговор с мой приятел, отличен специалист-животновъд. Той току-що се беше завърнал от животновъдна изложба с международно участие в град Дижон - Франция. Все още беше под въздействието от видяното и възторжено говореше за животните и хората, които са ги отгледали. За да го "охладя" малко, попитах: "А може ли да направиш сравнение между видяното и нашето животновъдство". Отговорът беше: "Сравнението е все едно, че излизаш от дълбоките бистри, освежаващи, покрити с бяла пяна морски вълни, и навлизаш в тихите, замърсени, зеленясали води на пресъхващо блато". Възразих: "Не е ли малко пресилен такъв негативизъм и песимизъм?" Отговори ми: "Напротив, би било силно пресилено, ако имаш и капка оптимизъм". Обърнах се, тръгнах си и промълвих: "Боже, вразуми България, за да възроди животновъдството си".