ИМА ЛИ ЦВЯТ ТЕРОРЪТ?

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

И друг път сме разговаряли за драмите и раните на България, но сега се налага отново да разлистим прашните страници. Поводът е документалният филм на режисьора Стойчо Шишков "Народният дом на терора", анонсиран като "готов урок по история" от самия автор и афиширан като реквием за "мъчениците" на Народния съд.
Веднага споделям мнението си, естествено с готовност за дискусия, че самата изначална претенция е доста нахална, а подходът в творбата - крайно тенденциозен. Не е необходимо да си професор, за да схванеш още от първите кадри, че авторът има за цел да внуши своята еднопосочна и едноцветна оценка за събитията и личностите от историческия процес. И така някак лежерно и като че ли от немай-къде се щрихират греховете на режима преди 9 септември 1944 г., докато фундаменталният патос на лентата е посветен на "червените терористи и палачи"...

Окото на Гео Милев
свети в мрака...

В името на справедливостта най-напред трябва да се припомни хронологията на така наречения "Народен дом" на Лъвов мост в София, защото именно в този летопис е шифрована съдбата на митичната сграда. Преди повече от век срещу Женския пазар, през канала на "Сливница" и недалеч от Централна гара, се появява Клубът на Българската работническа социалдемократическа партия, изграден с доброволните вноски на столичния пролетарият. В началото на 20-те години на миналия век скромната сграда е опожарена от десни шпицкоманди, а по-късно е издигната в актуалния си монолитен вид като централа на БКП, отново с дарения от членове на лявото движение.
Проклятието на Съдбата се случва, когато след Септемврийското въстание през 1923 г. и атентата в "Света Неделя" през 1925 г. фашистката диктатура на Александър Цанков (Кръволока) и хунтата около генерал Иван Вълков налагат Закона за защита на държавата (ЗЗД). Според този акт, предшестващ нацисткия геноцид в Германия, БКП е поставена извън закона, а имуществото й е отнето. И оттам нататък "Народният дом" се трансформира в "Дом на терора" под пагона на царската полиция, а едва две десетилетия по-късно щафетата на насилието поема "народната милиция"...
Тук е моментът да се отбележи, че сградата се превръща в деветия кръг на ада най-напред заради "белия терор". Това се случва в средата на 20-те години, когато хиляди дейци на левицата - комунисти и земеделци, интелектуалци или просто неудобни на хунтата, изчезват без съд и присъда. Историята е записала имената на знаковите мъченици от онова време - поетите Гео Милев, Христо Ясенов и Сергей Румянцев, публициста Йосиф Хербст, народния представител от БЗНС Николай Петрини и още десетки и стотици, инквизирани и умъртвени по особено жесток начин.
И до ден-днешен окото на Гео Милев свети в мрака на невежеството и лъжата, за да припомня на поколенията кой точно е започнал братоубийствената война срещу собствения си народ. Дали обаче в "демократичните учебни програми" на евроатлантическа България пише, че не друг, а Цанков и Вълков са вдъхновители на мракобесния ЗЗД, чрез който режисьорът Шишков под сурдинка оправдава фашисткия терор у нас в периода 1923-1944 г.? И това не е цялата жестока истина, тъй като тези двама изверги пускат директива за физическо унищожение без съд и присъда на българската интелигенция, голяма част от която по онова време споделя левите идеи.

Предшественици
на Хитлер и Пиночет

И сега на вниманието на новите болшевики от различните секти на модерната Инквизиция! Цветът на нацията е избит не от Народния съд през 1945 г., а две десетилетия по-рано, когато античовеците от "законната власт" (?!), според Шишков, налагат тотален политически геноцид за първи път в Европа през XX век! Десет години преди фюрерът Адолф Хитлер да превърне Германия в концлагер и без гражданска война, каквато се води в Русия между 1917 г. и 1922 г. А половин век по-късно ги имитира и чилийският сатрап Пиночет...
За съжаление филмът на Шишков продължава линията след 10 ноември 89-а за пренаписване на историята с мръсни ръце. Злоупотребите с факти и ценности са отишли толкова далеч, че на "Стената на плача" край НДК сред "жертвите на комунизма" са записани индивиди като споменатия Иван Вълков и палачът на децата от Ястребино подпоручик К. Йорданов. Редом до десетки активни фашисти и креатури на Третия райх у нас. Изправени съвсем справедливо пред извънредния трибунал заради престъпления срещу народа и човечеството. Съвсем в духа на Нюрнбергския процес, качил нацисткия елит на бесилката.
За съжаление Народният съд по някаква причина, все още забулена под патината на годините, пропуска да прати на разстрел Иван Вълков, по чиято заповед Гео Милев е удушен с... тел. И така "героят на държавността в царство България по ЗЗД", допринесъл толкова много в борбата срещу "червените терористи", доживява до 87-годишна възраст, преди да освободи света от черната си отрова през 1962 г. Близо четири десетилетия след Вартоломеевите нощи в "Народния дом" край Лъвов мост, когато цветът на родната интелигенция е изтребван от озверели верноподаници на Негово Величество...

Заимов е шпионин, но
Гемето и Марков
са герои!?

Няма да скрия възмущението си от примитивния цинизъм, с който Шишков говори за "предателството на комунистите срещу две шишета ракия" пред биячите на Гешев. Това вече не се търпи, тъй като просташкият стил на късния антикомунист от киното размества пластовете на историята като чаши в долна кръчма. Ако беше творец с обективна визия, авторът на пропагандния пасквил би трябвало да акцентира върху драмата и трагедията от двете страни на барикадата у нас в периода 1923-1948, когато братоубийствената междуособица взима кръвен данък от цялата нация. Така както например в Испания теглиха чертата и се опитват да затворят раните от Гражданската война, защото терорът няма цвят въпреки политическата си тоналност.
Абсолютно неприемлив е и тонът на Шишков по адрес на герои от антифашистката съпротива като Владимир Заимов, Цвятко Радойнов, Никола Вапцаров и т.н. Достойният български генерал от прочутия възрожденски род е наречен "съветски шпионин", а гениалният поет снизходително е помилван заради комунистическите си заблуди...
Много ми е интересно как г-н Шишков би интерпретирал факта, че именно тези "национални предатели" - нелегални терористи, шумкари, парашутисти, подводничари... обслужващи Москва срещу "легитимната власт" на Кобургите по... ЗЗД с жълтите звезди върху телата на евреите, отрязаните партизански глави и опожарените къщи, са признати от Запада като неотменима част от антифашистката Съпротива в Европа? Редом до британския комунист майор Франк Томпсън, убит по особено жесток начин от "цвета на нацията", включващ дегенерати от породата на Иван Вълков и башибозука Кочо Стоянов...
Извинявам се на нежния "демократичен слух", но към кого по-точно Стойчо Шишков отправя воплите в своя филм по повод англоамериканските бомбардировки над София и страната през зимата на 1943/44, причинили огромни жертви и разрушения? Нима не е наясно с факта, че не друг, а "законното правителство" на "мъченика" Богдан Филов обявява война на САЩ и Великобритания през 1941 г., за да заяви преданост към Фюрера и Третия райх? А сега излиза, че героят от антифашистката битка генерал Заимов е "съветски шпионин", тоест - враг, въпреки че е следвал обща кауза не само със Сталин, но и с Рузвелт и Чърчил?!
Ето това морално-историческо противоречие праща по дяволите цялата паянтова конструкция на нашенските десни болшевики. Въпреки липсата на елементарна логика обаче новата догма свали името на Владимир Заимов от публичната почит, наред с още десетки достойни българи, за да се разчисти място за такива като тройния чужд агент Г.М. Димитров (Гемето), за домораслия фюрер Христо Луков или за археолога-антисемит Богдан Филов. Да не говорим за по-новите рецидиви на масовата манипулация, като да речем паметника на друг един "мъченик на комунизма" - храненика на Тодор Живков и ДС Георги Марков, за чието участие в Ловната дружинка на Тато и в "На всеки километър" г-н Шишков вероятно не си спомня?
Президентът Плевнелиев казва, че иска да направи музей за престъпленията на комунизма. Добре, но някой трябва да му обясни, че политическият терор у нас започва с разгрома на Войнишкото въстание през 1918 г. и продължава непосредствено до 9 септември 1944-та с цената на десетки хиляди жертви, които очевидно не принадлежат към "цвета на нацията"? И едва след това идва ред на Народния съд, чиито грехове обаче не са повод за индулгенция на фашизма.

в. "Минаха години"