Има жажда за социална справедливост

"Хората трябва да могат да живеят нормално"

- Г-жо Суид, арабската пролет започна от Тунис, след това последва в Египет и Либия.
- Когато сравнявам Тунис с Египет и Либия, мисля, че ние сме в много изгодна позиция. Ние днес се намираме в истински преход към демокрация. Според мен вече сме извървели пътя - проведохме свободни избори, имаме избрани от народа депутати, имаме легитимно национално събрание, президент на републиката, чиято легитимност идва от вота на депутатите. Имаме правителство, което започва своята работа. В рамките на общото събрание вече върви усилена работа, понякога има наистина известно забавяне, но все пак сме сформирали шест конституционни комисии, осем - законодателни, и три специфични комисии, една от които е много важна.
- Коя?
- Това е комисията за жертвите и мъчениците на революцията и за справедливост по време на прехода.
- За колко време успяхте да направите всичко това?
- Отне време, но това се наложи, защото трябваше да се избере председател на Общото събрание на Тунис - Мустафа Бенжахар. Той е главният секретар на Социалдемократическата партия Етакатол. След това трябваше да организираме и да гласуваме разпределението на властите, да изберем президент на републиката, да назначим правителство с премиер, който е от партия Енада, да изработим вътрешен правилник. Гласувахме и бюджет до края на 2012 г. В момента обсъждаме и сме в процес на приемане на допълнителния закон за бюджета. Веднъж в месеца по време на пленарно заседание каним правителството за парламентарен контрол, защото Общото събрание на Тунис има за задача да контролира дейността на правителството. Провеждаме много извънредни пленарни заседания. Заради многото работа малко се нарушава работата по конституцията. Идеално ще е да се работи по нея от понеделник до петък, а пленарните заседания да са следобед, за да спази срокът, който имаме - март 2013 г. Защото след изготвянето на конституцията ще трябва да започнем работа по избирателен кодекс и закон за политическите партии.
- Работата е много, дали ще успеете да отговорите на очакванията на хората, защото в Тунис желанието за промяна избухна най-бързо?
- Да, точно така е. Има жажда за социална справедливост. Има потресаващи регионални различия. Бедността и заетостта са също сред проблемите, както и сигурността на хората.
- Най-важното, което трябва в момента да се преодолее?
- Хората трябва да могат да живеят нормално, да получават прилична заплата, да могат да се грижат за семействата си. Когато виждате, че основни хранителни продукти като домати, чушки, ябълки, са на невероятно високи цени, това просто не може да продължава така. Недопустимо е болен човек да не може да получи подобаващи медицински грижи. Има семейни двойки, в които съпругът е диабетик, а двамата заедно получават като заплати 70 динара месечно, което е около 35 евро. Това е неприемливо, трябва да има разпределение на богатствата и трябва да се върне достойнството на тунизийските граждани.
- В Сирия нещата в същата посока ли вървят, парламентарните избори ще доведат ли до нещо ново?
- Не, съвсем не. Това, което се случва в Сирия, е недопустимо. Сирийският народ страда, както страда днес и либийският народ. За всички тези страни, когато виждам всичко, което се случва, си казвам, че за Тунис преходът към демокрация върви по правилния път. Трябва да проявяваме бдителност и да отредим на религията мястото, на което трябва да се намира, а отделно да се отреди на политиката нейното място. Републиканска гражданска държава, със справедлива и демократична конституция, която да утвърждава основните права на човека. Аз лично имам желание да продължавам да вярвам в това.