Индия отново празнува своята независимост

Проф. Габриела Николаева*


Индия отново празнува освобождението си от колониална зависимост, обявено на 15 август 1947 г. За съжаление днес медиите по света често ни представят сензационни репортажи за трудностите на младата демократична държава - корупция, бедност, безработица, болести... И в други големи страни, например в Бразилия или Китай, съществуват подобни проблеми, но за тях по-малко се пише или говори. По-често ни информират за интензивното им развитие като световни сили. Индия също е доказан фактор в световната икономика въпреки колониалното си наследство, за което четем и слушаме сравнително по-рядко.

Датата 15-и август припомня именно за това минало на многомилионна Индия, където дълбоко се коренят причините за някои от настоящите й проблеми. Тя унаследява икономически, политически, административни и съдебни структури, изграждани в продължение на повече от две столетия, за да служат не на местни, а на чужди интереси. През ХVIII век Англия има над 850 милиона лири дългове след войните срещу Наполеон и недостиг на сребро, с което трябва да заплаща огромния си внос. От друга страна, Индия по това време притежава изключителни богатства на суровини, процъфтяващи или самодостатъчни агрокултурни райони, както и малки царства с богати и

пребогати владетели с пълни хазни

Няма никакви дългове, не се нуждае от внос, задоволява вътрешните си потребности, преди всичко изнася стоки, получава за тях сребро и го натрупва в големи количества. Именно в този исторически период Англия търси и осъществява интензивни търговски връзки с Индия. Започва с активно присъствие на т.нар. East Indian Company, която така се разраства, че притежава почти 50% от световната търговия. От партньор в търговията Англия постепенно натрупва капитал и се превръща в политическа сила на международната сцена, и накрая, след победи във военни конфликти - в колонизатор. И както винаги, колонизаторските цели водят след себе си насилствени промени в местната икономика, функционираща дотогава като сложна система от взаимно допълващи се икономически отношения сред завареното население. Настъпва и социална трансформация в определени институции и общности със силно изразена регионална, езикова и професионална идентичност.

Процесите на преобразуване

протичат по различен начин. Например в някои горски райони местното население живее в племенни организации и от векове се препитава чрез лов и риболов или чрез събиране на семена и корени, добив на дървесина, с които снабдява други общности, и в замяна получава продукти, необходими за всекидневието. Но се започва постепенно обезлесяване, за да се открият площи за отглеждане на индиго, памук или опиум, които се търсят на международния пазар и са изключително ценни за външната търговия на Англия. Какви са последиците? С настъпването на промените местните са принудени да се превърнат във фермери и да отглеждат реколта, която не познават и не умеят да култивират. Много от тях са обречени на неуспех в продължение поне на няколко години. Други мигрират, но заради липса на необходимите умения не намират препитание и са осъдени също на глад и болести.
Друг пример е районът Бихар. Столетия наред той е богат духовен и културен център, където се раждат принц Сидхартха, по-късно станал Буда, и принц Махавира - основателят на джайнизма. През V век там се създава първият университет в света (Наланда). Бихар е известен и като житница на Индия, но днес е най-бедният щат. След колонизацията богати и печеливши насаждения се унищожават и се заместват с индиго или ориз. Новите земеделски култури обаче се оказват неподходящи за местните климатични и почвени условия. И така

поминъкът на милиони хора е отнет

Поминък - вплетен в сложна икономическа система и от векове граден върху традиционни умения, предавани от поколение на поколение. В същото време в района Пенджаб производството на царевица се оказва доходоносно, затова се разширява и в него се инвестира преференциално, докато в други райони селското стопанство е оставено да стигне до пълнен крах. На Запад същевременно навлиза индустриализацията и технологизацията. Новопостроените фабрики и заводи се нуждаят не само от суровини, но и от работна ръка. В Индия обаче натрупаният капитал от успешните реколти и от търговията с текстил, подправки и суровини се изнася навън, т.е. не се инвестира обратно в модернизацията на страната.
Последиците са логични. Нарушава се икономическото и екологичното равновесие в целия субконтинент. Милиони гладуват и между ХVIII-XX век умират 60 милиона от колонизираното население. Разместват се, престрояват се съществуващи професионални и социални пластове, създават се нови, които трябва да се интегрират в обществото, и в резултат настъпва объркване, напрежение и понякога дори конфликт. Този сложен процес е започнал заради външна намеса и е изострен заради селективна подкрепа и даване на престиж на едни групи и маргинализиране на други в зависимост от икономическите и политическите интереси на колонизатора. Избирателно се поддържат едни интелектуални традиции, изкуства и занаяти, други се изоставят. Налагат се нови механизми за управление, администриране, правораздаване и образование, които са създадени и са ефективни в Европа. Механизми, чужди за опита, знанието, както и условията, в които живее местното население. Накратко, подобни са подходите на всеки колонизатор.
По повод споменатата дата ще засегна още една тема, на пръв поглед неочаквана, свързана с 
 
екологическите традиции на Индия

която също остава относително незабелязана в медиите. Става дума за органични продукти, природосъобразни дейности и технологии, които съществуват от векове. Те не изискват допълнителни разходи и са част от всекидневието днес. Според изследване на Neilson Company в Индия 46% не само ги използват, но и биха доплатили за тях, ако се налага. Докато в други части на света те са нов нарастващ икономически сектор и се считат за модерни и революционни. За подобни открития и тяхното приложение се хвърлят сериозни ресурси и инвестиции в промишлеността, науката и образованието, но само 12% от населението на Канада и САЩ са готови да ги използват, защото са по-скъпи.
За разлика от развития свят, жителите в градовете на Индия използват повече и по-евтини биопродукти. Например палят пръчици, изработени от естествени масла и материали, които едновременно ароматизират и гонят комари, вместо да се пръскат химикали. Само една малка органична пръчица замества разход на енергийни ресурси и цели производства на пластмасови флакони, на бои за тяхната украса, на отрови, вредни за околната среда, и на аерозоли, които увреждат озоновия слой и променят климата на планетата. Трупат се множество сметища от неразлагащи се продукти, фабриките за рециклиране не могат да им наваксат и нанасят невъзвратими щети на Земята. Други примери, наглед маловажни, са използването на фибри от кокосови орехи за почистване вместо пластмасови четки, или смес от тамаринд (вид плод) и каменна сол за миене на съдове вместо течност в пластмасови шишета, глинени съдове за съхранение на вода вместо пластмасови бутилки, кокосово мляко за миене на коса и тяло вместо шампоани в пластмасови опаковки, чинии от бананови листа вместо пластмасови и т.н. Подобни примери от всекидневието на индиеца могат още да се изредят, но като последно ще спомена, че съществуват и хотелски вериги (например на корпорацията Тата), в които се прилагат еко правила.
Индия днес празнува своите постижения. Тя е един от най-крупните производители в света на автомобили, текстил, биотехнологии и астронавтика. Притежава ядрено оръжие и третата по големина армия в света. Водеща е в туризма и хотелиерството, както и в строителството на градски търговски центрове. Знае се, че от 380 милиона през 2015-а градското население на Индия ще стигне 560 милиона до 2030-а година. Така потреблението ще нарасне многократно и ще стимулира развитието на тези и други отрасли в индустрията. Качеството на образованието също се подобрява и Индия става все по-просветена и по-подготвена за новостите на ХХI век.

*Авторката от 1998 г. преподава хинди и индийска литература в New York University, ръководи езиковите програми "Южна Азия" и национални проекти по обучение на чуждоезикови преподаватели, член е на изпълнителния комитет на Националния съвет за редки езици на Северна Америка. Работи и в областта на социалната категория "пол" в литературата на санскрит. Има научни публикации в специализирани издания с езиковедска и педагогическа насоченост.


"Infosys Limited" - мултинационална корпорация за информационни технологии, софтуери, бизнес консултации и др., в град Бенгалор, Силиконовата долина на Индия


"Somnathapura" - храм в Майсур

Снимки Dinesh Sheinoi