Индуската да прескочи пушката

Разказ на Серафим Серафимов

След три часа път, някъде към 6 вечерта, пристигнахме в хотел "Лейк Манаира".
    Излязох на балкона да разгледам наоколо. Гледката бе величествена. Водите на езерото блестяха под лъчите на залязващото слънце. В близост до брега се протягаше дълга ивица от десетки хиляди фламинго. Огненият диск на слънцето бе достигнал до самия ръб на стоящия зад нас планински масив Нгоро-Нгоро.
    Рано сутринта бяхме на крак. Предстоеше първият ни ловен ден. Нетърпението час по скоро да отидем в саваната постоянно растеше. Особено припрян беше бай Пенчо Кубадински.
    Хеле наближихме рецепцията. Там се суетяхя други туристи, заминаващи за фотосафари. На самото коридорче бяха застанали няколко индуски и срамежливо поглеждаха към нас. Особено една едра жена, напета, с бяло наметало и бели копринени шалвари.
    - Я кажи на тази хубавица да ми прескочи пушката.
    Погледнах към бай Пенчо, за да видя дали се шегува. Нищо подобно, той беше съвсем сериозен и даже понечи да снеме пушката си от рамо.
    - Какво ме гледаш? Не един път съм го правил. Срещне ли ме сутрин хубава булка, карам я да прескочи пушката и винаги е на хаирлия. А тази каквато е голяма, не бъфало, ами слон ще убия.
    - Няма да е удобно, бай Пенчо. Пък и нали знаеш какви са ревниви мъжете им. Току-виж, станал скандал. А колкото до индуските, чувал съм, че мрат по европейци. Имат основания мъжете им да ги ревнуват.
    - Абе, ще им обясниш, че това е наш обичай, че го искаме за добра слука. Защо трябва да се обиждат, нали сме длъжни да уважаваме и почитаме нравите на всички народи. Така де, няма нищо обидно в тая работа - каза бай Пенчо, по-скоро за да приключи случая, без да настоява повече.

(Из "На лов в Африка")


Пенчо Кубадински на лов из Монголската степ