Информацията и преговорите за ТТИП са почти тайна

Евгений Кандиларов е роден през 1980 г. Доктор по история, специалност съвременна българска история към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета "Мейджи" в Токио, в Японския езиков институт - Кансай, и в "Технологичен университет Нагаока". Автор на две монографии. Председател на фондация "Солидарно общество".


"Споразумението е изцяло неолиберално, целта е да се предоговорят отдавна вече установени стандарти на живот, на заплащане, на екология
"Негативните последици от подписването на ТТИП са много по-големи за малките държави като България

- Г-н Кандиларов, българите още не са наясно какво ги очаква от готвеното споразумение за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП), но апологетите му инвестират значителни средства в рекламна кампания. Тази седмица в един и същи ден имаше две дискусии за него, организирани от неправителствени организации - в БТА и в парламента. В началото на седмицата в Брюксел се проведе специален семинар за медии. Какво трябва да направим, така че гласът на онези, които имат резерви и аргументи "против", да бъде чут?
- Не само българите не са наясно какво да очакват от ТТИП. Информацията за това споразумение е твърде оскъдна и това е следствие от начина, по който вървят преговорите още от самото начало в пълна непрозрачност. Самите европейски депутати нямат пълен достъп до информация. Материалите, свързани с процеса на преговорите, се крият. Могат да се ползват при определени много специални ограничителни условия. Всичкото това буди тревога за това, че в крайна сметка нещата, които се договарят, са в много по-голяма дълбочина, отколкото ни се представят, казвам го на база информациите, които излизат на повърхността. В България за съжаление голяма част от хората смятат, че темата не ги засяга, тъй като по-скоро излизат чисто икономическите специфики на това споразумение и то частично, докато според мен става въпрос за доста по-голям обхват, който ще засегне социалните пластове в ЕС, ще засегне сфери, които ние отдавна - ЕС като цяло се бори да ги изкара извън пазара, т.е. извън чисто пазарната логика. За съжаление от това, което до момента изтича като информация, от него става ясно, че доминиращата философия на споразумението е изцяло неолиберална, т.е. стремежът е да се предоговорят отдавна вече установени стандарти на живот, на заплащане, екологични стандарти, неща, които ще засегнат голяма част от гражданите на ЕС.
- Според вас коя е най-голямата заплаха?
- Трудно ми е да преценя. Поради тази причина провеждаме и подобен тип дискусия, която се надявам, че ще е първата крачка към по-широк обществен дебат. Преди няколко седмици със съдействието на фондация "Фридрих Еберт" и "Солидарна България" беше изготвен един доста подробен доклад, свързан с евентуалните последици от прилагането на ТТИП в случай, че бъде прието в този му вид, който не получи широка медийна гласност.
- Нека назовем нещата с истинските им имена - този анализ въобще не беше отразен в медийното пространство, освен във в. ДУМА. Нещо повече, имаше скандал в едно телевизионно студио при опита докладът да бъде предаден от председателя на "Солидарна България" на министъра на икономиката чрез негов съветник.
- Да, така беше.
- Това е много показателно за отношението на властта към ТТИП, понеже съветникът, който отказа да предаде доклада - Владимир Каролев, е неин представител.
- Точно така. Като цяло лобистите на това споразумение защитават коренно различни от нашите тези. Форумът в Народното събрание в комисията по външна политика е организиран от различна от нашата неправителствена организация - Европейския съвет по външна политика. Позицията на лобистите за подписване на ТТИП е защитавана от представители на българското правителство, тъй като основният доклад там е на министър Божидар Лукарски.
- Тяхната теза, която стана публична и на пресконференция на Института за пазарна икономика (ИПИ) миналия месец, е, че с подписването на ТТИП ще се увеличи износът, ще има американски инвестиции, нови работни места и тук ще настъпи същинско благоденствие. Само че как ще се случи това, след като ние знаем и виждаме, че българската икономика е в будна кома?
- Оказва се, че негативните последици от подписването на ТТИП са много по-големи за малките държави, такива като България и подобни на нас, и това ще става все по-ясно. Аз все пак се надявам, че здравият разум ще надделее, а освен това и публичността на подобен тип дискусии ще доведе до ангажиране на все повече и повече организации, структури, граждански активисти и отделни хора.
- Имам усещането, че по тези форуми се събират ограничен кръг хора, нещо като елитен клуб, който не разширява влиянието си. Основание за подобно твърдение ми дават и едва 5500 подписа, които са събрани от България в общоевропейската подписка срещу ТТИП при квота за страната 12 750. Някак обществото е "глухо" и няма чуваемост.
- Съгласен съм. Така е. Трудностите идват от доминацията в общественото пространство на друг тип организации, които лобират в полза на ТТИП.
- А не ви ли се струва, че има и друго. Всичко, което е свързано с ЕС, българите не го възприемат като нещо, което ги засяга пряко. Брюксел е някак много високо и далече за повечето хора и не го усещат като непосредствено значим за всекидневието им, което знаем какво е.
- Да, така е, дистанцията е голяма. Но тук е и ролята на организации, структури и граждански активисти. Ние като експертна общност с формите, с които разполагаме - дискусии, кръгли маси и прочие, да направим каквото можем. Тук искам да отбележа голямата роля на българските депутати. Тук е моментът да подчертая, че БСП е единствената политическа партия в страната, която излезе с официално становище веднага след парламентарните избори миналата година - декларация на Националния съвет. Доколкото ми е известно, друга парламентарна сила не е излязла с такова становище. Много е важно обаче ТТИП да стане обект на дебат в самото Народно събрание.
- Не мислите ли, че е необходима доза по-агресивно говорене по темата?
- Съгласен съм. Не само нашите национални депутати, това трябва да бъде по-силно застъпено и в самия Европейски парламент, където българските депутати също трябва да използват възможностите, които им предоставя средата.
- На мен ми се губи позицията на ПЕС. Имаше едно очакване, че позицията им ще бъде обявена през април, но това не се случи.
- Да, такава изразена няма до момента, но по всяка вероятност в края на този месец тя ще стане факт. На мен ми се струва, че нашата роля е в това да предизвикаме по-широк обществен дебат и да ангажираме в това публично говорене по-широк кръг експерти от научните среди, университетите, работодателските организации, бизнеса - и този, който се занимава с търговия и другия, който произвежда.
- Синдикатите също мълчат, все едно няма такива?
- КНСБ излязоха със свое становище преди две седмици, в което са записани исканията на синдиката към управляващите по отношение на споразумението. В него заявяват, че ако исканията им не бъдат приети, то следва българските евродепутати да не го подкрепят в Европарламента, а държавата да не ратифицира ТТИП. В случай на неприемане на условията им, свързани със защита на социални и трудови права, както и със запазване нивото на безопасност на храни, химични вещества и защита на околната среда, синдикатът запазва правото си да организира протести.
- Не мислите ли, че няма да можем като барон Мюнхаузен сами да се измъкнем от блатото. Ще ни е необходима и помощ отвън - някаква колаборация в добрия смисъл на думата.
- Това, което мога да кажа в качеството си на председател на фондация "Солидарно общество", е, че работим именно в такава насока и това няма да бъде последният форум, посветен на тази тематика. Разчитаме и на медиите да отразяват това, което се случва.