Интереси и логика
/ брой: 210
Миналата седмица отново се разгоря спорът за минималната работна заплата. "Ще се увеличат приходите в осигурителната система и ще се засили борбата със сивата икономика", така министър Младенов аргументира увеличение с 30 лева (от 240 на 270).
Работодателите, разбира се, са против. Всяко вдигане на разходите им щяло да доведе до ръст на безработицата, защото трябва да освободиш работници, за да плащаш повече на други. Сивият сектор ще се увеличи, защото собственици сигурно ще започнат да крият разходи, за да компенсират увеличението. Освен това такова вдигане на заплати придава изкуствена стойност на цената на труда - тя не е подплатена с повишаване на производителността му. И накрая, това било силов подход. Трябвало да се търси начин нещата да станат от само себе си, например като се намалят още осигуровките (виж в. "Капитал", бр. 36, 11-17.09).
Изобщо тези 30 лева допълнително (за около 160 хил. души) е нещо силно обезпокоително, дори опасно за икономиката. То е административен диктат - противоестествен и алогичен. "Социалните аргументи срещу икономическата логика", както уважаван вестник онагледява една снимка, на която един до друг стоят Тотю Младенов и Симеон Дянков. Тотю Младенов олицетворява социалните аргументи, а Дянков, разбира се, икономическата логика.
Логиката обаче винаги е дреха на интересите. Какъв извод ще направиш зависи не само и просто от законите на логиката. Зависи и какви предпоставки ще избереш, кои факти ще вземеш на въоръжение и, разбира се, кои факти ще скриеш.
Та питаме се ние, дето също сме учили и дори преподавали логика, как така в Европейския съюз средната производителност на труда е три пъти по-висока от тази в България, пък заплатите са десет пъти по-високи? Защо съвкупната заплата в ЕС средно представлява 50% от БВП, а у нас само 38%? Не означава ли това, че в България заплащането на наемника е изкуствено занижено, или да го кажем по друг начин - икономиката ни позволява да бъде по-високо? Като говорим за ръст на икономиката, само парите, които са в работодателите, ли имат значение? Нямат ли значение и парите, с които разполага обикновеният потребител? И без да си учил много, ще се сетиш, че тези 30 лева увеличение незабавно ще се хвърлят на пазара. И ще стимулират всичко по веригата. Нещо, което изобщо не е сигурно за парите на богатите, след като знаем дори само това, че се увеличиха депозитните милионери. В Америка например 70% от БВП се формира от индивидуалното потребление. Какъв е процентът у нас? Защо не говорим за него? Икономистите, които обслужват работодателите, защо не споменават за това, защо не правят съпоставки с белите страни?
Най-смешни са заплахите за увеличаване на сивия сектор. След като 160 хиляди души получат по още 30 лева на светло.
Като намалиха преди време осигурителните вноски и държавата остави в работодателите няколко стотин милиона, какво се случи със сивия сектор? Намаля ли? Днес всички медии тръбят за драстично набъбнала икономика в сянка. И не е само при цигарите, където сивото от 12% скочи на 60. Нали помним проверките по морето, където се оказа, че претъпкани заведения отчитат пред държавата няколко десетки клиенти? "В 90% от случаите, в които съм бил на проверка в предприятия, хората ми дадоха трудови договори с минимална работна заплата", споделя министърът на труда. Обществена тайна е, че правилото е - част от заплатата - обявена, друга част - под масата.
Откъде я извадиха анализаторите следната логика: "Колкото повече са облекченията за бизнеса, толкова по на светло излиза"? Кои обществени факти я подкрепят? Нека ги представят. Когато го направят, ние ще се подготвим с маса примери, които илюстрират друга логика: "Капиталът се интересува само от печалбата си. Ако има начин да я направи по-голяма, ще я направи. Капиталът по правило ще се държи социално само ако е контролиран и съответно принуден."