Интерпретации

В навечерието на изборите "Капитал" разпространи невярна информация от името на Николай Бареков. Агенции и сайтове с афинитет към пикантното веднага "налапаха въдицата" и разпространиха поредната глупост, без изобщо да се замислят. Не вложиха никакво усилие да проверят дали е възможно написаното да е кьорфишек.
Самото издание, сътворило фалшивата новина, признава, че иска да провери дали всяка "платена предизборна дописка" се публикува. Но нима нещата не опират до предварителна договорка между медията и партията, решила да разпространи през нея предизборните си послания? Друг е въпросът дали с безумното си папагалско повтаряне на всякакви абсурдни тези и послания журналистите (дали пък някой ги пита!), плюят на авторитета на медията, в която работят. И дали еднотипните скучновати прессъобщения, мултиплицирани в безброй медии, не отегчават още повече избирателя.
"Решихме да го направим, за да тестваме абсурдната система за публикуване на платени предизборни дописки в новинарските медии. Интересно ни беше дали наистина всяка изпратена глупост се публикува". Шегата на изданието изглежда почти невинна, глазирана с поредната доза благородни помисли и самоизтъкване. За подобни творчески идеи обаче си има специализирани сайтове като "Не!новините". Сериозните издания избягват заигравките дори и на 1 април, камо ли преди избори.
Височайшата ирония, с която "Капитал" осмива подвелите се медии, е малко пресилена. Да се хвалиш с това, че си излъгал, не говори добре за теб и етичните ти принципи. Особено, ако се възприемаш като сериозна медия. Да злорадстваш, че истинска измишльотина се е превърнала в "новината на деня" не е коректно. Често обещанията на политиците са измишльотина сами по себе си. Споменатото издание определя информацията си като кич. Кич обаче е и политическото предизборно говорене. Колегите би трябвало да си дават сметка, че ако бяха избрали друг герой за измислената си история, а не Бареков, едва ли "новината" им щеше да бъде посрещната толкова лековерно.
Любопитно е, ако никой не беше обърнал внимание на информацията, дали "Капитал" щеше да пусне дописка със заглавие "Предизборно пренебрегват Бареков"? Като историята със журналиста, който вкара гранатомет в НС - интерпретациите тогава бяха колко занижена е охраната в парламента. В Щатите за подобно действие провокаторът може да бъде и разстрелян на място. Без въпроси. Ако ситуацията в нашия парламент се беше развила другояче, нямаше ли интерпретациите тогава да са по посока колко жестока е охраната? Само преди дни спасителни хеликоптери търсиха загубили се в планината момчета. Веднага се появиха обвинения, че се пилеят държавни пари. Ако обаче нямаше такава акция, коментарите щяха да са, че държавата спи.
Всяко действие може да бъде интерпретирано по много начини. Умишленото въвеждане в заблуда е осъдително. Без значение от мотивите. А лъжите изобщо не помагат зрителите и читателите да повярват, че родните медии наистина спазват прословутия Етичен кодекс.