Искам хората да говорят за България с уважение

СИМОНА ПЕТРОВА-МОНА е родена в Кюстендил на 8 април 2004 г. Завършила е природо-математическа гимназия. Но любовта й към изкуствата и към фолклора се появява много по-рано. Печелила е първи и специални награди на фолклорни конкурси. Участвала е в тв формата "България търси талант", където получава симпатиите на публиката и на журито. Лауреат е на фондация "Димитър Бербатов" и два пъти е годишен стипендиант към Министерството на културата. Още на 15 години Мона постъпва в народния хор "Ваня Монева". Дебютира на българската музикална сцена през август 2021 г. с песента "Галени". Следва сингълът "Жива", чието видео има над 1 милион гледания в ютюб, а сега представя новата си емоционална песен "Сила". Мона е студентка в НБУ, специалност "Реклама".


- Мона, кога започнахте да се занимавате с народна музика?
- Започнах да се занимавам с народна музика, когато бях на 8 години, с уроци при Гергана Борисова. Впоследствие тя ми преподаваше и уроци по пиано и солфеж, в читалище "Искра".

По-късно, на 14-15 години, когато овладях техниката на народното пеене, започнах да взимам уроци по поп пеене при Искра Милкова-Ангелова, в нейната Хайлайт сингинг академи в София. В момента тя поддържа моята певческа форма. Изградили сме много добър творчески екип, тя уважава творчеството ми, свързано с народната музика, и не се опитва да измени гласа ми, а по-скоро да го усъвършенства и да доразвиваме техника. 

- Завършили сте природо-математическа гимназия, но не сте продължили образованието си в тази посока...
- Сега уча "Реклама" в Нов български университет, иновативна специалност, която предлага много добра реализация след това. НБУ ми дава криле, с които мога свободно да творя и много ми харесва, че уважават това, с което се занимавам. Създадоха един музикален конкурс - "Ню юнивърсити талант", и ме направиха лице на конкурса. Този университет дава шанс на хората да се развиват по всевъзможни начини.

- Смятате ли в бъдеще да се реализирате в тази професия?
- Имам една мечта, която се зароди в съзнанието ми преди няколко години и смятам да я сбъдна: искам да създам рекламна агенция. Тази специалност много ми помага и за моето собствено развитие, отваря мисленето, съзнанието ми. А първоначалната ми идея, за да запиша да уча "Реклама", беше, че имах желание, и все още имам, да продължа семейния бизнес. Баща ми е моден дизайнер, има фабрика за производство на дрехи и собствена марка. Много бих искала да продължа делото му, макар че с развитието на моята кариера към този момент не съм стигнала до това да работя заедно с него. В момента имам други, по-важни неща, и в музикален аспект, и смятам, че сега ми е времето да се съсредоточа върху кариерата. Но, както се казва, капка по капка, ще се случат нещата един ден.

- Новата Ви песен "Сила" наскоро бе разпространена от "Warner Music" чрез "Орфей мюзик" във всички дигитални платформи. В нея продължавате линията на преплитане на български фолклор с поп звучене. Защо е важно за Вас българската традиция да присъства в творчеството Ви?
- Първоначално аз съм народна певица, т.е. това е начинът, по който музиката е дошла в моя живот. Прабаба ми беше народна певица и мисля, че от нея съм наследила таланта. Народната ни музика много ме е възпитала и смея да твърдя - по доста по-различен начин от този, по който са били възпитавани моите връстници. Появили са се други ценности в живота ми и съм се научила да обичам и уважавам това, което сме имали и имаме като народ.

И много ми се иска целият свят да разбере какво можем ние сега. Те знаят какво сме правили преди, но сега сме малко "в глуха улица", а силно желая някой ден, когато хората говорят за България, да говорят с възхита, с любов и уважение. Българският фолклор е много емблематичен и мисля, че това е нашият път да излезем извън рамките на държавата, защото знаем колко е трудно музиката да пробие на чуждия пазар. Иска ми се да допринеса за това чрез музиката, която създавам на основата, която имам от фолклора и цялата орнаментика, която съм усвоила във времето и сега превъплъщавам в моето творчество. 

- Има и друг важен момент, свързан с новата Ви песен: Вие и участниците в клипа я разказвате с жестомимичен превод. Звучи като послание за обединение между хората, за възможност всички да бъдат равни в общуването си с изкуството.
- Артистът е длъжен да дава гласност на важните теми в живота.

Идеята с жестовия език се случи благодарение на един мой сън: сънувах, че говоря на всички хора, независимо дали говорят български или не, дали чуват или не чуват. Когато се събудих, започнах да чета в интернет по тази тема - оказа се, че има малко информация за глухите хора в България. Разбрах, че само 16 процента от артистите в световен мащаб създават музиката си така, че да бъде достъпна и за нечуващите. Веднага се запалих от идеята да вкарам жестов език в музиката ми, вярвам, че има потенциал в тази идея и че това е част от пътя към пробуждането. Това е и една от основните ми теми - да вникнем в същността ни като българи. Промяната тръгва от нас и трябва да осъзнаем, че ако се погрижим за това, което е вътре в нас, ако изградим правилната настройка да гледаме на света, ако бъдем хора, които се подкрепяме, които обичаме, раздаваме вдъхновение и любов, тогава светът ще се превърне в много по-красиво място. Оптимист съм и знам, че това някога ще се случи.
А за жестовия език много ми помогна Нури Яшаров, слабо чуващ актьор, лингвист, преподавател по български жестов език и визуален артист. Той беше с нас и по време на снимките, беше магично преживяване за всички.

- Познавате ли много хора, които разсъждават като Вас, имат тази нагласа и виждане за българското, за положителните неща, които всеки млад човек може да извърши?
- За жалост, не. И това е една от причините да искам да предам точно това послание. Все по-често чувам, че хората ще отидат да живеят в чужбина, защото там ще им бъде по-добре.

И това много ме наранява, защото вярвам в силата на нашето поколение, на генерация Z. Мисля, че имаме възможности да се справяме бързо с променящите се фактори в обстановката около нас. Ние сме адаптивни и притежаваме креативен ум. Ако осъзнаем това и го отключим като силно качество, наистина имаме шанс да променим системата. Вярвам, че ако изкуството ми стигне до по-широка аудитория, ще имам възможност да повлияя върху начина на мислене на хората - да вярват, че ако сме добри, и на нас ще се случват добри неща.

- Защо, според Вас, напоследък сред младите хора, учениците, се поражда такава агресия, озлобление, дори между връстници?
- Напоследък излязоха наяве доста лоши новини. Стана актуална думата "локали", заради агресията, която те внасят в обществото. Сред известните хора, които се показват в интернет, има такива с лошо влияние, които повеждат тази вълна от млади агресори, защото може би това се възприема като някаква мода. Популярен призив, който напоследък се разпространява в интернет е: Не правете известни грешните хора. Може би не осъзнаваме как, давайки лайкове на известни личности, които нямат добър рефлект върху поведението на обществото, ги стимулираме да имат още повече сила. 

- А семейството, училището какво отношение имат към това явление?
- Проблемът идва оттам, че родителите, в стремежа си да осигурят всичко материално на децата си, работят постоянно, но забравят да има дават любов, грижи, внимание, възпитание.

Сред по-младото поколение се оформят такива общества, защото в къщи не получават любов и не знаят как да общуват с околните. В интернет наричат тези деца безпризорни, въпреки че имат семейства, защото на практика са отгледани на улицата. Защо родителите не се запитат от какво в действителност имат нужда децата им, а когато ги покажат по телевизията, ги защитават. Всичко идва от семейството. А функцията на училището е да дава знания.

- Продължавате ли да пеете в хора на Ваня Монева?
- Да, продължавам да пея в хора на Ваня Монева. Бях на 15 години, когато маестра Ваня Монева ме беше гледала на конкурс, обади се на майка ми и ме покани на среща в хора. Присъствах на тяхна репетиция, запознах се с момичетата, изпяхме няколко песни и ми казаха, че мога да започвам работа заедно с тях. Сбъдна се моята голяма детска мечта - да пея в хора на Ваня Монева. С момичетата и с маестрата сме като семейство - освен че пеем рамо до рамо, когато всяка от нас има трудности, знае, че може да ги сподели с нашето малко общество и разрешаваме проблемите заедно. Велико е чувството, че с 30 жени правим нещо толкова значимо и толкова оценяващо изкуството.

- Явно има полза от конкурси и събития, в които младите хора имат възможност да участват: може да бъдат забелязани, да се сравнят с другите и да преценят до какво ниво са стигнали, добиват самочувствие и сценичен опит...
- Когато бях на 8 години, моята преподавателка реши да заведе учениците си на конкурс. Той беше в София, имаше участници от музикални училища, а аз идвах от читалище в малък град и бях взимала уроци по пеене само от три месеца.

Но спечелих златен медал и в душата ми се запали една хубава искра, един състезателен дух. С все по-честото стъпване на такива сцени добиваш нов опит и колкото и притеснение да има, когато отмине, си правиш равносметка: какво си постигнал и какво трябва да доразвиеш. А най-важното е, че добиваш смелост да приемаш критика. Едно от най-трудните неща за мен беше страхът от оценката на журито и дълго време се борих с това притеснение. Но когато придобих смелост и адекватна преценка за моите възможности, започнах да приемам само градивната критика, което много е калило психиката ми. Благодарна съм на моята преподавателка, че постоянно ни водеше по конкурси, иначе нямаше да съм тази Мона, която съм сега. 

- В момента живеете в София, но сте изградена като музикант в Кюстендил - град с културни традиции. Какъв е животът в по-малкия град и възможностите един млад човек да развива своите таланти?
- Кюстендил е любимото ми място, не защото съм израснала там и не само защото сме обградени от природа и красота. Той е спокойно място, прекрасно за създаване на семейство, за отглеждане на деца. С брат ми сме имали възможно най-хубавото детство. В по-малък град родителите са спокойни за децата си, а пък те имат възможност да се развиват, да спортуват на стадиона, да се разхождат из планината... Израснали сме с една свобода на съзнанието, което високо оценявам с днешна дата. Това ми е помогнало да разширявам погледа и възгледите си за живота. В Кюстендил има много кадърни хора, които се занимават с всякакъв вид изкуство, оприличавам го на Пловдив, но в по-малък мащаб. 
От близо две години Кюстендил има нов кмет и в екипа на направление "Култура" работят млади хора, инициативни, енергични, с интересни идеи. Много се радвам, че градът се развива и върви към добро. Кюстендил е толерантен град, дава се път на младите хора и съм благодарна, че съм получавала подкрепа винаги, когато съм имала нужда.