Искаме по-добра Европа за гражданите

Посланикът на Република Кипър в България Н. Пр. Ставрос Амвросиу е роден на 09 април 1953 г. Има диплома по педагогика. Завършил е Правния факултет на Атинския университет. Магистърската си степен по право е придобил в Лондонския университет. Работил е като адвокат, след което е заемал различни управленски постове в МВнР на Кипър. От 1992 г. до 1996 г. е бил временно управляващ посолството на Република Кипър в София. През 2000 г. е временно управляващ посолството на Република Кипър в Белград, след което е назначен за посланик. От 2004 г. до 2007 г. е посланик в Прага. От 1 септември 2009 г. е посланик на Република Кипър в София.

На 1 юли Кипър поема ротационното председателство на Европейския съюз. Относно приоритетите, които си поставя правителството на страната във време на все по-ескалираща рецесия в Европа, с посланика на Кипър в България Н. Пр. Ставрос Амвросиу разговаря Кристиела Симеонова.

- Ваше Превъзходителство, "По-добра Европа" е основният слоган на предстоящото председателство на Кипър. Защо избрахте именно него?
- Нашата визия е създаването на по-добра Европа за гражданите на базата на основния принцип на солидарност. Същевременно искаме да допринасем за засилване на социалното сближаване. Ще се стремим към по-добра Европа, основана на ефективността, по-конкурентна Европа.
- Кой ще бъде акцентът в програмата ви?
- Що се отнася до кризата в еврозоната и икономическото управление, акцентът ще бъде поставен върху наблюдението на това как се изпълняват мерките, за които вече е взето решение. Ще се придвижат и допълнителни мерки, които държавите-членки сметнат за необходими, за да се осигури финансова стабилност и едновременно да се стимулира растежът. Необходимо е да се акцентира върху европейския гражданин, да се дадат възможности за заетост, да се осигури по-безопасно бъдеще за младите хора. Още една важна цел на Кипърското председателство е завършването на Общата европейска система за убежище, с акцент върху засилването на практическото сътрудничество между държавите членки за защита на лицата, нуждаещи се от международна закрила. Освен това, Кипър като островна държава и важна морска сила ще наблегне върху интегрираната морска политика с неформална Среща на министрите през октомври.
- Кои са останалите ви приоритети?
- Поемането на председателството на Съвета на Европейския съюз на 1 юли 2012 г. е едно от най-големите предизвикателства за Кипър като страна-член на Евросъюза. Приоритетите ни за втората половина на 2012 г. ще бъдат обявени много скоро, в момента тече заключителният етап по финализирането им. В областта на външните отношения нашият стремеж e в сътрудничество с Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Баронеса Аштън да спомогнем за укрепването на отношенията на ЕС със Средиземноморските партньори и страните от Персийския залив. Ще се наблегне и върху насърчаването на европейската перспектива на страните от западните Балкани, както и придвижването на процеса по присъединяването на Исландия към Евросъюза. Преговорите за новата многогодишна финансова рамка са най-важният въпрос, с който бяха помолени да се заемат трите председателства през изминалите 18 месеца. Кипър с упорита и интензивна работа ще се стреми да приключи преговорите до края на 2012 г., за да осигури навременното приемане и прилагане на политиките на ЕС, на програмите и механизмите по финансиране.
- Как влияе тежкото икономическо положение на Гърция върху вашата страна?
- Тесните връзки между двете страни няма как да оставят Кипър незасегнат в период, когато Гърция е изправена пред най-голямата икономическа криза в своята история. Трябва да се отбележи, че независимо от отношенията между нас, кризата в Гърция не засегна само Кипър и нашата банкова система, но и цялата еврозона и ЕС като цяло. Следователно сценарият за оттегляне на Атина от еврото ще създаде ефекта на доминото, ще има отрицателни последствия в цяла Европа и вероятно в глобалната икономика. Независимо от това Република Кипър подкрепя и ще продължи да подкрепя усилията, които полагат Гърция и гръцкият народ. Ние, както и останалите ни партньори в ЕС, не желаем страната да излезе от еврозоната, сценарий, който смятаме че е далечен и малко вероятен. Все пак трябва да се отбележи, че Кипър възнамерява напълно да изпълнява задълженията си, председателствайки Съвета на ЕС, като ангажимент на всяка държава членка на ЕС, независимо от икономическата криза.
- Ще поиска ли Кипър помощ от Европейския фонд за финансова стабилност?
-  Няма кипърски банки изправени пред фалит. Някои срещат известни проблеми, с които правителството се опитва да се справи. Има данни, че депозитите в кипърските банки са се увеличили. Това показва, че в тях има доверие. Отворен е въпросът за рекапитализиране на банките. Министърът на финансите на Кипър Васос Сиарли наскоро заяви, че не е изключено да се задейства механизмът за подпомагане и това не е нещо лошо или срамно, защото този механизъм е за да помага на страните от еврозоната. Той каза също така, че се проучват и други възможности, като например заем от трети страни. Междувременно правителството проучва и предприемането на други мерки за подпомагане на икономиката като подобряване на конкурентоспособността, намаляване на разходите на държавния апарат и налагането на определени данъци.
- Имат ли някакво развитие преговорите по кипърския въпрос?
- Президентът Христофиас започна преговори веднага след избирането си с представителя на кипърските турци за решаването на кипърския проблем. Изминаха четири години в преговори, но без резултат. Решаването на този проблем е в безизходно положение. Това се дължи на негативните и умишлени спънки на турската страна, на Турция и кипърско-турското ръководство. С политиката, която следва турската страна в преговорите, тя се опитва да създаде подходяща среда, за да придвижи "План Б", който Турция прокламира. Това има за цел да затвърди де факто разделението и утвърждаването на псевдодържавата. В рамките на тази негативна политика турската страна наруши ангажиментите, които беше поела пред Генералния секретар на ООН, и се опитва да обяви за недействително това, което бе договорено в хода на преговорите между двете общности. Турската страна също така се опитва да отмени основата за решаването на кипърския проблем, която бе съгласувана от двете страни преди започването на междуобщностите преговори и която е предвидена в резолюциите на ООН за Кипър.
Противоположно на турската страна, гръцко-кипърската страна работи и ще продължи да работи за намирането на решение на кипърския проблем, в съответствие на резолюциите на ООН и винаги в рамките на договорената основа, която е двузонална, двуобщностна федерация с политическо равенство, както това е постановено в съответните резолюции на ООН, с един-единствен суверенитет, гражданство и международен субект.
- Как ще коментирате заплахите от страна на Турция по повод кипърското председателство?
- Председателството на Съвета е закон на ЕС и всички са задължени да го уважават. Турция да се съобразява с основните си задължения към ЕС, вместо да прави провокативни изявления, подкопаващи отношенията й с Евросъюза. По този въпрос ЕС отговори по най-ясния начин, с решенията, приети единодушно от Съвета по общите въпроси на 5 декември 2011 г. и след това от Европейския съвет на 9 декември. Специално Европейският съвет изрази "сериозна загриженост от турските изявления и заплахи" и призовава за "пълното зачитане на ролята на Председателството на Съвета, което представлява ключова институционална характеристика на ЕС, както е предвидено в Договора". Турция се приканва като страна кандидат-член да чуе ясните призиви на Европейския съюз, които отправи отново от Никозия председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой на 28 май, и да се съобрази с основните си задължения към Съюза, вместо да демонстрира контрапродуктивна политика, в крайна сметка подкопавайки отношенията си с Европейския съюз. Освен това, никой никога не се е възползвал от "политиката на празния стол" и единствената губеща от тази неприемлива политика на Турция ще е тя самата. Въпреки турските провокации кипърското председателство на Съвета на ЕС възнамерява да разглежда отношенията на Турция с Европейския съюз обективно, на основата на същите критерии, които се прилагат към останалите кандидат-членки.