Искаме защитено наименование в ЕС на "Кюстендилска череша"

Прочутата "Кюстендилска череша", станала символ за качество и отличен вкус през годините, поема по пътя за регистрация на защитено наименование в Европейския съюз. Инициативата е на кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, който събра производители и експерти от Министерството на земеделието на среща. Целта е да се защити производството от дестинация Кюстендил, а земеделските стопани да постигнат по-добра цена, каза Огнян Атанасов.
Ако се разходите по софийските пазари, ще видите, че обикновено търговците рекламират стоката с надпис "Кюстендилска череша" или "Кюстендилска хрущялка", въпреки че плодът може да не е от района на овощната градина на България. Тази година тези надписи липсват по пазарите. Причината е, че черешовота реколта пострада от априлските студове и череши почти няма. Оцелели са единствено във високите планински села, където още не бяха цъфнали по времето на студа, но дори там реколтата не е голяма. Производители казват, че такова чудо не помнят поне от половин век.
Процедурата по регистрация на защитено наименование на "Кюстендилска череша" не е лесна, но с помощта на Министерството на земеделието, общината и Института по овощарство, производителите се надяват, че ще се преборят за регистрация за защитено наименование за произход.
За целта е най-добре да регистрират сдружение с нестопанска цел, в която може да се включи всеки желаещ земеделски производител от района на област Кюстендил. Земеделците трябва да представят доказателства за произведената продукция през последните три години. След това трябва да се подаде заявление в Министерството на земеделието и храните. В резюме трябва да се опише с какво е специфична тази продукция. Следват проверки на място. При добра организация всички тези стъпки може да се извървят до края на годината, смятат експертите от министерството.
След това ведомството ги подава в Европейската комисия и там процедурата може да продължи около година, две, показва досегашната практика. Всичко зависи дали ще бъде подадено възражение от някоя от страните членки.
Последното защитено наименование е "Странджански билков чай". Срещу него е имало възражение от Гърция. Южната ни съседка твърдяла, че тези билки ги има и на нейна територия, но българските власти успешно са защитили продукта, разказаха от МЗХ.
България има защитени още 54 вида вина и 12 ракии от определени региони. Всички защитени досега наименования са предимно на местни и млечни продукти. Шест държави към момента имат защитено наименование за череша от даден регион. Унгария е защитила за два региона, а Португалия, Франция, Италия и Испания имат по един.