Искрени човешки истории

Книгата "Всеки носи своя кръст" на Дима Николчева-Дудулова ме изненада много приятно. Прочетох на един дъх 48-те разказа! Завладяха ме съдбите на героите, покори ме умението на авторката да разказва увлекателно. Нейни герои са хората около нея - роднини, приятели, съседи, спътници в превозните ни средства. Диалогът е естествен, лек, героите са живи, истински, обикновени хора, които в годините на прехода преживяват житейски сътресения, остават без работа, борят се за хляба. Разказаните съдби авторката е преживяла и като своя лична драма. Те са оставили следи в душата й и тя ги е предала на белия лист, за да излее съчувствието си, да сподели тяхната и своята мъка. Проличава ясно, че тя има наблюдателни очи, че гледа на живота и на хората и със сърцето си.
Част от разказите съдържат впечатленията на Дима Николчева от нейните журналистически разследвания - "Тялото търпи, душата се гърчи", "Голямото срутване". Книгата започва и завършва с разкази, в които авторката е споделила свои скъпи преживявания от бащиното си семейство. Това са трогателните разкази - "Подаръкът", "Старият сребърен часовник". Често се прокрадват и спомени за нейното семейство, за децата й. Тя преплита своя живот с живота на съвременниците си. Нейната съдба е като на многото интелектуалци у нас, останали без работа след промяната, изпитали на собствен гръб безработицата, трудностите, когато в зрели години се налага да се преквалифицираш, за да оцеляваш, да храниш семейство, да поддържаш нормални отношения със съпруг, с деца, с приятели. Не са спестени и униженията от новите собственици на фирми, от разочарованията на уж приятели, уж колеги, уж роднини ("Рана", "Близнаците", "Път за никъде"). Годините на прехода се оказаха голямо изпитание за българите. На мнозина от тях животът се преобърна, тръгна по неравните и трудни пътища на нещото като демокрация, в което мнозина се загубиха, пропиляха си специалностите, специализациите, натрупания професионален опит, знанията. Разбиха се много семейства, съпрузите видяха себе си и партньорите си в друга светлина, децата се изправиха срещу родителите си, промениха се ценностите на хората ("Модерни времена", "Провалът", "Тежък случай").
В разказите на Дима Николчева ярко проличава и нейната деликатност. Тя има верен усет докъде може да разголва своята и чуждата душа. Някъде тя остава само добър слушател, другаде се намесва, окуражава, рядко дава съвети, но се усеща нейната гражданска активност, съчувствието й, желанието й за помощ.
В двете части на книгата, озаглавени "Години на преход" и "Зад стените на града", са събрани радости, болки, трудности на различни хора по възраст, професия, социален статус, но обединени от една истина, пред която всички сме равни - често животът, съдбата са по-силни от нас и "писано ли ни е, ще се случи", защото "всеки носи своя кръст". Издателска къща "Ариадна" предоставя на читателите тези искрени човешки истории.
Книгата на Дима Николчева е радост, гордост и за мен, защото авторката е моя състудентка. Тя е част от големия ни курс, от който израснаха добри творчески личности - известни поети като Матей Шопкин, Николай Кънчев, Петко Кицов и др., както и много добри журналисти като Николай Жеков, Тошко Тодоров и още мнозина, работили в родните медии. Много са и доцентите и професорите от нашия курс - Невена Матеева, Юлия Николова, Петя Асенова, Йорданка Холевич, Стефанка Калдиева, Мария Попова, Пиринка Пенкова, Мария Чуролеева... Те най-трудно се изброяват, защото са най-многобройната част от курса ни. Гордеем се и с един академик - Михаил Виденов. Голяма част от нашите колеги и сега, в златната си възраст, не "стоят с празни ръце". Наскоро Марина Младенова издаде монография за Елена Мутева, други колеги издадоха книги със стихове, с разкази, написаха романи, продължават да работят, да творят.