Искрено и лично или... формално

Не е най-важното дали активността на участието в референдума ще позволи той да бъде задължителен за изпълнение. Тук говорим за конкретиката на определени политически системи и категоризации в определени ситуации. Търновската конституция се определя като най-демократичната за времето си, но само в нейната формална част. Често пъти ние забравяме, че според Търновската конституция суверен не е народът, а монархът. В Търновската конституция няма референдуми. Смисълът на самата дума "референдум" може често да е нормален, но в повечето случаи той е индикация за текуща демократична реакция на събитията.
Референдумите може и да са изкуствени, защото ако се зададе въпрос дали София да бъде постлана с килими, всички ще гласуват "за". Става дума за алтернативи и за среда, в която тези алтернативи могат да бъдат приложени. В случая с референдума на Слави Трифонов, който парламентът одобри за провеждане дори без дебати, виждаме как един разностилен въпросник до голяма степен възпира хората - ако одобряваш едното, не одобряваш другото, и това априори прави отношението нееднозначно. До голяма степен това напомня и неотшумелите все още президентски избори - един кандидат харесваш, друг не. Но трудното приложение на демокрацията все пак съдържа императиви в себе си - трябва да направиш своя избор. Така се стига до въпроса в какви условия се случва всичко. А то се случва при една особена умора от продължително управление, от която се възползва невинаги най-добрият. Случаят с Де Гол е най-типичен. Понеже той се държеше независимо спрямо американците, през 1968 г. му спретнаха един грандиозен студентски протест и той си отиде. Както и Чърчил веднага след победата над фашистка Германия загуби от един невзрачен свой политически опонент.
Все пак ще си позволя да кажа - не може едно перекенде да каже на един боен изтребител: "Ти за НАТО ли си или не". Струва ми се, че сега да кажеш, че си против НАТО, е същото, както преди 1989 г. да правиш антисъветски изказвания. Тези щампи до голяма степен ерозират, а често пъти и изобщо обезличават истинското съдържание на понятия и процедури като избори и референдуми, а понякога дори и личности, пред които се прекланяме.
Може ли един референдум да има отрицателни последици. Някои анализатори казват сега, че като гласували за "Брекзит", англичаните чак на другия ден осъзнали, че това не е много добре. Но причината хората да искат промяна е, че тегне една банализирана вече като политика парадигма - трябва да сме в Европейския съюз, трябва да сме в НАТО, трябва да сме за пазарна икономика, трябва да следваме демокрацията. За хората се обезценява това, което се съдържа в тези понятия. Примерно в този референдум, предложен от Слави, имаше много позитивни нотки, но самата идея да се възползваш от това, че политиците са компрометирани, че системата не работи, че думата промяна вече се спряга 30 години, т.е. да се възползваш от умората на хората, до голяма степен обезличи усилието. Доста популистки бяха самите въпроси, понеже на повърхността им се вижда една лекота, а всъщност става дума за специфични неща в самото устройство на държавата, с които хората не са запознати. Трябват експертни знания, за да знаеш какво е мажоритарен вот в два тура с квалифицирано мнозинство и защо такъв вариант няма по света.    
Към мажоритарния избор аз лично се отнасям по същия начин като към всички формални промени. Помня по времето, когато и аз бях депутат, какъв грандиозен гняв беше срещу гласуването с чужди карти. Е, добре, това се премахна технологически, но парламентът не стана нито по-ефективен, нито по-обичан, нито по-престижен. Това са формални неща. В България е използвана и мажоритарната, и пропорционалната система - и в двата случая тя не е работила, когато се е залагало на буквата и на процедурата, а не на личностите. Смятам, че и при мажоритарния вот може да има бандитизъм, продажби на гласове, попадане на олигарси в парламента и пр. Цялата работа е в самите нас. Защото разчитаме на формалните неща. Зад мажоритарния кандидат винаги стои някоя партия, може да стои олигарх, местен феодал или нечист бизнесмен. За гражданите остава единствено изборът кого да подкрепят от кандидатите, предложени от различните партии или лица. Всъщност мажоритарният вот дори може да затвърди задкулисно партийния избор. Пропорционалната система поне е по-откровена.
Същото е и с партийните субсидии, хората не знаят какви са те сега, как се използват, но гласуват за единия лев. Задължителният вот пък може и да поощри активното участие, дори и заради страх, че ще ни глобят, ще ни накажат. Аз обаче съм против всички неща, които са задължителни. Те омръзват и дотягат, защото са не лично, а наложено волеизявление. То бързо става формално. И не работи.