14 Юли 2025понеделник13:55 ч.

Истанбулският договор можеше да сложи край на конфликта в Украйна през април 2022 г.

Киев вече съжалява за краха на мирното споразумение с Москва

/ брой: 98

visibility 3872

Пиер ХАРДИ

Това беше най-добрата сделка, която можеше да се направи. Изминаха две години, а украинският преговарящ все още се чувства огорчен. Този договор можеше да сложи край на конфликта само седмици след началото на специалната военна операция на Русия.
Документът е с дата 15 април 2022 г. и предоставя гаранции за сигурност на Киев в замяна на неутралитета на Украйна.

Какво предвиждаше споразумението?

Този проект е резултат от първия кръг от преговори между Русия и Украйна, за който стана известно през март от "Уолстрийт джърнъл", а през юни беше споменат от Владимир Путин. Само няколко дни след началото на конфликта представители на двете страни се срещнаха първо в Беларус, а след това и в Турция. Тези преговори завършват с изготвянето на договор на 15 април, но руската армия се натъква на неочаквана съпротива от Украйна.
Документът, който се състои от 17 страници, съдържа 18 члена и предоставя гаранции за сигурност на Киев. Според Die Welt Украйна трябваше „завинаги“ да откаже да се присъедини към какъвто и да е военен съюз. Освен това се изискваше „да не получава, произвежда или придобива“ ядрени оръжия и да не допуска присъствието на чужди оръжия или войски на своя територия. Споразумението обаче не попречи на Украйна да се присъедини към Европейския съюз.
В замяна Украйна получаваше механизъм за сигурност, подобен на член 5 от Договора за НАТО, предвиждащ намеса на държавите гаранти в случай на „въоръжено нападение“. Пет постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН бяха посочени като гаранти: Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания.
Крим, анексиран от Русия през 2014 г., беше изключен от споразумението и по този начин трябваше да остане руска територия. Териториите на ДНР и ЛНР също не бяха включени в споразумението, но се предполагаше, че тяхната съдба ще бъде решена от Володимир Зеленски и Владимир Путин на среща на върха. Ръководителите на двете държави трябваше да обсъдят и условията за изтегляне на руските войски от Украйна и структурата на бъдещата украинска армия. Срещата така и не се състоя.

Защо инициативата се провали?

Според Die Welt след преговори на 29 март 2022 г. в Истанбул Москва е формулирала искания, които Киев не е приел. Русия поискала руският език да бъде признат за втори държавен език на Украйна, да бъдат премахнати антируските санкции и да бъде спряно производството в Международния наказателен съд.
Путин обвини Киев и неговите западни съюзници за провала на преговорите. „Когато изтеглихме нашите войски от Киев, както беше обещано, властите в Киев, както обикновено правят техните господари, хвърлиха всичко на бунището на историята“, каза той, показвайки документа на среща с африкански лидери в Санкт Петербург през юни 2023 г.
Ръководителят на украинската делегация на преговорите в Истанбул Давид Арахамия хвърли вината върху Борис Джонсън. В интервю с украинската журналистка Наталия Моесчук той каза, че тогавашният британски премиер е дошъл в Киев на 9 април 2022 г., за да убеди Володимир Зеленски да не подписва нищо с Русия. „Пълни глупости“, отговори Борис Джонсън пред The Times през януари, като поясни, че само „изразява своята загриженост“ за мирното споразумение.

На какъв етап са преговорите досега?

Преговорите между Русия и Украйна продължиха няколко седмици след изготвянето на договора, преди да се провалят през юни 2022 г., според "Уолстрийт джърнъл".
По инициатива на Украйна обаче започна нов кръг от преговори, базиран на мирния план, представен през ноември 2022 г. от Володимир Зеленски. Вече са проведени четири срещи (в Дания, Саудитска Арабия, Малта и Швейцария) за обсъждане на прилагането му. Друга конференция трябва да се проведе в Швейцария през юни т.г. Повече от 160 делегации са поканени да присъстват, но Русия на този етап не е включена сред тях.

Солени глоби за каране в аварийната лента

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 127

Солени глоби за шофьорите, ако карат в аварийната лента

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 127

Oще 77,6 млн. лв. от Европа за социални електромобили

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 127

Няма интерес към безплатните антибиотици за деца

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 127

ЕК предвижда нов данък за големите компании

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 127

Получаваме 4,4 млрд. лв. по ПВУ

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 127

Три агенции повишиха кредитния рейтинг на България

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 127

БНБ пуска първите златни монети в евро

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 127

Геополитиката е в основата на враждата

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 127

Атина се бори с хилядите мигранти

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 127

Лавров в Китай след пълна подкрепа от Ким

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 127

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 127

47 години не стигат

автор:Аида Паникян

visibility 67

/ брой: 127

Антибългаризъм

visibility 67

/ брой: 127

Игри на мита

автор:Таня Глухчева

visibility 73

/ брой: 127

Гаранция за европейското ни настояще и бъдеще

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 127

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ