История на ловните дрехи

Тази година Националната ловна организация ще чества 130 години организирано ловно движение в България. НЛРС "СЛРБ" подготвя издаването на алманах с историята на всяко от ловно-рибарските дружества в страната. Честването ще бъде във Велико Търново. Представям ви текст от книгата на Цоньо Петров "История на габровското ловно-рибарско дружество "Чардафон":
"През лятото на 1935 г. ловната организация в България поддържа лагер за млади ловци в с. Обзор. На черноморския бряг в него през сезона почиват 175 млади ловци от страната. Сред тях 22-ма са от габровското дружество. Младите ловци в цялата страна се организират в самостоятелни дружини, със самостоятелен организационен и ловен живот. Тези лагери създават условия младите да се сплотят и опознаят, да повишат степента на ловните си умения. Те участват в самостоятелни акции за изтребване на хищници. Например особено успешна е акцията за изтребване на хищници в Габрово през коледната ваканция на 1936 г., когато се завръщат ученици, студенти и войници.
Те вземат участие в подхранването на полезния дивеч през зимата и подсигуряването му с храна срещу измиране от глад, пазят го от изтребване от бракониери.
Предвид това, че ловците са мъже, които постоянно боравят с оръжие, ръководството на Ловната организация на България и Министерството на войната констатират, че те трябва да имат една постоянна униформа, близка до военната, с която при мобилизация могат да се яват в армията.
Във връзка с това Управителният съвет на Ловната организация в България внася известни изменения в ловната униформа, както и в плата за същата, което плътно я доближава до военната.
За снабдяването на всеки ловец с униформа Ловната централа в София установява разсрочки за изплащането й, а на онези ловци, които служат с ловджийските си дрехи във войската, се заплаща нейната стойност.
Въвеждането на тези решения в действия се реализира след април 1936 г. 
Втората световна война особено след пренасянето й на Балканите поражда съществени затруднения в развитието на ловното движение. Особено се влошават условията за лов и след появата на партизанското движение в страната. Превръщането на горите в места на постоянни престрелки ги прави твърде опасни за спокоен и ефективен лов. А след разрастването властите въвеждат режим на особени ограничения, при които достъпът вън от населените места се забранява, а излизането се извършва само в определено време на деня и срещу представяне на открити листове.
Над работещите по земите си селяни се осъществява постоянен полицейски контрол. Ловът през 1943-44 г. фактически се преустановява.
Замира и организационият живот на Ловната организация. От 1939 г. до 1945 г. ловни конгреси не се провеждат.
През 1936 г. в склада на Ловната организация избухват взривни вещества. Жертви стават шест невинни младежи. Секретарят на Ловната организация Иван Сокачев е осъден условно заради недостатъчен контрол върху служещите в кооперацията. В молбата за оставката си той пише: "Макар че присъдата не се отнася до моята пряка дейност като секретар на УС на Ловната организация, намирам, че обществото не може да раздели тези ми две качества. Така ще запазя остатъка от личното си достойнство пред обществото, и достойнството на организацията, на която съм служил предано".

Традицията дрехите да са близки до военните продължава и днес. Дружинката от с. Горна Росица, Севлиевско.