Историята без маска и без грим

Георги Драмбозов

Двата тома на Боян Драганов (издателство "Ахат") надничащи "Зад завесата на големите скандали" и простиращи се на близо 600 страници, се четат, шаблонно казано, на един дъх. Ясно е, че авторът е работил доста години над тези 43 "скандални" истории в първия том и още толкова - във втория, за да ни ги предостави под условния наслов "В търсене на истината". За да ги предостави на нашето всепоглъщащо любопитство, да ни даде възможност да узнаем какво се крие зад "официалните" версии, които знаем и от учебниците.

И в двата тома става дума за перипетиите, за "жестоката проза" в живота на големите ни светли или тъмни исторически личности. И двата тома са свидетелство за това, че от тези "реални житейски истории" се е градил образът на съответната историческа епоха. За да го има споменът за нея, за да се предава нещо от нашата памет на деца и внуци, но без измисляне на фактите, без пречупване през художественото ни въображение. Те хвърлят нова светлина върху видни хора, върху пътници "първа класа" по пътя на българското ни Освобождение.
Преди да е разгърнал книгата, читателят може да види своите предци в политическата сфера: Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, Ангел Кънчев, Драган Цанков, Стамболийски, Батенберг, Фердинанд или Борис Трети... Очаква го интересна фактология из интимния живот на големите ни духовни първенци: Иван Вазов и Алеко Константинов, Захарий Стоянов и Стоян Заимов, Андрей Николов и Боян Дановски и т.н. "На финала" и в двата тома има по една значима история без авторов коментар. Първият том завършва с описание на злощастното нелегално превозване на евреите до Палестина (1940 г.). Вторият - с изповедта на Телемак Пенев за престоя му в злокобната "Мантова гробница" в Русчук (1886-1887 г.). Щом човек прочете за зверствата по време на Радославовото управление, не може да не се прекръсти: Боже, опази ни от такова управление!... Боже, дано никога не ставаме пак полицейска държава!... И нека, бих добавил, Боже, да не си пренаписваме историята най-безотговорно! - даже и с художествени средства... Нека да си я четем повечко и в автентичния й вид... Колкото страшно, тъжно и прозаично да звучи!... Понякога.