Из фантазното море на Дебюси

Проф. Боянка Арнаудова

Гостуванията на пианистката Павлина Доковска винаги са ми доставяли особеното усещане за една рядко срещана днес отдаденост и честност към изкуството. Защото нейните изпълнения не носят и следа от себеизтъкване или славолюбие... Талантът й отдавна е доказан - признат не само у нас, но и на три континента; концертирала е многократно и много успешно в Европа, Америка и Китай. За пианистката водещи са искреният и верен прочит на музиката, както и вътрешната необходимост/стремеж да осъществи пълноценното единство на автор-творба-изпълнител-слушател. Цел, която постигна и в концерта, изнесен в зала 9 на НДК на 24 юни в рамките на международния фестивал "Софийски музикални седмици". В тази изява симбиозата от поезия и музика (обмислена в детайли оригинална програма), представена с различни камерни пиеси, бе реализирана с впечатляващ професионализъм и запомнящото се въздействие на образи, настроения, психически състояния. Всъщност самата Доковска бе пулсът на вечерта, тъй като свиреше или съпровождаше всички изпълнения на Дебюси. Допълнени и свързани със съответни текстове от френски поети-символисти - Пол Верлен, Шарл Бодлер, Стефан Маларме и Пол Бурже. Все от кръга, в който младият Клод Дебюси се формира като новатор, като създател на импресионизма в музиката. Така залата се преобрази за час и половина в изискан френски салон на изкуството; възцари се атмосфера, в която възприемаш и реагираш адекватно и на поезията, и на музиката. Които ни понесоха на крилете си, раздвижиха въображението и ни въвлякоха в неповторимия, течащ в концертното време, процес на сътворяването.
Поезията бе четена от актьора Валентин Ганев, който откри вечерта с две знакови творби - на Верлен "Поетично изкуство" и на Бодлер "Музиката". Към този преамбюл трябва да добавя и чудесните думи на Палвлина Доковска (отличен медиатор!), която запозна публиката със смисъла на концерта. И заплувахме из фантазното море на Дебюси, наслаждавайки се на една фина многообразност и чувствителност - към природата, водата и нейните отражения, наблюдения на настоящето и спомени от миналото, видения и реалности, пресъздадени от изпълнителите с много талант и любов.
Павлина Доковска и флейстистът Георги Спасов изсвириха забележително транскрипция на Прелюдия към "Следобедът на един фавн" за флейта и пиано - прочутия музикален манифест на импресионизма. Инструменталистите обрисуваха майсторски - в звук, динамики и хармонии - една пастелна картина, изпълнена с възхита от природата, с нега и специфична чувственост. В Соната за виолончело и пиано, една от последните композиции на Дебюси, Христо Танев отново възхити с красивия си, богат на тембри звук. Също и с подчертано класическите пропорции в градациите, с ефектното акцентиране върху ритмите и контрастите на творбата. Прозвучаха и три песни за сопран и пиано, интепретирани проникновено от Мариана Панова. Певицата подчерта изяществото на темите и онази тиха спотаеност на чувството, обвито в меланхолия и крехка мечтателност ("Красива нощ". "Видение", "Сълзи в сърцето ми"), изказани музикално с много вкус и умело използване на гласа.
И, разбира се, Павлина Доковска бе избрала да изсвири някои творби на Дебюси. Заедно с пианиста Владимир Валяревич изпълниха една прелестна малка сюита за четири ръце "На лодката". Много стилно и емоционално наситени бяха петте прелюдии - ефектните "Фойерверки", внушението за самота и застиналост в метафоричните "Стъпки по снега", мечтателната съзерцателност на "Платна", испанските щрихи и арабески в мелодиката на "Вратите на Алхамбра", стихията, примесена с хорално-извисяващите се звуци в "Какво видя западният вятър". Също така майсторски виртуозно и с комплексно демонстриране на пианистичните си качества тя изсвири и пиесата "Островът на радостта", вдъхновена от картина на Вато - със специфично за Дебюси звукоизвличане и многообразна нюансираност, елегантно моделирана фраза, подчертана хармонична пластика, музика, наситена със светлина и възторг. С този вдъхновен порив към щастие Павлина Доковска изведе концерта до възвишено-патетичния му финал. Достойна възхвала на голямото изкуство на Клод Дебюси.