24 Юни 2019понеделник15:49 ч.

Стив Банън и лидерът на дясната партия "Италиански братя" Джорджа Мелони по време на младежка среща на националисти в Италия през миналата година държат тениска, на която е изобразен антагонизмът между сегашната Европа и това, което несистемните партии на

Евродилеми

Избори под прицел

Върху предстоящия вот за Европарламент се оказва външно влияние, но не от "обичайния заподозрян"

/ брой: 95

автор:Георги Георгиев

visibility 463

В началото на миналата седмица еврокомисарят по правосъдие Вера Юрова предупреди, че има заплаха за манипулация на изборните резултати за Европарламент от страна на редица държави, включително Русия, съобщи "Дойче веле", като се позова на базираната в Хановер Германска редакционна мрежа. Освен това комисар Юрова е заявила, че изборите на 23-26 май са "съдбоносни за Европа" - нещо, което едва ли не в транс повтарят редица политици от Брест до Братислава. За "руската заплаха" пред евроизборите предупреждава и външният министър на Литва Линас Линкявичус. Той е цитиран да казва: "Не бива да бъдем наивни. Москва се опитва да създаде в ЕС устойчива нестабилност и да използва това в свой интерес". Всъщност би било доста странно, ако от Прибалтика не обвинят Русия и за това. За прибалтийските политици Москва, изглежда, би била отговорна, дори ако им се възпалят хемороидите. 

От другия край на Атлантика, където либералната преса също смята, че Кремъл е превъплъщeние на толкиновата страна на мрака Мордор, също бият в набат. "Ню Йорк Тайс" предупреждава, че доверието във водещите партии в Стария свят е подронвано от сайтове и акаунти в социалните мрежи, които били свързани с Русия и европейски крайнодесни движения. Като знаем обаче какви басни разказват американските медии относно "руската намеса" в техните избори, тези твърдения може да отидат в графата "най-смешните дописки на Америка", ако не беше смущаващото единомислие между членове на ЕК, министри на страни членки (Линкявичус далеч не е самотен в мислите си) и едно от водещите световни издания, което защитава политическото и идеологическото статукво от двете страни на океана. Както Кремъл се оказа "виновен" за изборната победа на президента Доналд Тръмп, защото американското двупартийно статукво се оказа неспособно да признае поражението си, така май и сега се готвят да обвинят руската държава за евентуалното поражение на европейското статукво на изборите за ЕП.

В същото време има достатъчно информация, основана на реални факти, а не на предположения, базирани на емоции, че хора с американски, а не с руски паспорти предприемат действия, насочени към създаването на определени нагласи у европейските избиратели, в полза на т. нар. крайнодесни, популистки, националистически и най-общо казано, несистемни партии, които може да се окажат най-печелившите от евроизборите през 2019 г. 

Странно, но истинските, а не виртуалните заплахи идват от места, към които комисар Юрова не насочва своето и нашето внимание. Ден преди комисарят да посочи Русия като страна, която може да повлияе на евроизборите, във френския парламент бе инициирано създаването на комисия, която да разследва връзките на Националния фронт на Марин льо Пен с бившия ръководител на предизборната кампания на Тръмп Стив Банън. Депутатът от управляващата партия "Република, напред" Жан-Мишел Ми е заявил, че ще се разследват подозрения за "международен заговор срещу интересите на Франция". От лятото на 2018 г. Банън, който е разположил щабквартирата си в Брюксел, а не в Москва, работи усилено с различни несистемни партии в ЕС, най-вече с Националния фронт във Франция и италианската Северна лига на Матео Салвини, с цел да промени драматично европейския политически пейзаж.

Льо Пен, разбира се, отрича, че връзките й с американеца са в нарушение на закона, но е доста странно, че брюкселската бюрокрация и целокупната либерална преса дуднат по цял ден за невидими руски хакери, за някакви акаунти във фейсбук, които били нещо ужасно, без да съобщават имената им в повечето случаи, а цял един агент за влияние на САЩ работи в Европа, открито с ясни цели и с конкретни връзки, а за него няма евродирективи, няма истерични медийни кампании. 

И всъщност кое дава основание на еврочиновниците да свързват анонимни, невидими хакери с руската държава, а Банън, който застава открито с името, кариерата и идеологията си, да не го свързват с държавата САЩ.

По някакво съвпадение действията на администрацията на Тръмп, а и на американския Конгрес в последно време допълват и развиват дейността на Банън, като създават условия за по-голяма популярност на националистическите партии пред лицето на едни все по-егоистични, все по-безпардонни и нагли САЩ, които като господари диктуват на Европа своите искания. Дори да оставим настрана, че президентът Тръмп открито подкрепи Брекзит, което си е чиста проба външна намеса и във вътрешните работи на ЕС, дори да не обръщаме внимание на симпатията на Белия дом към авторитарните "Право и справедливост" в Полша, "Фидес" в Унгария или "Лигата" на Салвини, американският натиск върху ЕС е нещо, с което не може да се спори. 

САЩ заплашват ЕС с мита 

върху стоманата и алуминия, върху автомобилите, основно германските. САЩ заплашват с тежки санкции европейските компании, които участват в строителството на газопровода "Северен поток 2", като крайната цел е да заставят европейските компании да закупуват по-скъпия американски газ, което би влошило тяхната конкурентоспособност на световния пазар. САЩ заплашват и европейските компании, които работят с Иран, а излизането им от Парижкото споразумение за климата отново постави в неизгодна позиция компаниите от ЕС. Всичко това накара германският вестник "Зюддойч Цайтунг" да възкликне: "В много случаи САЩ изобщо не са съюзник, а съперник, срещу който трябва да се създават алианси". Интересно е, че според редица специалисти по геополитика естественият съюзник на Европа се намира на изток. 

Дали обаче американските заплахи и грубо поведение са сами по себе си, или оказват непосредствено влияние на вътрешната политика в съюза? Германският журналист и общественик Александър Рар смята, че те носят след себе си съответните сериозни последствия. По повод последните заплахи на САЩ относно общите отбранителни проекти на страните от ЕС той заяви пред руската агенция НСН: "Това заявление е като взрив на бомба в навечерието на съдбоносни европейски избори. Политиците трябва да решат какво ще искат от тях избирателите. Какво да прави Европа?" Според Рар пред ЕС има два варианта - да се подчини на САЩ и да стане техен васал, и това в името на единството, за да не се разцепи на френско-германска и източноевропейска част, и втори вариант - да се еманципира максимално от САЩ чрез създаването на собствена армия. "Струва ми се, че изборът на един от двата варианта ще зависи от изборите за Европарламент, от това как ще реагират избирателите на тези пертурбации." 

Европа може да противостои 

на САЩ само единна, а САЩ имат интерес от разединена Европа и точно това би се получило, ако националистите започнат да доминират дневния ред на континента. При всички страхотии, които се разправят за Русия, реално тя не може да бъде икономически, финансов или технологически конкурент на ЕС, тя може само да го допълва ресурсно, което очевидно смущава американците, защото това би придало съвършено друго качество на икономиката на ЕС, а самият съюз би получил нови геополитически възможности. Това американците искат да предотвратят, "грехът" на Тръмп е, че го заяви открито, без дипломатическо лицемерие. Ако Русия има спънки в двустранната политика с ЕС, то те се дължат по-скоро на проамериканските страни в съюза, които следват дневния ред на Вашингтон, отколкото на самостоятелен курс. 

На пръв поглед опасността от голям изборен успех на несистемните партии изглежда голяма. Миналата седмица бяха публикувани данни от социологическо проучване на Острова, което показва, че новоучредената партия "Брекзит" на добре познатия Найджъл Фарадж би събрала повече гласове на изборите за Европарламент, отколкото "мастодонтите" на британския политически живот - консерваторите и либералите. "Брекзит" по данни от миналата седмица получа 34% от гласовете на евроизборите, в които Великобритания все пак ще участва. Това е повече от общите проценти, получавани от лейбъристите (21) и от консерваторите (11). Очертава се фантасмагорична ситуация, при която Фарадж, който ненавижда европейските институции, ще отиде в Брюксел по-силен от всякога, за да работи с гласа си срещу ЕС. 

Вестник "Фигаро" прогнозира, че т. нар. популисти може да получат до 

една четвърт от местата в ЕП

т. е. около 180 кресла. Изданието "Политико" дава по-точните 177 места, които обаче се разпределят между три групи. При това ЕНП ще получи, според "Политико", 170, ПЕС - 146, АЛДЕ - 104 места. Големият въпрос е дали несистемните ще успеят да направят обща група, за да се окажат най-голямата фракция в ЕП. Радетел на това е Матео Салвини, но повечето наблюдатели са силно скептични, че ще има консенсус. Твърде много са линиите на разлом между тях - отношенията с Русия, със САЩ, протекционистичните мерки, отношението към различните малцинства. Единственото, което май ги обединява напълно, е неприемането на мигрантите в Европа и отхвърлянето на брюкселския централизъм. Не можем да изключим, че те ще създадат свой алианс в ЕП, но тогава ще започнат залозите колко дълго ще издържи той. Проблемът на тези партии е, че те се опитват да дадат национални отговори на глобални проблеми, които не могат да се решават от разединени държави. В същото време самият успех на популистките партии свидетелства за тежка криза, и то криза на идентичността в съюза. ЕС просто не може повече да продължава така. Международната социологическа агенция YouGov изнесе данни, според които над половината европейци очакват разпадане на ЕС в близките 20 години. Едновременно 92% призовават, че ще загубят от разпадането на съюза. 

Въпросът сега не е толкова как да бъде преодоляно влиянието на несистемните партии. Основният проблем е как да се преодолее екзистенциалната криза в самия ЕС, от която се пораждат тези движения. Този отговор трябва да дадат традиционните леви и десни и центристки партии, ако изобщо искат да ги има и тях, и принципите им, и идеите им. 

Франция и Германия се опитват да дадат своя отговор на предизвикателствата, но срещат твърдия отпор на източните проамерикански страни. При това както във вътрешната, така и във външната политика. Неспособността на ЕС да бъде самостоятелен играч е нещото, което може би ще погуби съюза в бъдеще, а не анонимни руски хакери и "тролове" във фейсбук, които в крайна сметка не гласуват. Сега съюзът е изправен пред ситуацията на Одисей. Той трябва да премине успешно между Сцила и Харибда. ЕС или ще се еманципира, или американските агенти на влияние ще го превърнат в пълен придатък на вашингтонските администрации и ще го обезличат до степен на политическо забвение. ЕС или ще се еманципира и ще запази при това единството си, или ще се раздели на "няколко скорости", на няколко "кръга" и в крайна сметка, дори да се получи нещо, то ще бъде далече от първоначалната идея за обединена Европа. 

Еньовден е – слънцето играе, билките са магични

автор:Дума

visibility 66

Ромски фамилии се биха в Розино, 44 са в ареста

автор:Дума

visibility 73

Опасни бури и дъждове в 19 области на България

автор:Дума

visibility 130

БСП почете живота и делото на Димитър Благоев

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 118

Нинова: ЧЕЗ бе продадена на втората Гинка

автор:Дума

visibility 351

/ брой: 118

Цените у нас стигнаха европейските

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 118

Бизнесът е против закона за шума, плаши с протести

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 118

Чешки фонд иска да купи веригата "Метро"

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 118

Имамоглу отново спечели Истанбул

автор:Дума

visibility 116

Отново напрежение между Грузия Русия

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 118

Военните действия срещу Иран "остават на масата"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 118

Палестина отхвърля американския мирен план

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 118

Обезверен народ - слаба държава

автор:Зорница Илиева

visibility 240

/ брой: 118

Кого лъжете, господа?

автор:Велиана Христова

visibility 390

/ брой: 118

Хамелеон на деня

visibility 165

/ брой: 118

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ