Изкуството - вълшебният език на човека

Магдалена Манолова

Криза означава необходимост от промяна. Кризата на глобалния технократски свят изправя човечеството пред дилемата как да го бъде в бъдеще, как да се хармонизира материалното и духовното битие. Изкуството е пролука към светлината, възможен отговор. Защото на твореца е дадено да вижда онова, което остава невидимо за другите. Той умее да задава въпроси и търси отговори. Изострените му сетива дълбаят във времето, в човешката същност. Неслучайно Пикасо е вярвал, че "изкуството е заредено оръжие на бъдещето".
Такива размисли ме вълнуваха при срещата ми с Нунцио Бибо на изложбата в Националната галерия за чуждестранно изкуство под мотото "Италия-България, раждането на един диалог". Бибо бе изборът на Италианския културен институт в София в новата концепция на италианския павилион на 54-ото международно изложение на изкуствата на Венецианското биенале, което започна на 4 юни и протича до 27 септември. Павилионът на Италия по света - Биенале 2011, е инициатива, която за първи път излиза извън националните граници. Всички италиански културни институти по света в над 89 страни излагат творби на италиански творци, работещи в тези страни.
Неслучайно е избран Нунцио Бибо. Всъщност неговият творчески диалог с България започва още в далечната 1980 г., по-късно създава и семейството си с Екатерина. Познавам Нунцио от това време - последните десетилетия на миналия век, така различни от новия. Срещата ми след толкова години с творчеството му разкри дълбоките промени, метаморфозите на твореца Нунцио, съхранил топлота и приятелско излъчване, но събрал в себе си тревогите и болката от настоящето. Не изгубил обаче вярата в бъдещето.

- Какъв е светът за Нунцио днес, какво изгубихме и каква е мисията на изкуството, какви са тревогите?
- Животът без мечта не е възможен. Това е така откак съществува светът. Реалността и мечтите винаги са имали общ път. Светът е необятен. Само с въобржението можем да обхванем този необозрим свят. Човекът е малка частица в космоса, само мечтата ни дава шанса да усещаме съществуването си. Благодарение на изкуството във всички негови прояви човек може да бъде човек. Кой чувствителен човек може да живее без музика и поезия, без художествения жест? В нас, хората, има нещо мистериозно, мистерията е свързана с креативността. В природата има много други същества, но те не създават поезия и музика. Без да съм религиозен, рефлектирам на това усещане за човешката мистерия. Има нещо мистично в начина да създаваш и пресъздаваш.
- Спомням си пейзажа на твоя роден край. Показа ми го при срещата ни в Рим през миналия век... Топлият цвят на глината, атмосферата на юга сякаш са моделирали живота ти. Възприемам изложбата ти като извървян път в две различни времена, на ХХ и ХХI век. Какви са метаморфозите в усещането за света - от топлата глина, от земното към катрана?
- Роден съм в земята на "теракотиери", в Кастелеетере. Място с традиция за работа с  глината. Тя е много чувствена и топла, но тъй като днес не мога да отразя реалността с глина работя с катран. Скулптурите ми са израз на усещането ми за днешното време. Въпреки че катранът е материал, който няма живот, искам да дам надежда, че въпреки всичко животът продължава. Заедно с катрана използвам много отпадъци, тъй като живеем в един консуматорски свят. В крайна сметка не е толкова важен материалът, защото от всякакъв материал може да се създава изкуство. За съжаление съвременният живот не стимулира много поезията.
- Твоите герои и сюжети, родени в различни времена, са от различен материал. От жената от глина към бронза, към госпожиците от отпадъци, воина. Какво отбранява воинът, каква е твоята дама някога и сега? Сякаш това е твоята история, потърсена в реплики?
- Използвам ги като символи на живота - жената, воина. Дамата е символ на живота, невъзможно е дамата да е изгубила смисъла на съществуване. Жената е символ на поезията. Дамата освен че е вдъхновение за мъжа е майка на неговите деца. Има нещо мистериозно в това. В моите символи няма нищо сложно, защото принадлежат на историята на живота. Страхувам се, че нашият свят и начинът на съществуване може да поставят в опасност тези ценности.
- Каква е ролята на твореца в нашия консуматорски свят, какво е младото поколение, какво би искал да разпалиш в тях, да им предадеш от своя опит? Посланието ти?
- Посланието е да не пренебрегват емоцията. Животът без емоция е нищо. Емоциите понякога са болезнени, но те са истината в живота. Да обърнат внимание на емоцията, защото е много важна в живота и в най-тежките, и в хубавите моменти. На младите им липсва емоцията. Как може да видиш полета на птица, която лети към висините, и да не се трогнеш! Като че ли сме омагьосани от техниката, закърняват сетивата ни, емоционалността. Вярвам в емоцията.
- Всяко дете рисува, танцува, пее. Сякаш сме лишени вече от възторга, ентусиазма, вдъхновението, заложено в нас. Не е ли това голямата психокриза на човечеството днес?
- За да се борим със злото, трябва да го опознаем. Живеем в невротичен свят, артистите трябва да излъчат някакво послание по тези проблеми. В глобалния свят проблемите са еднакви за всички. Не правя разлика между младите в Италия и тук или по света. Техниката ни обвързва. Технологиите уеднаквяват. Човекът днес е уязвим. Трябва да се прави нещо особено за младите - те имат нужда. Съвременникът е много голям егоист. Не може да се живее с този егоцентризъм. Хората на изкуството и всички, които могат да помогнат да се преодолее това, са длъжни да положат усилия. Драматичен съм... Съвременността е много драматична. Като си помислим само, че с една грешна стъпка на един човек може да се срине всичко... Всички артисти, интелектуалците трябва да правят нещо по този въпрос!


Разделихме се с Нунцио и съпругата му Екатерина с надеждата, че нашият "вик" за очовечаване ще се чуе особено от младите. Защото вярваме, че кризата, която е в нас самите, отчуждени и неразбиращи себе си, ще се преодолее, ако осъзнаем и повярваме, че "изкуството е вълшебният език на човека. И още: че животът е един промеждутък от време, ограничен от началото и края, а човекът и неговата история - безкрайно малка точка във вселената."
Мисли на Нунцио Бибо, послание към бъдещето.