11 Юли 2025петък08:59 ч.

Позиция

Изповед на лошия закон

Не бива правото да се облича в несъвършенство

/ брой: 68

автор:Владимир Георгиев

visibility 4543

Всички са равни пред мен. Равноотдалечен съм от всички заедно и от всеки един поотделно. Не познавам тълпата, нито който и да е от членовете й. Обществото за мен е пластелин, от който да извая нещо красиво. Глина, способна да сътвори в ръцете ми шедьовър на доброто. Затова не надценявам нито обществото, нито съставните му единици - те са само материал. Няма никаква справедливост в природата, това е човешка измислица. И понеже хората са несъвършени по природа, създали са мен да им помогна. По необходимост, а не по желание.

Аз съм законът.

Най-лошият възможен закон. И все по-лош ставам. Колкото повече интересите в обществото стават антагонистични, колкото богатите се замогват, а бедните обедняват, толкова правилата се изострят и започват да работят съвсем едностранчиво, в частна полза. Това е естествено. Няма обща справедливост, а животът, казват, не е справедлив. За живота съм съгласен, но за закона - не. Не бива правото да се облича в несъвършенство, защото иначе няма смисъл нито от общества, нито от индивиди. А хората ще се лишат от човешки вид.

Е, и това не е толкова лошо. По-лошото е, че дотогава лошият закон ще е повече инструмент, отколкото право. А това е най-тежката форма на човешко и социално самоубийство. И най-болезнената.

Познавам човек, който схващаше това още преди повече от две хилядолетия. Аристотел се казваше, вероятно и сега така му е името. Той твърдеше, при това съвсем трезво и убедено, че "Законът е ред, а добрият закон е добър ред." И понеже не се намери никой да му опонира, стана ясно, че в тази сентенция има много страдание за онези, решили да надскачат, заобикалят и тъпчат закона. Оттогава се творят повече закони, отколкото обществата имат нужда - все с цел многословието да погуби есенцията на разума. Обикновено това успява. Малко закони се целят в добрия ред, а добрият ред обикновено не се дължи на законодателство. Привилегията да бъдеш лош закон стана по-желана и предпочитана от политиците и другите мошеници, които се докопват до властта чрез избори или манипулация на народното мнение (или отчаяние). Умението и силовата, хитроумна способност да се пишат слаби, лоши и подли закони в обществена вреда и частен интерес е същото, като да водиш война от свое име, но за чужда сметка - тогава ти си просто наемник. Правиш го за пари. В такава бран умират войниците, не генералите. За тях, последните, това не е война, а бизнес. Както за мнозинството от самозабравили се народни избраници законите не са право на народа, а търговия с влиянието над него, алъш-вериш със справедливостта.

Не е напълно ясно дали лошият закон е закон, когато не преследва право. Но съм сигурен, че добрият закон е добър ред. Затова липсва. И вместо него пиша аз. 

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ