Извънредна носталгия

Тези дни, докато мнозинството от най-застрашените да станем трупове - според Националния оперативен щаб, си останахме вкъщи в очакване да чуем някоя светла евроатлантическа и европейска новина, се усетих, че нещо ми е домъчняло за лексическите упражнения, свързани с евроатлантическите ценности. Направо ме обвзе носталгия, не преувеличавам. А така бяхме свикнали, че сега ни е сиво, пусто и неоптимистично. 

Човекът, който ставаше и лягаше с подобно речниково богатство и беше вторият фактор, а понякога и първи - моторът и войникът на ГЕРБ, внезапно бе "разжалван" и остана само споменът за заместник-кмета на столицата, за министъра на вътрешните работи, за шефа на парламентарната група на герберите, за лицето, което няма кой да го накаже в тая страна... Остана просто паметта за молитвените закуски в Белия дом (той взе участие в почти всичките в годините на преход и демокрация, и евроатлантическите ценности "капеха" от устата му като сладка лига).

Честна дума, ще стане скоро година откак няма кой да произнесе думите "евроатлантически ценности". Дори българките Габриел и Майдел ни ги спестяват. А парламентарната началничка от Болярово непрекъснато ни напомня за Народния съд, за Чернобил, за комунистите, като забравя, че и нейният лидер Борисов е комунист, та дрънка! Томислав Дончев от Габрово, когото подозираме, че е иззел функциите на Втория, също не обелва евроатлантическа дума. Да не говорим за корифея на финансите от Свищов... Оставете, но и остриетата Спас Гърневски и Тома Биков пропускат възможността да ни обнадеждят с някоя нова евроатлантическа лакардия. 

И виждате как тая лексика постепенно и тихо залиня, дори заглъхна. Откакто сме в карантина под маска се скриха и тези ценности. А Цветанов чухме как се опитва по БНР да дава псевдоикономически уроци на своите съпартийци. Да, да - и той, успоредно с Щабове, Съвети и Комисии се пробва да предлага извънредни мерки в извънредното ни положение. А може да си пуска евроатлантическите послания, ама от асансьора си в луксозния апартамент на "Артекс". Няма как ние, простосмъртните, в скромните си панелни жилища да го чуем. И няма кой да ни извади от тая извънредна евроатлантическа носталгия!