Извънредно положение в Чили
Протести обхванаха цяла Латинска Америка, Мадуро иска Мадрид да се извини за извършения геноцид
/ брой: 197
Чилийският президент Себастиан Пиниера обяви извънредно положение и изпрати войски в два южни региона, където започнаха сблъсъци между коренното население Мапуче и силите за сигурност, съобщиха световните агенции. Индианците настояват за възстановяване на техните наследствени земи и самоопределение.
"Решихме да обявим извънредно положение" в четири провинции на южните райони Биобио и Араукания и разполагане на войски, които да помогнат за контролирането на "сериозното нарушаване на обществения ред" там, каза държавният глава. Според него, въпросните четири провинции са виждали "многократни актове на насилие, свързани с трафик на наркотици, тероризъм и организирана престъпност, извършени от въоръжени групировки" и невинни цивилни и полицейски служители са били убити при насилието.
Мапуче са най-голямата коренна група в Чили. Те наброяват около 1,7 милиона от 19-милионното население на страната и живеят главно на юг. Техните лидери настояват, че земята, която в момента е собственост на ферми и дърводобивни компании, трябва да им бъде възстановена. Липсата на решение на техните искания накара въоръжени групи да извършат атаки срещу камиони и частна собственост през последните 10 години.
Политическият анализатор Лусия Дамерт разкритикува решението на президента, като заяви пред АФП, че разполагането на войски рискува да влоши конфликта и може да доведе до "ескалация на насилието". "Правителството не е в състояние да генерира ефективна и справедлива политика за решаване на проблемите, които съществуват", заяви професорката от Университета в Сантяго.
По случай 12 октомври, когато е открита Америка, в редица държави, имаше протести и плакати с думите "На този ден ден няма какво да празнуваме". В Доминикана и Мексико местните протестираха пред паметника на Христофор Колумб и испанското посолство. В Гватемала напрежението ескалира до обезглавяване на паметник на президента Хосе Мария Рейна Барриос, останал в историята като потисник на индианското население. Също така въжета бяха сложени около главата на Колумб, символичен акт на обесване заради геноцида, започнал след неговото пристигане.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро заяви, че испанският крал Фелипе VI трябва да се извини за избиването на местните народи в Америка. „Ние се присъединяваме към гласовете, които се надигат в Америка, да поискаме кралят на Испания да се извини на Латинска Америка и Карибите за 300-годишния геноцид срещу коренното население“, категоричен бе той. И заклейми честванията на 12 октомври като „огромна обида пред паметта на мъжете и жените, които (испанците) са убили“.
„По улиците на Каракас беше дадено ясно послание: тези земи никога повече няма да бъдат нечия колония“, гордо заяви Мадуро.
Не за първи път латиноамерикански лидер иска извинение от Испания. През 2019 г. президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор изпрати писмо до испанския крал Фелипе VI и до папа Франциск с искане да се извинят за нарушенията на правата на човека, извършени по време на завладяването на региона преди 500 години. Тогавашното испанско правителство публикува изявление, в което казва, че „отхвърля категорично“ твърдението.