Извеждане

Нови 25 млн. лв. за извеждане на 750 деца с увреждания от социални домове. Като се има предвид с колко малко пари и по какъв начин са отглеждани тези деца в социалните домове, сумата от по над 33 хил. лв. за всяко е доста обещаваща. Защото за зрелостта на едно общество се съди по отношението му към най-уязвимите хора - деца, старци, инвалиди. У нас обаче хора от домове за стари хора с увреждания съдят държавата, а деца от такива домове биват оставяни да ядат подметки на обувки. Ако оставим настрана срамните за обществото ни подробности, се сблъскваме със самохвалството на правителството, според което дори европейците се канели да копират "опита" ни за извеждане на децата от институции. Преди време министърът на еврофондовете Томислав Дончев коментира, че "българският проект е единствен в ЕС и се планира през следващия програмен период да бъде приложен и в други европейски страни". Демонстриране на завидно самочувствие е амбицията за година и половина да бъдат изведени от институциите 750 деца, при положение, че за 2 години досега са изведени само 200. В началото на годината се говореше, че по този т.нар. кръстосан проект по оперативните програми "Регионално развитие" и "Развитие на човешките ресурси" и по Програмата за развитите на селските райони ще дойдат 300 млн. лв. Само че през пролетта на заседание на кабинета стана ясно, че проектът е провал, защото се оказало, че общините са получили 5 вместо договорените 85 млн. за изграждането на къщичките за децата. Тъй де, това са ничии деца - дори родителите им са ги изоставили...
Проблемът е многостранен. Какво кара родители да изоставят деца в социален дом? Защо грижата на държавата и обществото за тях там е белязана от знака на нехайството и дори на насилието? Защо се създават множество пречки на и без това малкото български семейства, които искат да се грижат за тези деца?... В края на м.г. премиерът заяви, че "още с раждането на подобно дете (не е ясно дали е имал предвид дете с увреждане или просто изоставено дете) трябва да му се осигури приемно семейство, защото тогава то просто няма да разбере, че е било сирак... Това е бъдещето, това е истината, защото близо 200 млн. влагаме за 3 години в тази програма." Само дето очевидно министър-председателят не знае колко е примерно възнаграждението на един приемен родител у нас и в западноевропейска държава, но човекът вярва, че се дават едни 200-300 млн. лв. за доброто на тези деца... Ако всички тези пари отидат за истинска грижа към тези деца и всичко, написано в проектите, се случи, може би малчуганите ще имат шанс в живота. Засега им остава само възможността да преживеят някак в реалността.