Je suis Боршош, je suis на хранилка

Искрен Вълчев

Всеки, който е личен приятел на Боршош, участвал преди или сега в проектчетата му или просто се е радвал на неговото внимание, се почувства длъжен да засвидителства подкрепа.
А всъщност при целия този шум насреща имаше тишина - на истинските потребители на културата, на крайната публика, на "народа". Никой, дори лентяите, пиещи кафе в "Перото", не защити Боршош. Разбираемо е - почти не са чували за него, непотребен им е. 99% от защитниците му бяха тия, на които им трябва - захлебващите покрай него.
Преди да изключа компютъра, а и разтърсен от цялата драма, потърсих още нещо - информация дали авторите на жалейките някога са се възмущавали от особата на самия Боршош. Защото те са видна извадка от умния и красив протестариат, гънеха се на площада в демонстрации срещу Делян Пеевски, а Боршош е във видими връзки с Пеевски.
Във връзки е и с жълтата преса, която е враг на същата тази култура, за която уж всички милеят. Написа го не кой да е, а вестник "Капитал", библията на всеки умен и красив обитател на Републиката: "През 2007 г. Мирослав Боршош се раздели с "Новинар" и освободи и поста главен редактор. Това се случи, след като той прехвърли дела си в ИПК "Родина" на управляваната от семейството на Делян Пеевски "Нова българска медийна група". Боршош е собственик на сайта "Всеки ден" до началото на юни 2009 г., когато едноличен собственик на капитала става "Всеки ден медия" ЕАД, за което дружество също се твърди, че е в сферата на влияние на Делян Пеевски. Според Търговския регистър Боршош е в съвета на директорите на дружеството заедно с Мартин Радославов до средата на ноември т.г. Радославов издава сайта "Всеки ден" и едноименния жълт вестник чрез дружеството "Ню медия груп". Статията е написана е през 2014 г., когато Боршош бе назначен в НДК. Обаче възмущение не намерих, протестариатът е нямал време за тази подробност.
В политически план Боршош тръгва от СДС, забърква се с една от тъмните емблеми на прехода - Антоан Николов, с Надежда Михайлова, и тъкмо да потъне, се спасява през 2005 г. като член на инициативния комитет за издигане на Бойко Борисов за кмет на София. А Борисов е друг уж много мразен от протестариата човек, нали? Обаче и тук не намерих недоволство. 
Щом Пеевски - Борисов - Боршош дават кинти, вземат те на службица, това е култура!
Това са артистични пространства, иновации, глетчери, самодиви, предни и задни зъби... Ако не дават кинти - кофти, настава морализаторско тръшкане.
Целия вторник прекарах изтощен от несправедливостта да махнат такъв прекрасен човек като Боршош, включих компютъра чак вечерта. И какво да видя - Бойко Борисов го върнал в НДК, насмел уволнилата го Лиляна Павлова, културата възтържествува! Успокоих се - държавните парици, които текат към НДК, все така ще пълнят джобовете на "културни дейци", на медии, за да могат те с комунистически патос и посредственост да славят своя Ким (Ким Чен Борш - б.а.). Дворецът ще затъва, а поетите ще описват този титаник като "грижа за духа". Толкова е старо всичко това, толкова древно, че се чудя имат ли участниците медицинско свидетелство. Накрая някой ще си изпати от венерическа болест и Пеевски отново ще му бъде виновен.        


         Из публикация на автора в "Гласове"