Качество и финансова ефективност са двата стълба на университета

Анастас Герджиков е роден на 28.02.1963 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г. През 1984/85 г. следва класическа филология в СУ. Завършва същата специалност в Хумболтовия университет, Берлин през 1990 г. Специализира в Австрия (1994 г.) и Германия (1997 г.). От 1991 г. е редовен преподавател в Катедрата по класическа филология в СУ, през 2000 г. защитава дисертация за доктор, през 2006 - за доктор на науките (антична и средновековна литература). От 2004 г. е доцент, от 2008 г. - професор по римска литература. Автор е на четири монографии, на студии и статии, публикувани в България, Германия, Италия и Холандия, както и на първия превод на български на "Политика" на Аристотел. Бил е зам.-министър на образованието и науката (2001-2003) и управител на фонд "Научни изследвания" (2008-2009). От 2010 г. е зам.-ректор на СУ. Кандидатурата му за ректор е издигната от общите събрания на Факултета по класически и нови филологии и на Медицинския факултет.


- Проф. Герджиков, в досегашното ръководство на СУ отговаряхте за акредитацията и за докторантите...
- Една година за акредитацията, една година за научната дейност и 4 години за докторантите.
- Вижда се, че и трите сектора са добре поставени в момента. Но предлагате в програмата си за бъдещ ректор пълен одит на университета. С каква цел?
- Имаше искане от колеги, които дадоха поредица от предложения, да се направи ревизия на университета за предходните 12 години. И двамата кандидати приемаме това да стане. Това, което аз предлагам, е не просто ревизия, която и без това се случва - ние имаме 40 проверки за последните 4-5 години и от Сметната палата, и от държавната финансова инспекция. Ревизии трябва да има, но по-важното е да има един одит, който да установи как се движат парите, кои разходи са излишни, кои приходи не са осъществени достатъчно, т.е. да се види как можем да подобрим баланса на университета.
- Винаги един от основните въпроси към всеки ректор е как ще подобри заплащането. Обещахте да опишете пред изборното събрание схема за повишаване на заплатите. Схемата "базови заплати плюс надбавка за качествена работа" ли е?
- Да. На мен много ми се иска да направя нещо по-сериозно в това отношение. Опитвам се да направя изчисления според това какви други задължения има университетът, през следващите 4 години да бъдат повишавани възнагражденията така, че в края на този срок да достигнат определено ниво. На събранието ще обявя какво е това ниво, как си го представям през годините и поемам ангажимент това да се спазва година по година. А иначе диференцираното заплащане е ясно - след базовата заплата трябва да има допълнително възнаграждение и стимули за тези, които имат повече натовареност в образователната сфера и повече и по-качествени публикации в науката, с цитати, импакт фактор и т.н. Мисля, че по отношение на науката и новата оперативна програма е особено важно да работим заедно с другите университети и с основния ни партньор - БАН.
- Не сте привърженик на често повтаряната мисъл: "Те все искат от държавата".
- Да, категорично. Има неща, които трябва да се искат от държавата, и други, които сами трябва да направим. Включих 10-ина глави в програмата си, за да обсъдя всички дейности на университета - образователна, научна, културна художествено-творческа, спортна, включително стопанска дейност и имоти. Най-голямата глава е посветена на темата за финансите. Там съм разделил нещата на две - какво трябва държавата да направи, защото отдавна трябваше да го направи в изпълнение на Закона за висшето образование, и второ - какво можем ние да направим и за приходите, и за разходите. Държавата, както е написано и в Стратегията за висшето образование, и в проекта на МС за промени в Закона за висшето образование, трябва да диференцира заплащането според качеството на образованието, да се погрижи за приоритетните и защитените специалности и да направи така, че да стимулира конкуренцията между висшите училища, а не ниското качество, както става в момента, когато само броят на студентите определя субсидията. Освен това Софийският университет има 18 учебни сгради, в които има реален учебен процес, те са стари и са паметници на културата. Половината от тях са национални паметници на културата и за поддръжката и ремонтите им има допълнителни изисквания. Допреди 7 години държавата е давала средства за тях и след това е престанала. Това трябва да се възстанови, защото става дума за нещо, което е от национално значение и не е работа само на университета. През 2010 г. субсидията за издръжка бе намалена с една трета и това остана така в следващите години. Но капиталовите разходи за тези 6 години са намалени тройно - с 300 процента, от примерно милион и сто хиляди, на 300-400 хил. лв., които не стигат и за една сграда от тези 18.
Държавата трябва да направи нещичко и за университетската библиотека, която за разлика от всяка читалищна библиотека в малко населено място не получава нито лев финансиране. Всъщност ние досега, заобикаляйки закона, отделяме по 1 милион лева годишно за университетската библиотека от средствата за издръжка на студентите. Ощетяваме обучението за сметка на библиотеката, която е втората по големина в България, понеже смятаме, че тя е важна за образованието.
- Предвиждате университетът да има дългосрочна стратегия. Каква е визията ви за нея - комерсиализация ли, каквито гласове се чуват, или категорично залагане на качеството?
- Качеството е най-важно. И в образователната, и в научната сфера. Но въпреки, че не бих използвал думата комерсиализация, трябва да съчетаем това качество с финансова ефективност. Това означава, че там, където имаме малък брой студенти, неефективни специалности, дублиране на курсове, там трябва да оптимизираме нещата. В никой случай това не означава закриване на важни специалности - надявам се държавата да подкрепи тези специалности, защото са нужни в национален мащаб, не на самия университет. Ние ще станем веднага финансово ефективни, ако закрием например специалности от природните науки, за които кандидатите са по-малко. Но никой не би искал това, защото то ще навреди изключително много на държавата, пък и някои от тях за разкрити по междудържавни спогодби. Ние искаме те да станат ефективни. Имахме стратегия за научните изследвания до 2014 г., според мен сега трябва да изработим обща стратегия с визия за далечен период. И в същото време трябва да направим така, че да сме и тактически по-добре поставени, т.е. да направим такава система и за финансите, и за административните процеси, че да можем във всеки един момент да знаем какво се случва, къде отиват парите, по кое перо, в кой факултет има недостиг и в кой излишък, а не да го научаваме при годишния отчет през март, както стана сега.
- СУ никога не се е стремил да надува приема и да събира пари на всяка цена. Оттук нататък - повече студенти при по-ниско качество или обратното?
- За мен отношението на приетите студенти и качеството се свежда до това да не надхвърляме капацитета, който имаме. В много случаи сме далеч от достигането на капацитета, а в други сме го достигнали и ако искаме да приемаме повече студенти, трябва да имаме нови преподаватели, нови зали, нови лаборатории. Това може да стане. ние можем да подберем онези области, в които искаме да увеличим капацитета, защото те са атрактивни и търсени. Но моето мнение, а и на колегите, както виждам, е, че това може да стане в интернационална перспектива. Децата в България намаляват поради демографската криза, таксите и субсидията не са високи, така че, ако искаме финансова ефективност, трябва да приемаме повече студенти от чужбина. И това може да стане с програми на английски език и с дистанционно обучение - но не онова, в което си качваш лекциите и забравяш, че си го направил, а това, което наистина се води съвестно, в което непрекъснато се дават консултации и се използват нови методи. Слава богу, държавата финансира подобни проекти във висшите училища, само ние имаме 10, така че натрупахме много сериозен опит. Няма да го направим с ниско качество, ще го направим, както се прави по света.
- Виждате ли дилема в това, че колкото повече повишавате изискванията за качество, толкова по-малко ще са кандидатите, защото ученето при качествено обучение е трудно?
- Още една причина да търсим кандидати от чужбина. Те не се притесняват от това, че сме вдигнали летвата, защото пазарът е огромен. И не се притесняват, че таксите са малко по-високи от българските. Има и друга възможност, която ще използваме - обучението за хора, които вече имат висше образование, но искат да научат още нещо,  дали заради смяна на работата, или просто заради интерес.
- Смятате ли, че това ще изведе СУ на по-предно място в световните рейтинги, макар че той и сега е единственият български университет сред първите 1000 в света?
- Смятам, че да. За мен нещата не се свеждат до това дали университетът се е придвижил малко напред или назад спрямо 700-то място. Интересната тема е защо не може един български университет да влезе сред първите 500 или първите 300 в света. Отговорът е комплексен - поради това, че имаме малко средства, че качеството буксува на едно място, че не се управляват добре университетите по различни причини, поради недоразумения в закона. И най-вече поради това, че в комплексните университети една голяма част от науките са хуманитарни и обществени, а в тях традиционно сме се откъснали от публикуване в списанията, които се четат по света. Мисля, че в това отношение можем да стимулираме колегите, особено младите, да догонят колегите си от природните науки и да публикуват в такива списания.
- Разчитате ли на съдействие от студентите и студентския съвет?
- Мисля, че от самото приемане на Закона за висшето образование преди 20 години студентските съвети не са добре поставени. Те почиваха на това, че са монополисти и не бяха твърде активни. Ние можем да направим така, че много повече студенти да разберат, че този съвет ги представлява, да има по-голям интерес към работата му и той да допринася повече за това студентите да се чувстват добре. Ако това се случи, мисля, че те ще намерят в мое лице добър партньор, за да подобрим средата за студентите - от качеството на образование до битовите условия.