11 Май 2021вторник04:48 ч.

Къде е измамата?

Няколко от най-богатите световни корпорации, фамилии и кланове се опитват да създадат някакъв неофеодален модел за управление на света и да го поднесат на широката публика като нов световен ред

/ брой: 31

автор:Пламен Лазаров

visibility 45314

В България сега се проявяват ярките симптоми и личности на абсурдния от гледна точка на световния опит преход от социализъм към нещо, което никой в света не смее да нарече капитализъм. Защото докато ние се борихме 24 години да построим развития капитализъм, светът се променяше към нещо, което все още е толкова аморфно и неопределено, че дори учени и политици се боят да го определят точно. Ясно е само, че в маята му има по много от хартиените пари и някакъв вид глобализация. В това време ние се доверявахме на едни или други лидери, чуждестранни "експерти", емисари и български "политикономисти", които, докато ни прибираха парите, ни ожалваха колко сме зле и колко по-зле ще ставаме. Често от "корифеите" се чуваше колко сме глупави, мързеливи и крадливи.
Още в първите години на прехода икономисти започнаха да развиват идеята, че при по-висок курс на лева по-лесно ще изплащаме външния си дълг. За всеки що-годе грамотен макроикономист е ясно, че при такъв курс всичко, което се плаща с левове, е по-скъпо, а това, което се купува с чуждестранна валута, е по-евтино. Е, постигнаха го! Но резултатът би трябвало да е ясен за всеки, който в 4 клас, в часа по аритметика, не е пропуснал урока за простото тройно правило.
Щом това стана факт, българските производители започнаха да плащат най-скъпия ток, най-скъпите материали и т.н. Всички тези разходи обаче се плащат в левове и това са същите тези левове, които още към момента на влизане на валутния борд бяха с около 30% надценени спрямо еврото. Сега всички български производители, които се опитват да продават в Европа, защото в България пазарът е малък, констатират, че стоките им са непродаваеми, защото са неконкурентни, а и за тяхното производство са харчени скъпи левове.
И в този контекст вносни "корифеи" си позволяват да се произнасят неподготвени - че произвеждаме неефективно, че ни е ниска производителността на труда и енергоемка икономиката. Но когато един домат в Рим струва по-малко от един домат в София, само недобросъвестен човек може да не си дава сметка, че на нас се гледа през

изкривено икономическо огледало

Затова българските политици, техните чуждестранни съветници и западните емисари, които си позволяват да ни оценяват и съветват, първо да си припомнят простото тройно правило. Защото пред кривото огледало може те да се окажат некомпетентните, които си позволяват срещу много добро заплащане щедро да раздават съвети и оценки, които не водят доникъде и не служат за нищо.
Съвременното западно общество, което по инерция от времената на социализма наричаме капиталистическо, не съществува като такова във вида, описан в трудовете на известни в миналото икономисти. Преди 24 години, когато западните специални служби ни втълпяваха, че обществото ни трябва да се деидеологизира, много добре са знаели, че обществото не се управлява от парите, а от митовете. Искали са да изпразним главите си от "разни социалистически идеи", за да има място за новата капиталистическа идеология.
Първата капиталистическа чалга (не без участието на тогавашните ни управници), която ни бе успешно набита в главите, премина под мотото "парите са всичко" и с тях можеш да купиш и красота, и вечна младост, и щастие, и власт. Истината се оказа малко по-различна. Ако си достатъчно богат, единственото, което можеш да си купиш, е правото да станеш по-богат. По отношение на красотата ще трябва да се задоволим със силикон, пластична хирургия и скъпа козметика. А колкото до вечната младост, имаме опцията да ни замразят. Ако успеят да ни размразят след 200 години, може и да има резултат. За щастието можем само да си правим изводи от нашумелите български тв сериали.
И все пак - къде е измамата?! Истината е, че

властта не идва с парите

Властта се генерира от умението на политиците да създават и експлоатират митове (идеи, в които хората вярват). А дали хората вярват в магическата сила на парите или в непогрешимостта на партията и нейните лидери, няма значение - резултатът е един и същ.
Тържествуващите през последните десетилетия либерални идеи след кризата от 2007 г. бяха подложени на сериозна ерозия. Става все по-ясно, че цените вече не се определят от търсене и предлагане, а от силните на пазара, които вече не са пазарните монополисти, а търговци, свързани с банки и медийни агенции, търговски вериги, носители на авторски права и др. агенти. Що се отнася до самите участници на пазара, също се открояват някои странности. Прави впечатление отсъствието на производителите от пазара и заместването им от търговски марки, което обезсмисля цели клонове от либералните икономически теории, като преливането на капитали към производства с по-висока норма на печалбата. Отпада и конкуренцията между производителите по качеството. По този начин развитието на рекламата и бранд мениджмънта задраска производителите от списъка на пазарно регулираните субекти.
В класическия капитализъм богатството се олицетворява преди всичко от работещия капитал (индустриален, търговски, банков и обработваема земя). Златото, диамантите и някои други стоки, които не губят полезноста си с времето, са съкровище, а парите не са нищо повече от разменно средство. Цикличните кризи играят решаваща роля за баланса между работещия капитал и неговото номинално (парично) изражение.
С развитието на банковия капитал, глобализацията, електронните пари и капиталовите пазари, парите придобиват все по-условен характер и вече трудно могат да изпълняват дори ролята на разменно средство. Очевидно е, че т.нар. капиталистическа икономика се намира в много дълбока икономическа криза, която подменя с ментета нейните либерални и пазарни принципи. Ясно е, че това, което ни очаква на края на нашия продължителен преход, не е социализъм, но не е и капитализъм. В условията на икономическа глобализация и виртуални пари някои

бързо забогатели стопански агенти

не искат да се върнат към златния стандарт и реалната икономика. Защото знаят, че тогава богатството им няма да стигне и за една постна пица. Същите тези играчи са готови да харчат парите си за всевъзможни властови инструменти (политически, медийни, полицейски, дори военни), за да не се възстанови реалната пазарна икономика.
Така няколко от най-богатите световни корпорации, фамилии и кланове се опитват да създадат някакъв неофеодален модел за управление на света и да го поднесат на широката публика като нов световен ред. В основата на богатството стои балонът на балоните и той ще се спука скоро. Все още има много богати хора с реален бизнес, които се съпротивляват на горепосочените играчи. И понеже алчността и завистта вървят ръка за ръка, скоро новобогаташите ще започнат да се самоизяждат един друг. Всъщност те вече започнаха...
 

Борисов завещава 7 млрд. лв. дефицит

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 88

Петър Чобанов: В бюджета няма резерви

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 88

Всеки трети не смогва със сметките, наема и ипотеката

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 88

1500 средни фирми осем месеца чакат помощи

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 88

Военните с ново писмо до Макрон

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 88

Лайен: Скопие да се разбере със София

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 88

Швеция настоява за старт на преговорите със Скопие

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 88

Маас: ЕС е готов за диалог с Русия

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 88

Парламентът умря, да живее парламентът!

visibility 80

/ брой: 88

Не удължавайте учебната година!

visibility 101

/ брой: 88

Парад на мира...

автор:Лозан Такев

visibility 94

/ брой: 88

Невинните

visibility 104

/ брой: 88

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ