Където партията, там и той

Стефчо КИРИН

Роден на 18 април 1893 година във Видин, Христо Михайлов отрано се запознава с идеите на научния социализъм и става негов ревностен пропагандатор. През 1911-1912 година е учител в село Извор, Видинско. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, а през 1914 година завършва Школата за запасни офицери. По време на Първата световна война е заложник във френския лагер "Шамли" край гр. Солун, Гърция. Като заложник той влиза в ръководството на офицерската социалдемократическа група "В.И. Ленин", която провежда революционна дейност сред офицерите и войниците в лагера.
През 1920 година Христо Михайлов се завръща в град Фердинанд и се включва активно в живота на партийната организация. От 1921 година той става секретар на Градския комитет на партията във Фердинанд. В годините на следвоенната революционна криза Христо Михайлов разкрива способностите си на талантлив местен партиен ръководител, изключително работоспособен и активен партиен деец. Завършва право в Софийския университет.
Христо Михайлов взема активно участие в подготовката на Септемврийското въстание 1923 година. От 12 септември 1923 г. е нелегален. На 21 септември 1923 г. провежда съвещание с военните ръководители на въстанието във Фердинандска околия, на което съобщава паролата за въстанието. На 23 септември борбата пламва в цялата околия. Христо Михайлов участва в състава на Окръжния революционен комитет. През целия ход на въстанието като командир на единственото артилерийско оръдие на въстаниците, Христо Михайлов е навсякъде, където народната борба е поставена на изпитание. На 24 септември участва в превземането на град Берковица, а на 25 септември - в боя при гара Бойчиновци.
След въстанието Христо Михайлов емигрира в Югославия. Там е член на комитета на партийната политемигрантска организация. През пролетта на 1924 г. по поръчение на задграничното ръководство на ЦК на Партията той се връща нелегално във Видински окръг като отговорник за възстановяване на партийните организации и подготовка на ново въстание.
От началото на 1925 г. Христо Михайлов възглавява военната организация в Пловдивската военна област, където извършва огромна работа по възстановяване на партийните организации и подготовката на въоръжено въстание. През април 1925 година е арестуван заедно с други другари и осъден от военнополеви съд на смърт. Под напора на нашата и европейската прогресивна общественост присъдата му бива заменена с доживотен затвор.
Христо Михайлов прекарва най-хубавите си години от живота в затворите в София, Пловдив, Варна, Сливен, Кърджали. Тук развива голяма дейност за запазване на политическия морал и твърдостта на политзатворниците, борейки се против усилията на врага да разложи техните редици. Организира политическата просвета на политзатворниците, работи над своето марксистко-ленинско образование, ръководи кръжоци по диалектически и исторически материализъм. На 30 юни 1937 г. излиза на свобода по амнистия.
Здравето на Христо Михайлов е разклатено, но въпреки това се включва веднага в активна партийна работа. Той е привлечен за член на ЦК на Работническата партия. През 1938 г. става секретар на Работническата партия до нейното сливане с БКП. Фашистката власт непрекъснато следи неговата партийна дейност. В периода 1938-1940 година Христо Михайлов е интерниран в Кърджали, Несебър, Рибарица.
През 1940 г. е изпратен в Пловдив да подпомогне партийната организация. Със своя партиен опит за много кратко време той поставя на крака Окръжната партийна организация.
След 22 юни 1941 г. той е нелегален. Като член на Централната военна комисия Христо Михайлов е натоварен да изработи оперативен план за подготовка на народа за въоръжено въстание. След гибелта на Цвятко Радойнов оглавява Военната комисия и е кооптиран за член на Политбюро на ЦК на БКП. През пролетта на 1943 г. се слагат основите на Народноосвободителната въстаническа армия. За ръководител на Главния щаб е избран Христо Михайлов.
На 8 февруари 1944 г. при престрелка с полицията в покрайнините на София Христо Михайлов е ранен, заловен и същия ден убит. След 9 септември 1944 г. Христо Михайлов е произведен посмъртно в чин генерал-полковник.
В памет на своя герой 48 години Михайловград с гордост носи неговото име.

Паметник на Христо Михайлов в Монтана

Михайловград с паметника на септемвриеца, 1980 г.