Кафявата мечка няма комплекси

Честите срещи на ловци в планините с кафявата мечка налагат просветено отношение към този най-голям хищник в нашите гори. Затова не е излишно да си припомним основните характеристики на този внушителен горски обитател, на когото можем да се натъкнем по време на груповия лов на дива свиня.
Дължината на тялото на мъжките, които са значително по-едри от женските, достига до 210-215 cм, а височината в холката до 100-115 cм. Женските са съответно 140-160 см и 80-90 см. Масата на най-едрите мъжки мечки  рядко надвишава 300 кг, а на женските- 180 кг. Цветът на козината на мечката обикновено е светлокафяв до тъмнокафяв, по-рядко се срещат черни мечки.
У нас има около 800 мечки в Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Витоша. Обитават обширните горски комплекси, в които намират спокойствие.
Брачният период е от края на май до средата на юли. Ражда през първата половина на януари по време на зимния сън. Малките тежат само 400-500 г.  Мечката "ляга" в края на декември и "става" от зимния си сън в началото на март. Тя не спи истински зимен сън. Независимо от това, активна мечка през януари - февруари е много рядко явление. Зимните бърлоги устройва в естествени пещери или по-дълбоки скални цепнатини, обикновено високо в планината (над 1000 м надморска височина). Тези бърлоги мечката ползва много години. Основен фактор за избора на мястото им е спокойствието в района, поради което те са на непристъпни места. През активния сезон (март - декември) мечката устройва временни "лежанки", където почива. Те са по правило в близост до местата, където мечката намира изобилие от естествена растителна храна.
Мечката е всеяден хищник. Характерна за нея е специализацията към храната през различните сезони. През пролетта, непосредствено след зимния й сън, тя се храни основно с животинска храна, а през есенно-зимния период преобладава храната от растителен произход - плодовете на овощните и диворастящи плодни дървета, на шипката, дъбовият и буковият жълъд, малината и къпината и др.
 По отношение на човека кафявата мечка е най-миролюбивият едър хищник. Обикновено тя го усеща отдалече и се отдалечава, без да се установи директна среща с нея. Изключение са нападенията върху човека - обикновено при защита на потомството, защита на плячката, при нападение от човека и нараняването й, както и при непосредствена близост. В последния случай мечката на практика се самозащитава, приемайки близостта на човека за агресия. Едни автори смятат, че мечката има такова поведение, когато я изненадаме в лежанката и сме в близост на 5 - 6 м от нея, а други автори посочват 10 - 12 м. Изключително опасно е мечката да бъде обезпокоявана в периода на зимния сън - разтревожена в този период, тя напада свирепо и без колебание.
 Мечката няма естествени неприятели. Тя е защитена у нас. Разрешава се ловуване само на мечки стръвници с определена процедура за доказване на това и издаване на разрешително.
Мечката стъпва на цяло стъпало, като в стъпката й ясно се отпечатват ноктите, пръстите и ходилото. Най-голямата стъпка, измерена в Родопите, е с дължина 25 cм (без пръстите и ноктите) на задното стъпало и 16 cм ширина на предното стъпало, а в Стара планина съответно - 26 и 16 см.
Огризването на кората и надраскването й на височина дори и над 2 м се приема за маркировъчно поведение. Тези белези, които по-често срещаме в иглолистните гори, говорят за присъствието на мечка в района.