17 Ноември 2026вторник14:08 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Илюстрация BG VOICE

Как да избегнем още една Ялта

Дори срещата на върха между Тръмп, Си и Путин да не доведе до конкретни резултати, нейното значение все пак ще бъде важно

visibility 274

Чарлз КУПЧАН,
Foreign Affairs



Само след броени дни президентът на САЩ Доналд Тръмп, китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин може да проведат тристранна среща в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, който ще се състои следващата седмица в Шънджън, Китай. Според „Уолстрийт джърнъл“ миналия месец Путин е лансирал идеята за такъв тристранен формат като възможност за обсъждане на прекратяването на войната в Украйна. Все още няма обявен конкретен план, но дори самата перспектива за подобна среща предизвика сериозно безпокойство. Полският външен министър Радослав Шикорски предупреди да не се допуска повторение на Ялтенската конференция от 1945 г., когато президентът на САЩ Франклин Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил отстъпиха пред настояването на съветския лидер Йосиф Сталин Съветският съюз да доминира в Източна Европа. Американският сенатор Крис Кунс написа в социалната мрежа Екс, че „не може да има разговори за бъдещето на Украйна, без самата Украйна да участва в тях, и не може да има истински преговори, докато Тръмп при всеки удобен случай демонстрира слабост и подчинение пред Си и Путин“.
Тези опасения са напълно основателни; Тръмп има история на сближаване с автократи, придружено от обръщане на гръб на демократичните съюзници. Ако той седне на една маса със Си и Путин, трябва да внимава да не предаде европейските и азиатските си партньори, които няма да присъстват на разговорите. Освен това, предвид своенравните характери на тримата лидери и противоречащите си национални интереси - които изправят Съединените щати срещу партньорството „без граници“ между Китай и Русия (както го нарича Си Дзинпин) - е възможно срещата в крайна сметка да не доведе до съществен напредък по основните въпроси.
Въпреки това, Тръмп би постъпил правилно, ако участва в среща на върха със Си и Путин. Нито един американски президент досега не е провеждал тристранна среща с лидерите на Китай и Русия; подобни разговори биха разчупили леда и биха поставили началото на нормализиране на така необходимия диалог. Авторитаризмът няма да изчезне, затова автокрациите и демокрациите трябва да се научат не само да съжителстват спокойно, но и да си сътрудничат, за да овладеят геополитическото съперничество и да се справят с глобалните предизвикателства в един взаимозависим свят. За американците няма да е лесно да намерят общ език със страни като Русия и Китай, чиито политически системи застрашават ангажимента на САЩ към разпространението на демокрацията. Но предприемайки диалог с държавните глави на водещите световни автокрации, Тръмп прави смела стъпка в правилната посока.
Ако се срещне със Си и Путин, Тръмп трябва да си постави умерени цели и да се съсредоточи върху постигането на значим, макар и ограничен напредък по няколко ключови въпроса, които биха могли да се решат чрез тристранен диалог: горещите точки на Корейския полуостров, Украйна и Иран, както и контролът върху въоръженията и стратегическата стабилност. Но дори срещата на върха да не доведе до конкретни резултати, тя все пак ще бъде полезна. Тръмп, Си и Путин проправят път за своите наследници, за да развият сътрудничество между великите сили - отвъд идеологическите различия - и да стабилизират един разпокъсан свят.

Съгласувани усилия

Вече съм изтъквал, включително в есе за списание „Форийн афеърс“ от 2021 г., написано съвместно с Ричард Хаас, че един „глобален концерт“ (неформална ръководна група от велики сили, по модела на „Европейския концерт“ от XIX век) предлага най-добрата възможност за ограничаване на геополитическата конкуренция и за осъществяване на колективни действия в един многополюсен свят. Освен Съединените щати, Китай и Русия, такъв нов „концерт“ би включвал Индия, Япония, Европейския съюз, както и представители на Африка, Латинска Америка, Близкия изток и Югоизточна Азия. Подобни формати жертват представителността в името на ефективността, като осигуряват място на масата за преговори единствено на онези геополитически влиятелни държави, чието присъствие е наложително. Те оставят настрана идеологическите различия, обединявайки демокрации и автокрации около идеята за международно сътрудничество. Тъй като тези формати избягват обвързващи и принудителни процедури, залагайки вместо това на неформално постигане на консенсус, те могат да бъдат успешни дори когато официални институции като Съвета за сигурност на ООН са парализирани, а Съединените щати проявяват колебание в ангажимента си към многостранен ред, основан на правила.
Времето за такъв глобален „концерт“ обаче все още не е настъпило. Подобни обединения функционират ефективно само когато членовете им са ангажирани със запазването на териториалното статукво, проявяват стратегическа сдържаност, търсят взаимна изгода и са готови да уреждат споровете си по дипломатически път. Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и решението на Си Дзинпин да подкрепи Москва засега попариха надеждите, че великите сили ще превърнат сдържаността и мирното разрешаване на конфликти в норма. Същевременно, водената от Тръмп политика, следваща принципа „Америка на първо място“, отхвърля съвместните действия и взаимната полза, залагайки на едностранни подходи.
И все пак, макар Тръмп, Си и Путин да не са подходящите лидери в подходящия момент за създаването на ръководна група от велики сили, към която впоследствие биха могли да се присъединят и други ключови играчи, нестандартната дипломация на Тръмп създава полезен прецедент. Срещата му с Путин в Аляска миналата година, както и двете срещи със Си Дзинпин тази година, бяха, нека си признаем, по-скоро зрелищни, отколкото съдържателни. Но предприемайки спорната стъпка да води преговори и с двамата лидери, Тръмп разширява т.нар. прозорец на Овертън в дипломацията, увеличавайки обхвата на политически възможното за бъдещите президенти на САЩ. Избягването на конфликт между великите сили и овладяването на един свят, изпадащ във все по-голям хаос, изисква от Съединените щати да изградят конструктивни отношения както с Китай, така и с Русия. Тръмп заслужава признание за това, че постави началото на тристранен диалог, който неговите приемници могат да продължат.

Война и мир

Ако се срещнат в Шънджън, Тръмп, Си и Путин трябва да се съсредоточат върху намаляването на напрежението в ключови геополитически горещи точки. Корейският полуостров предоставя най-добрата възможност за сътрудничество между тримата лидери. На Общото събрание на ООН през септември южнокорейският президент Ли Дже-мьон представи амбициозен план за нормализиране на отношенията с Пхенян. Той включва предложение за замяна на примирието от 1953 г. на полуострова с „мирен режим“, който насърчава „уважение към системите на другия и признаване на различията помежду ни“. Като част от този план, Ли предлага поетапен подход към денуклеаризацията на Северна Корея: първоначално замразяване на разработването на оръжия, последвано от постепенно съкращаване на арсенала от ядрени оръжия и балистични ракети на Пхенян, докато полуостровът бъде напълно освободен от ядрени оръжия.
Смелото предложение на Ли би могло да доведе до съгласуване на интересите на САЩ, Китай и Русия. Тръмп ясно заяви, че иска да намали напрежението на Корейския полуостров, и вече търси възможност за среща със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Пекин и Москва се конкурират за влияние върху Ким, но и двете страни желаят стабилни отношения между Северна и Южна Корея. Поради това те биха могли да проявят готовност за сътрудничество по предложения, целящи спиране на производството на ядрени оръжия и насърчаване на преговорите между Пхенян и Сеул. Тръмп, Си и Путин трябва да се стремят срещата им да завърши с план за напредък по мирната инициатива на Ли; съвместната подкрепа за замразяване на разработването на ядрени оръжия от страна на Северна Корея би била добро начало.
Перспективите за напредък към прекратяване на войната в Украйна са значително по-слаби, но все пак съществуват. Тръмп би трябвало да се стреми да отслаби способността на Русия да поддържа войната, но той отдавна се противопоставя на затягането на санкциите срещу Москва. Той говори за потенциални бизнес начинания с Русия, а през последните седмици дори сключи сделка с Путин за увеличаване на доставките на руски дизел на световните пазари и отмени нов кръг от санкции срещу Москва, подготвени от Конгреса. Очевидно за Тръмп е по-важно да се опита да намали цените на горивата, отколкото да ограничи възможността на Русия да финансира войната си срещу Украйна.
Тръмп заслужава признание за това, че е поставил началото на тристранен диалог, който неговите приемници биха могли да продължат.
Една среща на върха предоставя на Тръмп възможност да промени курса и да се опита да убеди Си Дзинпин да възпре Путин. Тръмп обеща да сложи край на войната в Украйна, а китайският лидер може да му помогне да постигне тази цел. Си разполага с огромно влияние върху Путин: Китай подкрепя Кремъл дипломатически, Пекин е най-големият купувач на руски петрол и газ, както и основен доставчик на стоки с двойна употреба, като полупроводници и металорежещи машини, които са от критично значение за руското производство на оръжие.
Досега Си Дзинпин до голяма степен е толерирал войната на Путин срещу Украйна - вероятно защото конфликтът отклонява вниманието и ресурсите на САЩ от Азия, създава разкол в НАТО и позволява на Си и Путин да се представят като лидери на глобална съпротива срещу западната хегемония. Но когато Си и Тръмп се срещнаха през май тази година, двамата лидери се споразумяха да градят „конструктивни отношения на стратегическа стабилност“ между Китай и САЩ. Си би могъл да допринесе за това, като окаже натиск върху Путин за деескалация. Тъй като все повече руснаци усещат последиците от войната, Кремъл може да се окаже по-отворен към подобен натиск. Украинските удари с дронове нанасят сериозни щети на руския петролен сектор и логистичните мрежи, което води до нарастващ недостиг на горива и стоки за руските граждани. Междувременно, около 35 000 руски войници загиват или биват тежко ранени всеки месец в Източна Украйна, което принуждава Путин да обмисля непопулярната стъпка за засилване на военната мобилизация. При липсата на каквато и да е перспектива за победа на бойното поле, Путин има основания да обмисли дипломатически изход от ситуацията.
Тръмп и Си биха могли да притиснат Путин да приеме поредица от ограничени, но значими стъпки за деескалация на конфликта. Това би могло да включва споразумение между Русия и Украйна - с посредничеството и под наблюдението на Вашингтон и Пекин - за прекратяване на атаките срещу енергийни съоръжения и инфраструктура, граждански обекти и търговско корабоплаване. Тръмп и Си биха могли също така съвместно да настояват Путин да се въздържа от действия, които биха могли да доведат до разрастване на войната - като навлизане на руски дронове във въздушното пространство на НАТО, саботажи срещу европейска инфраструктура или заплахи за използване на ядрени оръжия. Този натиск, в съчетание с перспективата за подобряване на дипломатическите и търговските връзки със САЩ, би могъл да убеди Путин да отстъпи поне по някои от тези въпроси.

Преки разговори

Тръмп би могъл също така да използва тристранна среща на върха, за да потърси съдействие за изтеглянето на Съединените щати от войната в Иран - блато, което доведе до регионален хаос и рязко покачване на цените на петрола. Тъй като Техеран продължава да поставя максималистични искания, а войната възпрепятства корабоплаването през Ормузкия проток и пролива Баб ел Мандеб, Тръмп се нуждае от изход.
Нито Си, нито Путин досега са проявили желание да помогнат. Китай продължава да купува ирански петрол и да предоставя на Техеран военни разузнавателни данни, както и стоки с двойна употреба, които в крайна сметка попадат в иранските дронове и ракети; Русия пък осигурява сателитни данни за целеуказване, боеприпаси, съвременни технологии за дронове и логистична подкрепа. И Пекин, и Москва са доволни да наблюдават как Съединените щати затъват в конфликт, който задълбочава разделенията сред американските избиратели и разединява НАТО.
Като голям енергиен износител, Русия печели от скока в цените на петрола, предизвикан от конфликта, така че опитите да се окаже натиск върху Путин да спре подкрепата си за Иран вероятно са обречени на неуспех. Китай обаче е най-големият вносител на петрол в света и има пряк интерес от понижаване на цените на енергията чрез стабилизиране на износа от Близкия изток. Макар че досега големите петролни резерви на Китай са предпазвали икономиката му от поскъпването на петрола, тези запаси са значително изчерпани. Вносът на суров петрол в Китай отново започва да расте, което прави икономиката му уязвима към високите енергийни цени, ако конфликтът се проточи. Освен това, като най-голям износител на стоки в света, Китай понася негативите от потискащия ефект, който високите цени на енергията оказват върху глобалния икономически растеж.
Следователно Си би могъл да се съгласи да помогне на Тръмп за прекратяване на войната. Тръмп трябва да поиска от Си да спре или поне да забави потока от китайски стоки с двойна употреба към Иран. Военноморската блокада, наложена от Вашингтон, както и финансовите и търговски санкции срещу Техеран, вече нанесоха сериозни щети на иранската икономика и веригите за военни доставки. Като преустанови доставките на китайски технологии за Иран, Пекин би могъл да задълбочи тази икономическа изолация и да допринесе за това Техеран да се съгласи на преговори за прекратяване на конфликта.
Си би могъл също така да окаже натиск върху Иран да се откаже от нереалистичните си искания за слагане край на войната - включително изтеглянето на американските сили от Персийския залив, размразяването на ирански активи и премахването на икономическите санкции. Вашингтон е напълно възможно да е склонен да предложи икономическо облекчение, но само като част от следвоенни преговори за постигане на споразумение, което да ограничи ядрените амбиции на Иран. Си би могъл да съдейства за разчистването на пътя към тези преговори, като призове Иран да приеме надеждни условия за прекратяване на непосредствения конфликт.

Нов СТАРТ

Освен усилията за разрешаване на настоящите конфликти, Тръмп следва да насърчава бъдещата стратегическа стабилност, като инициира преговори за контрол над въоръженията със Си Дзинпин и Владимир Путин. Всички споразумения за контрол над въоръженията, договорени между Вашингтон и Москва, са изтекли; последното им ядрено споразумение - „Нов СТАРТ“ (New START) - престана да действа през февруари. Към момента няма ограничения върху стратегическите арсенали на САЩ и Русия, нито се провеждат редовни инспекции, обмен на данни или уведомяване за ядрени учения. Тази ситуация на пълна липса на контрол в ядрената сфера е особено опасна, предвид руското „дрънкане с ядрени оръжия“ на фона на войната в Украйна, както и склонността на Кремъл към провокации - като например навлизането на дронове с експлозиви във въздушното пространство на НАТО.
През октомври Тръмп основателно предложи в дневния ред на една тристранна среща на върха да бъде включена дискусия относно контрола над ядрените оръжия. Китай отдавна се противопоставя на участието в подобни преговори с аргумента, че не би трябвало да ограничава ядрената си програма, след като арсеналът му е значително по-малък от този на САЩ и Русия. Пекин обаче бързо разширява и модернизира своя ядрен арсенал. Според прогнози на Пентагона, до 2030 г. Китай ще разполага с над 1000 оперативни бойни глави, което го поставя почти на едно ниво със САЩ и Русия, всяка от които притежава запаси от около 1800 оперативни бойни глави. Предвид несигурното развитие на американско-китайските отношения, нестабилността на Корейския полуостров и напрегнатите връзки между Китай и Тайван - фактори, които повишават риска от конфликт в Източна Азия - Пекин задължително трябва да участва в дискусиите на високо равнище относно контрола над ядрените оръжия.
Реалистично погледнато, Тръмп едва ли би могъл да направи нещо повече от това да постави началото на този диалог и да покани Си Дзинпин и Путин да го продължат в рамките на бъдещи тристранни преговори, водени от екипи от дипломати и експерти по контрол на въоръженията. В хода на тези разговори трите държави следва да обсъдят не само ограниченията върху ядрените арсенали, но и контактите между военните ведомства, протоколите за управление на кризи, уведомяването за военни учения, мерките срещу разпространението на оръжия и други стъпки, които биха допринесли за стратегическата стабилност.

Запазване на позициите

Тръмп би могъл да включи редица други теми в дневния ред на срещата на върха, като търговията, енергийната сигурност и регулирането на изкуствения интелект, но трябва да избягва разговори с твърде широк обхват, които не водят до никъде. Той обаче би могъл да постигне лесен успех, като предложи тристранна инициатива в област, в която сътрудничеството е сравнително лесно осъществимо, например съвместна медицинска мисия в Демократична република Конго за борба с ебола или съвместна операция за доставка на хуманитарна помощ в Газа или Йемен. Едно конкретно и публично начинание в тази насока би показало, че тристранният диалог може да доведе до реално сътрудничество.
Въпреки това, Тръмп трябва да внимава да не бъде толкова нетърпелив за успех, че да позволи на Си и Путин да се възползват от него. Срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) се провежда само две седмици след като американските избиратели нанесоха исторически удар по Тръмп и неговата партия на междинните избори в САЩ. Президентът, известен с това, че е изключително чувствителен към критика, може да се изкуши да направи отстъпки пред Пекин и Москва, за да постигне пробив във външната политика. Той трябва да избягва сключването на тайни компромиси относно Украйна, които след това да се опитва да наложи на Киев и неговите европейски поддръжници. Също така той трябва да заеме твърда позиция по въпроса за Тайван, дори докато търси съдействието на Си по темите за Северна Корея, Украйна и Иран. В противен случай след тристранната среща Тръмп ще потвърди най-лошите опасения на онези, които предричаха зараждането на една „нова Ялта“. Капитулацията пред Си и Путин би отблъснала съюзниците на Вашингтон, би демонстрирала американска слабост и би подкопала глобалното възпиране.
Тръмп трябва също така внимателно да прецени как ще изглежда тази тристранна среща в очите на света. Путин е обвинен във военни престъпления и продължава да води безмилостна агресивна война срещу Украйна. Твърде рано е той да бъде изваден от изолация. И макар Вашингтон да постъпва правилно, като се стреми към добри работни отношения с Пекин, време е „наистина великото приятелство“ на Тръмп със Си да даде плодове. Тръмп трябва да подходи към преговорите трезво и прагматично, като се опита да покаже, че Вашингтон, Пекин и Москва могат да си сътрудничат в името на глобалния мир и стабилност.
Срещата на върха едва ли ще постави началото на нова ера на сътрудничество между великите сили в близко бъдеще. Възможно е дори да не доведе до никакви конкретни резултати. И все пак, срещата би създала ценен прецедент. Самото сядане на една маса със Си и Путин би поставило началото на един крайно необходим тристранен разговор.

Размисли за мир

автор:Зорница Илиева

visibility 831

Няколко необясними неща, които трябва да понесем

visibility 1556

Карикатура на деня - 16.11.2026 г.

автор:Дума

visibility 16889

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ