Как Германия разруши еврозоната

Един от най-изумителните проблеми на еврозоната в момента идва от основния механизъм, който трябва да пази стабилността на еврото. Това е TARGET 2, чрез който парите се въртят във валутния съюз и се гарантира, че всяка национална банка има достатъчно средства за финансиране на банковата система на съответната страна. Натрупаните трансгранични вземания по TARGET 2 сега са толкова екстремни, че заплашват да нанесат на германските данъкоплатци огромни загуби в случай на разпадане на еврозоната, дори ако се касае за излизането на само една страна., пише Джереми Уорнър в британския в. "Телеграф", цитиран от Дарик финанс..
Това, което поражда проблема е германската опозиция срещу обединяването дълга в еврозоната, за който се смята, че поне сред периферните държави, е най-голямата пречка за разрешаване на кризата. Германците са против това дълговете да се превърнат в общ казус, а не в отговорност на всяка от 17-те страни във валутния съюз. През TARGET 2 обаче дълговете се споделят от всички държави в еврозоната, просто повечето германци не го знаят. И това споделяне засега не е довело до преодоляване на европейската криза. Нещо повече Германия е ощетена също толкова, колкото Испания, Италия или Гърция.

Икономистът, който направи най-много за популяризиране на този проблем е Ханс-Вернер Зин, ръководител на базирания в Мюнхен Ifo институт. Германия ще загуби 1 трилион евро, обяви той, ако Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия решат да напуснат еврозоната. Това е близо една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната.

Всички парични системи по света са версии на TARGET 2. Когато става въпрос за рамките на една държава никой не си прави труда да мисли за начина, по който се балансират паричните потоци. Но, когато тези потоци са между народи с различни банкови и фискални системи, това създава потенциал за големи неприятности. През голяма част от първите осем години на съществуването на еврото, имаше стабилно подобрение в германската конкурентоспособност спрямо тази на периферията на еврозоната. Това доведе до растящ излишък в текущата сметка на Германия.

Ситуация много подобна на тази между Китай и САЩ. За да стерилизира излишъка си в търговията със САЩ, Пекин купува американски активи. В Европа ситуацията се усложнява от еврото. Докато Китай не иска да позволи поскъпване на юана, което ще намали конкурентоспособността му, то Германия няма избор. Германските излишъци означават, че еврото в най-голямата европейска икономика трябва да струва по-скъпо от това в Испания например. TARGET 2 се оказа неефективен в случая, защото става въпрос за отделни държави. А до един момент германските излишъци не водеха до дефицити в Испания.

Тоест Берлин трябваше да купува активи на другите страни в еврозоната или, за да намали риска по експозициите си, да им дава пари назаем. Така германските банки се превърнаха в едни от най-големите кредитори на бизнеса в южните европейски страни. Те бяха сред от основните причинители на жилищния бум в Испания. Кредитирането обаче доведе до увеличаване на търсенето на германските стоки и задълбочи проблема с излишъците.

Докато в един момент балоните в Испания, Гърция, Португалия и Италия не се спукаха. Южните страни изведнъж се сблъскаха с проблема със сериозните дисбаланси в търговията си с Германия. При това, благодарение на балансиращата роля на TARGET 2, съчетана с германските инвестиции, доходите на населението на тези страни бяха нараснали прекалено много и прекалено бързо, което означава загуба на конкурентоспособност. В разгара на кризата, германските банки започнаха да намаляват експозициите си в рискови активи и да купуват облигациите на собственото си правителство. Междувременно загубата на конкуретноспособност предизвика рязък скок на безработицата в периферните страни.

Така едновременно се стигна до срив на потреблението и до банкова криза в Южна Европа. На теория това би трябвало да доведе до ребалансиране и да намали германския излишък. Но германските компании намериха нови пазари, като Китай и същевременно пренасочиха инвестициите си натам за сметка на изпадналата в криза Южна Европа. Доходността на испанския, италианския и гръцкия дълг скочи. Това означаваше по-високи лихви по кредитите и съответно по-скъпи пари. И то в момент, когато южните страни се нуждаеха от евтина валута. В същото време доходността по германските облигации падна, тоест германските банки и компании оперираха с още по-евтино евро.

Това развитие на кризата доведе до още по-големи фискални дефицити в Южна Европа, спад на реалните доходи и на заетостта. Без девалвация на валутата, държави като Испания трябва да възстановят конкурентоспособността си по други, по-болезнени начини. На този фон TARGET 2 само задълбочава проблемите. Вместо да получават кредитиране от ЕЦБ, която да балансира риска, испанските банки реално са финансирани от Bundesbank. 

Какъв е проблемът? Да погледнем пътя на едно германско евро. То е евтино заради ниските лихви по облигациите. Bundesbank го отпуска на Испанската централна банка на цена определена от ЕЦБ. Испанската централна банка от своя страна с него финансира кредитните институции в Испания, а те пък бизнеса и потребителите, но вече при далеч по-високи лихви, заради нарасналата доходност на испанския дълг.

На този фон не изглежда толкова изненадващо, че големите банки в Испания показаха добри резултати на наскоро проведените стрес тестове, въпреки рязкото увеличение на проблемите активи в портфейлите им. Например Banco Santander отчете спад на печалбата си за първата половина на годината с 51%, до 1.7 млрд. евро, но понижението се дължи на това, че финансовата институция отдели 1.3 млрд. евро провизии срещу проблените си активи на испанския ипотечен пазар. Този, заложен в самото сърце на еврозоната дисбаланс, вече се отразява и на Франция, втората по големина икономика във валутния съюз.