Как "Линията Жостов" влезе в историята

Димитър Копривленски

Неточни, относителни, субективни, дори често пристрастни се оказват всички опити за определяне дали един или друг военачалник, политик, държавник е непознат, неоценен, забравен. С оглед на това кой и какъв е генерал-майор Константин Жостов, къде е мястото му и какви са заслугите му?
Определено може да се твърди, че той е "сред първите, най-интелигентните и най-подготвените офицери от Българската армия в десетилетията след Освобождението". И ако някой има съмнения или претенции, нека прегледа само дневниците му. Част от тях са разшифровани и издадени от издателство "Земя" през 2000 г. в книгата "Интимните причини за погромите на България". Друга част чакат реда си в Историческия музей в Благоевград. Пък се и знае, че дневниците се пишат откровено, за себе си, там фалш и преструвки няма! В тях човек излива душата си. Пък са пълни и с исторически факти.

Български позиции край Одрин


Нека още в началото изясним: генерал Константин Жостов е по-голям брат на родения само година след него генерал Димитър Жостов и на полковник Спас Жостов. Ето как в едно семейство от едно разположено почти на самата граница селце Гайтаниново излизат трима старши офицери. А от селцето има общо петима генерали, един от които е генерал Иван Стойков, командир на конната дивизия, превзела Одрин през Балканската война. Тук е роден и писателят Костадин Кюлюмов. Значи не са само Братята Вазови генерали. Колко са генералите от Сопот, пък е друг въпрос.
Открай време е известно, че

мизерията и мъката раждат силни мъже

Генерал-майор Константин Жостов идва на белия свят на 30.IХ.1867 г. Той е с повече от пет години по-млад от родения в Охрид военен министър и началник на щаба на армията генерал Климент Бояджиев, както и от другия охридчанин - генерал Кръстьо Златарев и прилепчанинът генерал Григор Кюркчиев. Напомняме това, защото по оформената от тях пътека към Военното училище в София сетне тръгват другите известни военни дейци от този край на България - полковник Борис Дрангов, полковник Петър Дървингов, Гоце Делчев, Борис Сарафов... Все достойни представители на своя край, поели пътя към армията, за да са полезни за делото на свободата.

Нашата делегация за подписването

Константин Жостов завършва прогимназия в Кюстендил, продължава образованието си в Лом и 18-годишен взема участие в Сръбско-българската война като доброволец в Ученическия легион. Вероятно тук за пръв път среща някои от земляците си, вече като подпоручици и командири на взводове и роти. И още по-вероятно участието му в тази война отприщва желанието му да стане военен понеже да си офицер по това време означава

да служиш на отечеството си по най-всеотдайния начин

 И през есента на 1887 г. завършилият Военното училище подпоручик Константин Жостов получава първото си назначение в 3-ти артилерийски полк в Пловдив. Нека припомним датите - Константин Жостов е точно на 20 години, курсът на обучението му до първия офицерски чин е две години, а от Освобождението на България са изминали десет години.
По-късно на два пъти, вече капитан, а сетне и майор, Константин Жостов ще се връща все в "своя" 3-ти артилерийски полк като командир на батарея и командир на полк. Първият му престой тук обаче е точно пет години. До 1892 г., когато поручик Жостов е удостоен да следва "Щабофицерския генералщабен курс" във Виена и веднага след това - Висшето артилерийско училище, пак в столицата на Австро-Унгария. Това е заквасата, поради която Фердинанд ще го цени, ще го държи около себе си, ще го фаворизира и... мрази. Както се отнася всъщност и към всички военачалници, пък и държавници. Към едни - заради русофилството им, към други... все има защо.
Пребиваването на майор Жостов извън България също е пет години. Сетне четири години е командир на артилерийска батарея и от 1902 г. - там, където се попада най-трудно, в Артилерийската инспекция, Която е нещо повече от командване на артилерията, тъй като отговаря за подготовката и снабдяването на цялата армия. Така бъдещият генерал се оказва съвсем заслужено сред

елита на артилерията и армията

Инспектор (началник - б.а.) на артилерията по това време е генерал Бончо Балабанов. Тук са и бъдещите "светила" от артилерията Калин Найденов, сетнешен генерал и военен министър, полковниците Никола Рясков, Петър Тантилов, Пантелей Ценов, Владимир Вазов... Всеки от тях със своя дълбока диря в артилерията и историята. Константин Жостов изкарва тук до 1905 г., когато напуска артилерията, оказва се временно, за да се посвети на дипломацията.
Неочаквано майорът от Артилерийската инспекция е назначен за военно аташе във Виена. А може би това си е съвсем закономерно, за утвърдилия се с името си офицер, изключително интелигентен, с перфектен немски, учил пет години там. Има ли по-подходящ! А назряват и исторически събития - обявяването на независимостта на България, Балканската война. Нужен е човек с респектиращо поведение. През 1906 г. произведеният в чин полковник Константин Жостов за съвсем кратко е на същата длъжност първо в Париж, сетне и в Санкт Петербург.
Включен е в свитата на монарха. А върхът на дипломатическата му кариера като че ли е участието на артилериста в българската делегация при подписването на Лондонския мирен договор през 1913 г. "Техническият съветник" полковник Жостов, заедно с генерал Стефан Паприков, предлага за граница с Турция линията Мидия-Еркене-Сароски залив, начертава я на картата и тази линия получава името на дипломата и артилериста К. Жостов. Така завършва

дипломатическата му кариера

По време на Балканската война полк. Жостов е началник на Щаба на Трета армия, командвана от ген. Радко Димитриев. Така че за победите й или неуспехите, главният дял е на началника на щаба. А Лозенград, Бунархисар, Люлебургас са имена на славата.
След Междусъюзническата война и националната катастрофа става командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия, а сетне и началник на дивизията. Тук на 15.VIII.1915 г. получава чин "генерал", а с обявяването на мобилизацията на 10 септември стига и най-високата си длъжност - началник на Щаба на Действащата армия с главнокомандващ генерал-лейтенант Никола Жеков и министър на войната артилеристът генерал-лейтенант Калин Найденов.
 Тогава близкият приятел на ген. Жостов -  ген. Сава Савов, маршал на Двореца, споделя: "Трябва да се признае, че генералите Жеков и Жостов бяха едни от най-способните генерал-щабни офицери от по-младите випуски на Военното училище - осмият випуск... Генерал Жостов беше интелигентен, положителен, схватлив, работоспособен, мислеше за всичко,

вземаше бързи, смели и правилни решения

 И още, и още - все в този дух.
И за някои странности на величеството. Царят казва на ген. Савов "да доведе Жостов в Двореца през задните врати, за да не узнае за това ген. Жеков... Казах за случилото се на Жостов, който се възмути от поведението на царя и категорично отказа, за което пък царят извънредно много се разсърди и ми каза: "Този македонец ще го унищожа!..."
Капризите и квалификациите на царя се менят бързо. На следващия ден той дори съжалява, че не е назначил Жостов за министър на войната. Нещо, което споделя и в Сапарева баня при едно от посещенията си в 7-ма дивизия. А на десетия ден, като началник на Щаба на Действащата армия, в поверителен доклад до Министерския съвет от 21.IХ.1915 г., Жостов настоява: "Да ми се укаже ясно политическата цел на войната, главният противник, поведението на съседите". Същия ден записва в дневника си: "Разбъркани работи. Нашите министри правят впечатление на несериозни хора. Гледат само да си настанят партизаните вън от строя. Изпратихме доклад до МС..."
Най-показателен за морала и характера на  военачалника и човека Константин Жостов е фактът, че той почива скоропостижно на работното си място - в Главната квартира в Кюстендил, на 30.VIII.1916 г. А на 13-и записва: "...Снощи не вечерях и нощес имах температура. Днес после пладне също - 38,4 градуса... Въпреки съвета на лекаря, напуснах леглото. Към 1 ч през нощта се върнах..."
Последният запис е от 16 август. Нищо за болестта. Все с грижа за други, за армията, за фронта и за България. Като капак, щом разбира за смъртта му, Фердинанд цинично споделя: "Добре, че се отървахме от този македонец!" Така се отзовава изтънченият европеец за грубия балканец...