Как подп. Стойков прослави българските командоси

В тази история аз не съм участвал. Разказа ми я подп. Крум Стойков, който беше изпратен в Ангола да обучава курсантите в новосъздаденото военно училище. Тогава в страната имаше размирици, защото властта беше слаба. Въоръжени банди нахлуваха дори в централните части на Луанда, грабеха и нерядко даже убиваха. Така една от тях отвлича две европейки, когато те са на пазара. Това са французойката Мари Велерже - съпруга на секретаря на френското посолство, и италианката Камели Манчини - завеждаща икономическия отдел на италианското посолство.
Френският и италианският посланик се срещат с министъра на вътрешните работи на Ангола и настоятелно искат да се предприемат действия за откриването и освобождаването на двете отвлечени жени. Той обещава, че ще направи всичко възможно, но времето минава, а резултати няма...
В началото на октомври френското и италианското посолство получават съобщения от неизвестен източник, в които се казва, че жените ще бъдат освободени, ако за тях се плати откуп по 200 хиляди долара. Посланиците се обръщат към техните правителства, но им се отговаря, че могат да разчитат на не повече от 40 хиляди долара, за да се справят с проблема.
За случая научава и подп. Стойков. От 2 години той обучава отряд за реагиране при екстремни ситуации, но все още неговите хора не са влизали в действие. Среща се с френския и с италианския посланик и им казва, че има голяма вероятност да открие и освободи отвлечените. Иска авансово 20 хиляди долара, а след успешен край на операцията - още 40 хиляди. Споразумяват се и той започва да действа.
С дребни плащания от 10-15 долара се добира до сведения, че двете жени са държани в хациендата на Бейб Албрахан - местен племенен вожд, която се намира на около 60 км южно от Луанда. Прави снимки и праща 12 души от отряда за денонощно наблюдение. Те установяват, че в хациендата има към 45-50 въоръжени с автомати бойци, на трите кули са поставени картечници, а хациендата е обградена с 2-метрова бетонна стена.
Подп. Стойков преценява, че с неговия отряд няма изгледи за успех, и е почти готов да се откаже от начинанието. Тогава обаче в Луанда акостира английският военен кораб "Крал Джордж", който извършва учебен рейс до Кейптаун. На борда му има 4 хеликоптера. Подп. Стойков успява да се срещне с капитана на кораба и го запознава със случая. Моли го за подкрепа и той се съгласява.
На 25 октомври два хеликоптера се появяват над хациендата и от тях по въжета се спускат 32 бойци от отряда на подп. Стойков. Още от въздуха откриват безразборна стрелба, а на земята усилват огъня, защото са снабдени с достатъчно боеприпаси. От хеликоптерите ги подкрепят с картечен огън. Въпреки това съпротивата е особено ожесточена и битката продължава около 3 часа. Накрая хациендата е овладяна, а останалите живи защитници избягват в джунглата.
Започва щателно претърсване и най-после намират двете жени в едно подземие без прозорци. Те са невредими, но са силно стресирани, изтощени и на края на силите си. Успяват да се възстановят след повече от месец лечение.
Френските и италианските власти оценяват високо заслугите на подп. Стойков за проведената от него акция и му изказват огромна благодарност. Той е награден с Ордена на френския легион и италианския орден "Сан Пауло". Освен това френското и италианското правителство му отпускат като допълнителна награда съответно по 15 хиляди и 10 хиляди долара.
С указ на анголския президент е произведен в чин генерал и той му предлага да стане командир на личната му гвардия, която е в състав от 750 души!
Подп. Стойков обаче отказва. Той също има необходимост от възстановяване и затова се качва на лайнера "Куин Елизабет", който прави пътешествие до Сейшелските острови...