Какви промени се задават за трудовия пазар в България

Демографската криза и миграцията ще доведат до това, че работната сила на България да се стопи с една трета до 2050-а година. Това разбираме от последния доклад на Allianz Trade за трудовия пазар в ЕС. Според експертите, работещите хора на възраст 20-64 години от България са с най-лош показател в европейската общност.
Основните причини за това са:
- Демографска криза;
- Миграция;
- Условия на труд.
На този фон близо 900 000 българи работят и живеят повече от една година в страна членка на ЕС, показват актуалните данни на Евростат. Най-много са в Германия - над 400 000. В същото време 23 000 са разрешителните за работа у нас на граждани от трети държави. 12 000 са сезонни работници, други 4000 са наети дългосрочно в строителството.
Според данните в доклада на Allianz Trade около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050-а година. За съседна Румъния е с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия.
Според анализаторите възможностите за смекчаване на негативните тенденции и за подобряване на перспективите за България са:
- Подобряване на условията на труд;
- Увеличаване на трудовите възнаграждения;
- Намаляване на мигрантския поток навън.
Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите на Allianz Trade очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050-а година средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20 на сто.
Те разглеждат няколко възможни сценария за противодействие на негативите в четирите най-големи икономики - Германия, Франция, Италия и Испания с използване на различни комбинации от инструменти - промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.
Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение, ако разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души, в Италия - 414 000, в Испания - 338 000, а във Франция - 115 000.
Ситуацията изглежда най-сложна в Германия, където дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще търсят 200 000 мигранти годишно.
Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 000 и 131 000 мигранти годишно.
Най-благоприятни са перспективите във Франция, където подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.
Кой е добрият пример и какви са възможните решения за България?
Безспорно най-добрият пример е Швеция. В скандинавската страна перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични, подчертават експертите.
Що се отнася до България, засилването на трудовата мобилност в момента затруднява най-много защитата на правата на работниците, стана ясно от дискусия на кръгла маса за трудовия ни пазар неотдавна.
По данни на Агенцията по заетостта средната възраст на българския работник е 50 години, а профилът на българския безработен - жена над 55 с основно образование.
Недостигът на работна сила и наемането на работници от трети страни са част от въпросите, върху които трябва да се фокусира вниманието, както на бизнеса, така и на държавата, категорични са експертите.

Мoney.bg