Какво ни говорят надгробните надписи

"Memento mori" - "Помни, че си смъртен", е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. С тези думи те целят да припомнят, че човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание.

Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели. 

Векове наред различните цивилизации са оставяли подобни дири - в тях някои изследователи търсят исторически факти, други фокусират усилията си в изучаването на езика, с който са изписани, трети учени събират любопитни елементи за бита и нравите, четвърти се стараят да реконструират миналото. Малцина обаче обръщат достатъчно внимание на художествената страна на тези послания, на тяхната литературна стойност. 

Разбира се, при изписването на надгробните камъни в различните епохи и географски ширини надделяват типичните ценности на съответното време. Нуждата при изпращането от този свят на нашите близки да изразим накратко най-важното от живота и същността им предопределя характеристиките на жанра - лаконичност, силна експресивност, философска дълбочина. Обикновено за покойника е прието да се изказва онзи, който най-добре го познава, ала често съсипаните от мъка роднини не са в състояние да изрекат нещо смислено, затова нерядко тази задача е отредена на професионални текстописци. Така постепенно се оформят правилата на жанра, в който все повече започват да доминират изящният изказ, стихотворната форма, ярките образи и неочакваните сравнения, които имат за цел да внушат определени емоции у четящия епитафията. С течение на времето някои изтъкнати личности приживе са избирали какво да бъде гравирано върху надгробната им могила. Други пък са използвали традицията на епитафията за разчистване на лични сметки. Някои автори съвсем не са писали епитафии, ала определени техни стихове единодушно се възприемат като най-добрата епитафия за цялото им творчество. Други поети пък са били толкова обсебени от темата за смъртта, че строфите, посветени на нея, звучат като прекрасни надгробни надписи. За трети епитафията е изцяло сатиричен, дори саркастичен начин за заклеймяване на определени личностни или обществени недъзи.

"Memento mori. Избрани епитафии", новата книга на издателство "Милениум", събира най-ярките образци на епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от най-даровитите умове в човешката цивилизация от Античността до наши дни. Редом с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Томът излиза изпод опитното перо на София Петрова, със запомняща се корица от Стоян Атанасов.