Какво ни очаква?

Какво ли?... След колапса на кризата ни очаква рецесия, което ще рече, че бедните ще стават все по-бедни - до нищетата на мизерията и разпадането на духа; а богатите още по-богати - до равнището на онова преяждане, което е нарисувал в своите емблематични пана Диего Ривера.
Очаква ни още по-голямо затягане на коланите (докато стомасите на бедните започнат да опират в кръста), а коремите на богатите - се подуват до пръсване от хайлайфни глезотии и разточителни приумици.
Очаква ни такава "реформа" в здравеопазването, че който може да си плати за лечение, ще живее, а който не може, ще си отиде по живо по здраво.
Очаква ни такова "безплатно" образование, че който може да си внесе таксата в университета, ще учи, а който не може, ще трябва да си търси работа (ако може да си намери!), ако ли не - да ходи да си троши главата в чужбина.
Очаква ни възрастта за пенсия да се вдига  дотам, докато започнем да се пенсионираме... умрели. 
Очаква ни да си останем бедните гастарбайтери на Европа, а България да продължи да подсмърча в чакалнята на Шенген. 
Очаква ни още по-дебелашка полицейщина и "борба" с мафията, която всъщност отдавна ни управлява.
След срива на еврото и разпадането на ЕС (пази боже!) ни очаква "новият Стамболов" да започне да се изживява като Александър Цанков или Тодор Живков...  
Очаква ни още по-разюздана арогантност на управниците. Не само "приемане" на антисоциални закони, но и на декрети (постановления), с които те ще оправдават своите "мерки" срещу кризата, все в ущърб на нямащите и малко имащите.
Затова всякакви обяснения и тълкувания на агонията, която преживява днес капиталът, са ефимерна демагогия и подла лъжа; утешително ровичкане из мръсното бельо на неговите компаньонки и послушни сутеньори, подгласници на Сорос и сие, доморасли експерти по пазарна икономика и лъжедемокрация, добре платени медийни глашатаи и демоскопи.
Да, ама нали все пак народът протестира?! - ще каже някой. Е, кучетата си лаят, а керванът си върви, дето го е казал същият този народ.