Какво показаха резултатите от допитването в Кърджали

Божидар Стоянов

Резултатите от проведеното за първи път от 23 година допитване до населението тепърва ще стават обект на най-различни анализи, изводи и тълкувания за това дали вотът е успешен и какво ни донесе той.
Аз ще се опитам да анализирам резултатите в Кърджалийска област. Първото нещо, което ни се набива на очи, е рекордната липса на интерес от страна на избирателите, едва 9,76%.
Кърджалийският многомандатен избирателен район винаги е бил сред най-активните гласуващи региони на страната. Това се дължи най-вече от доказаната през годините организация на Движението за права и свободи да мобилизира пълноценно своя електорат. Останалата част от активното население се колебае в зависимост от вида и мотивите. Именно липсата на мотив и инструкции от страна на централата предопредели липсата на хора пред избирателните секции. Да не забравяме, че 9-и МИР се състои от солиден брой гласоподаватели с двойно гражданство, които идват да гласуват по родните си места
Друг специфичен момент, който много бегло беше засегнат от участниците в Референдум 2013, е актуалността и достоверността на избирателните списъци. Смешно е да се говори за близо 255 000 души, имащи право на глас в областта. Наличието на отдавна обезлюдените села и масовата миграция в по-големите градове в страната, както и емиграционните процеси през последните повече от 24 години, ярко контрастират с официалните статистически данни. Тези факти отдавна не са тайна за жителите на региона, но явно са удобни на определени партийни функционери, които по този начин предопределят резултатите по време на избори.
Показателите на всички останали партии през годините показват явни колебания в различните периоди на прехода. Затова и гласувалите в подкрепа на ядрената енергия 17 000 души трудно можем да определим към кои симпатизанти се причисляват. Ясно е, че болшинството от тези, гласували положително, са привърженици на левицата.
Противниците на ядрената енергетика в лицето на управляващата партия и остатъците от дясното политическо пространство се представиха повече от неубедително с шестте си хиляди гласа. Факт, който говори ясно за липсата на алтернатива на атомната централа, като източник за производство на енергия, дори и сред привържениците на ГЕРБ, които видно бойкотираха призивите на министър-председателя Бойко Борисов за отрицателен вот.
Недоумение буди високият процент на недействителните бюлетини - близо 3%. При максимално опростената процедура на гласуване този резултат би следвало да буди сериозно внимание и тревога. В цял свят тенденцията е за максимално улесняване и опростяване на избирателния процес, докато у нас се прави всичко възможно за объркване и създаване на максимални затруднения на електората, което води и до това огромно количество недействителни бюлетини.
Поради факта, че това е първият референдум от 40 години насам, неетично и несериозно би било да правим изводи както за самия вот, така и за избирателната активност, по простата причина, че нямаме база са сравнение.
Нагледахме се и се наслушахме на най-различни тълкувания и оправдания, затова кой бил виновен и какво е трябвало да се направи, за да излязат хората да гласуват. Всеки сам за себе си има своето логично обяснение и аргументи в едната и другата посока. Безспорно е, че допитването бе съпътствано от неясноти, неточности и мъгляви обяснения. Факт са и непоследователните сигнали, които идваха от страна на управляващата партия ГЕРБ. За втори пореден път станахме свидетели на кошмарна организация в подготовката и провеждането на изборния процес. Необясним е хаосът и липсата на елементарна организация при отсъствието на регистриране на листи и отделни кандидати, какви са причините за драстичното забавяне на попълването и обработката на секционните протоколи...
Самият факт, че след повече от 24 часа след приключването на изборния ден ЦИК не може да определи с точност избирателната активност, говори красноречиво за организационната и кадровата немощ от страна на управляващата партия ГЕРБ. Доколко това обърка и отчая електората, е въпрос на тълкуване и никой със сигурност не може да твърди коя е истинската причина за това хората да останат по домовете си в изборния ден. За всички нас е ясно, че е нужна промяна в Закона за референдумите. Какви ще бъдат те, зависи от народните избраници в този или следващия парламент.
На нас ни остава утехата, че бяхме свидетели на първия национален референдум в най-новата история на страната. Поставихме едно начало, което следва да бъде развивано и усъвършенствано през годините, така че активното гражданско общество и жителите на страната ни, като цяло, да могат да се чувстват полезни и пълноценни при определянето на националните ни приоритети.